Добра дъщеря?!

  • 4 546
  • 36
# 30
Аз споделям мнемието на Erica Когато изгубиш родител, тогава  разбираш колко безмислени са били всички подобни спорове. Радвай ми се, че ги има такива каквито са. Компромиси се правят цял живот, а това са хората които са те създали, така че заслужават смятам малко повече търпение. И как би се почувствала ако един ден детето ти напише нещо подобно?
Виж целия пост
# 31
Аз споделям мнемието на Erica Когато изгубиш родител, тогава  разбираш колко безмислени са били всички подобни спорове. Радвай ми се, че ги има такива каквито са. Компромиси се правят цял живот, а това са хората които са те създали, така че заслужават смятам малко повече търпение. И как би се почувствала ако един ден детето ти напише нещо подобно?
newsm10 newsm10 newsm10
 И наистина не си добра дъщеря, поне за мен!!! Истината търпи две страни!
Нека чуем и другата , на твоите родители!!!!
Виж целия пост
# 32
Аз споделям мнемието на Erica Когато изгубиш родител, тогава  разбираш колко безмислени са били всички подобни спорове. Радвай ми се, че ги има такива каквито са. Компромиси се правят цял живот, а това са хората които са те създали, така че заслужават смятам малко повече търпение. И как би се почувствала ако един ден детето ти напише нещо подобно?

Как ли? Ще се замисля сериозно какво мога да променя в отношението си към децата, дали в действителност гледам на тях като на самостоятелни хора или като на мой придатък. Най-лесно е да изкарваме децата си виновни или родителите си. Може би малко разговор между себе си и себе си се отразява добре от време навреме.
Виж целия пост
# 33
Именно разговори, за да не се стига до форуми. Според мен да се говори за вина в този или въобще, когато става въпрос за отношения между хората не е удачно. Какво означава да си виновен, когато не намираш правилния път за комуникация? Или когато отсреща не те разбират? Каква е вината на родителите? А на децата, които те са възпитали? Идеята ми е, че разбираш безмислието на тези спорове и конфликтни ситуации, но късно...
Виж целия пост
# 34
Затова си празнуваме празниците с когото става празник, пък при родителите ходим преди или след /изтърсваме им се/! Те, разбира се, много се радват и всички са щастливи. Като ни писне, ставаме и си тръгваме... 
Peace много точно казано! Не е задължително все да сте с тях, но тряба и да се виждате. Разбери ги все пак и ги приеми такива, каквито са. Те са от друго време, по-възрастни са. Това, че  са различни от младите хора не означава, че са лоши и трябва да изостряте отношенията. Намери баланса по между ви.
Виж целия пост
# 35
Егати тъпизмите  Sick
Виж целия пост
# 36
Моите са на 3000 км и не съм ги виждала 4 години. Искам да ги виждам често и да ми мрънкат. В трудни моменти винаги са били до мен, а сега като са стари и немощни аз не съм до тях. Не мога да кажа, че съм добра дъщеря.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия