Проблем - не иска да стои сама

  • 1 796
  • 39
# 15
........................
Тук не става въпрос за лишаване на детето от внимание, а за привикване към най-елементарна самостоятелност.
Защото, именно тази болезнена привързаност към родителите в по-късна възраст изиграва на някой деца лоша шега.

Да така е , но има и периоди, а те просто трябва да се издържат.

Предполагам си пробвала какво ли не, като даване на любима играчка, обеснения, даване на нещо ново за игра. Пиши какво си пробвала, за да мислим нови неща за пробване.

За мен не е нормално детето да присъства на ритуали на майката в тоалетната. После да говори за това, не определено е неприятно, поне за мен.
Виж целия пост
# 16
сега като се замисля, имаше период от една седмица, в който правеха отгоре ремонт и тя се плашеше от силния шум. понякога като седи, показва нагоре и вика "страх". може би е от това. да се надяваме, че постепенно ще привикне пак да стои сама, поне за 5 минути. Thinking
пробвала съм просто да изляза от стаята, докато тя си играе. види ли ми гърба, писва и хуква след мен. Confused
Виж целия пост
# 17
Аз това като проблем не мога да го отчета.
Повечето деца след навършване на втората си годинка имат такова поведение. Държат да са близо до майка си и да не я изпускат от поглед. Просто е такъв периодът... Осъзнават, че са зависими от майките си и търсят сигурност.
Децата са различни, характерите им са различни, нуждите им са различни... Ако едно дете позволява и самО желае да бъде самостоятелно - ок, но да му се налага да бъде такова... не съм съгласна!

А пък ако детенцето наистина се е уплашило от нещо - тогава задължително трябва да има присъствие на родител и да му се говори и обяснява....

Такова нещо като домакинска работа у дома се извършва когато синът ми спи на обяд или когато са навън с баща си на разходка. Мога да правя и други неща, но той е винаги около мен и ми "помага"....
Това е положението!  Mr. Green Поне до третата си година си имам гербова марка и нямам нищо против.

За мен не е нормално детето да присъства на ритуали на майката в тоалетната. После да говори за това, не определено е неприятно, поне за мен.
Това си е чисто физиологична и нормална нужда, която изпитва всеки жив човек....
За обратния вариант никой не говори - на детето дали му е приятно да седне на гърне и майка му да му виси на главата???
(просто разсъждавам на глас - надявам се да не се приеме като нападка или заяждане Peace)
Виж целия пост
# 18
Моят син е по-скоро гербова марка на баща си  Grinning. Мен повече ме пуска да ходя насам-натам.
Виж целия пост
# 19
Моят син е по-скоро гербова марка на баща си  Grinning. Мен повече ме пуска да ходя насам-натам.

И моят. А бебетата не само, че не дават да ги оставям сами, амо ако само стана и тръгна нанякъде и надават вой. Нищо че са две. И не само че не искат да седят сами ами все в ръцете ми искат да са, да ги занимавам, не ми дават да седна. Ако готвя или мия чинии ми висят всеки на по един крачол и пищят за внимание. Е това вече не знам дали е нормално, но е прекалено и нетърпимо   Twisted Evil
Виж целия пост
# 20
Ами има си такива деца, по привързани и жадни за внимание. И моето е от тях, но сега вече на 4 години и половина,положението е малко по търпимо, в смисъл, че поне в тоалетната не идва с мен.
На 2 идваше.
karmacoma, не е чак толкова страшно това. Изнервящо за майката, да, но притеснително, не мисля. Така или иначе детето ще се научи на самостоятелност, едно по рано, друго по късно.
Моето на 2 години беше немислимо да го оставя на някой друг, писъци и рев до небесата. Сега спокойно мога да му кажа "чао" , да изляза и да стои при баща си /бих искала тук да напиша баба си, но уви, няма желаещи за тази работа  Laughing/.
Така, че търпение му е майката. Успех!  Peace
Виж целия пост
# 21
Синът ми е по-малък, но от известно време имаме подобен проблем - не мога да го откача от себе си, когато сме си вкъщи - мъкне се навсякъде с мен. Преди гледаше как да избяга, за да направи някоя дивотия, а сега ако не ме вижда и крещи "Мамоооо!!!" и ме търси. Усещам, че го е страх да остане сам. Изписва му се ужас на физиономията, когато се огледа и види, че ме няма в стаята.

И ние сме така ако не ме вижда започва да крещи мама мама докато ме види къде съм,като ме намери идва и ме гушка и аиде пак от начало така е по цял ден.
Виж целия пост
# 22
Едно от нещата, които пробвах, за да "поодалеча" детето си от мен беше честата срещата с други деца, опитите да играят заедно и воденето на различни места, където й харесва и иска да остава и без мен, като детски клубове например. Така се опитвах да й привлека вниманието с други неща, различни от мен. Имаше резултати.
Периодът на силно привързване към мен завърши почти от само себе си както с тръгването на ясла.
meggyv обясненията при двегодишно дете са много трудно нещо, действат на по-късен етап след третата година.
Виж целия пост
# 23
Моя син е същия,все е с мен-в банята,тоалетната,спим зедно и ако ме изтърве от поглед за секунди-после няма успокояване.Все вика:"Мамо,гуши,гуши"успокоявам го и целия трепери-страх го е да не изчезна,по тая причина и не мога да го оставя дори на баща му за 5 мин.От бебе се гледаме само двамата и явно е свикнал много с мен.Мисля,че ще го израсте,те децата все през различни периоди минават,мисля,че и това е период някакъв.
Виж целия пост
# 24
Синът ми НИКОГА не е оставал сам.. Играе си в стаята, в която съм.. Вкл. и по време на стн.. и до тоалетна като ходя идва с мен.. И намирам това за напълно нормално..
Защо да трябва да стои сам  Rolling Eyes Да не говорим, че ако не ми е пред очите става страшна работа  ooooh! Много е малък за да го оставям сам.. Много по-спокойно ми е да ми е пред очите..
Изобщо не виждам проблема  newsm78
изобщо не го намирам за нормално.
майка ми казва, че на 2,5 години ме е оставяла сама в едната стая да си играя и тя спокойно си е вършила домакинската работа.
имам познато семейство с момче на 11 години. ми той е залепен за майка си като гербова марка. не иска да стои вкъщи сам и доскоро спеше с нея в едно легло.  Rolling Eyes
представям си с нас нещата ако продължават така, какво чудо ще е като я пусна на градина, докато свикне Tired

И за мен не е нормално непрекъснато да съм с детето си. Ако някой мисли обратното има нужда от психиатрична помощ. Дъщеря ми е оставяна много пъти сама, даже съм излизала когато спи за по половин час. Никога нищо не и се е случило. Когато сме в къщи и аз имам работа в друга стая я оставям спокойно да си играе. Изобщо не мисля да и вися на главата постоянно. Ако детето е като гербова марка трябва да бъде отучено от това. Иначе всички минават през периоди на повишена привързаност, но ако им се позволи да правят каквото решат няма отърване. А спането с мама ми се струва меко казано глупаво.


Виж целия пост
# 25
Отговорът според мен се крие във въпроса ти. сама казваш, че напоследък е нервна и неспокойна. Може би, ако откриеш причината за това неспокойствие у детето, ще решиш проблема. Синът ми се беше вкопчил в мен, когато тръгна на ясла и се страхуваше да не го оставя. когато доби сигурност и разбра, че няма да го оставя, стана спокоен и самостоятелен.
Вероятно дъщеря ти се е уплашила от нещо и продължава да се страхува. като нормална реакция на този страх тя търси сигурност у теб, като се вкопчва в теб.
Виж целия пост
# 26
Изобщо не мисля да и вися на главата постоянно. Ако детето е като гербова марка трябва да бъде отучено от това. Иначе всички минават през периоди на повишена привързаност, но ако им се позволи да правят каквото решат няма отърване.

И как предлагаш да изпъди майката едно две годишно дете, когато е решила примерно, че иска да готви необезпокоявана?  newsm78
Тук изобщо не опира въпроса за висене на главата на детето, а че то следва майката на всякъде.
И брат ми като малък до училищна възраст беше залепен за полата на майка, а аз бях дивачката и какво, нито е станал ненормален , нито пък несамостоятелен. Ако детето е по чувствително би се почувствало нежелано, ако се опитваме да го прилъгваме все в друга стая да играе само, а майката да върши друго.
Моя чак сега го оставям спокойно в друга стая да играе сам и пак стават белите, но вече съм по спокойна., а и той вече не държи постоянно да съм с него.
Виж целия пост
# 27
 Laughing Значи и вие си имате съгледвачи. Аз мисля, че е нормално на тази възраст, още повече като не ходят на ясла. И при нас е така- чат-пат се залъгва с някоя книжка или се загледа в някой филм и ме забравя. Дру път ходи из краката ми- снощи дори  ми изкара акъла- през нощта станах до тоалетна и като отворих вратата да излизам- Тя там Shocked Направо като филм на ужасите hahaha
Виж целия пост
# 28
И за мен не е нормално непрекъснато да съм с детето си. Ако някой мисли обратното има нужда от психиатрична помощ. Дъщеря ми е оставяна много пъти сама, даже съм излизала когато спи за по половин час. Никога нищо не и се е случило. Когато сме в къщи и аз имам работа в друга стая я оставям спокойно да си играе. Изобщо не мисля да и вися на главата постоянно. Ако детето е като гербова марка трябва да бъде отучено от това. Иначе всички минават през периоди на повишена привързаност, но ако им се позволи да правят каквото решат няма отърване. А спането с мама ми се струва меко казано глупаво.


Ужас.. Не знам кой има нужда от психиатрична помощ..
Да си оставя детето само докато спи (на 2г.!!!) е малко казано безотговорно  ooooh! Ами ако се събуди и те потърси.. и не те намери? Ами ако стане пожар? Ами ако влезе крадец?
Или ти си застрахована и не може да ти се случи подобно нещо..
Никой не казва да "виси на главата постоянно".. А няма нищо по-нормално детето ти да иска да е близо до теб.. Особено докато е малко..
Виж целия пост
# 29
За мен не е нормално детето да присъства на ритуали на майката в тоалетната. После да говори за това, не определено е неприятно, поне за мен.

По този повод се сещам една смешна случка, която ми разказаха. Семейство с две малки деца, момченца, едното бебе, другото на около 3 години. Един ден майката заварва големия си син да се опитва да натика тампон в дупето на бебето Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия