Боже, дали не сме твърде лоши майки, като по цял ден бистрим живота тук, във форума и съвсем забравихме децата си, та и те започнаха да пишат тук!? 
И то не хубави неща...
И то не хубави неща...АКЕЛА, извинявай, че не съм чак толкова разчуствана от демонстрираната поза, но честно казано мисля, че преиграваш и това си е характерно за порастването, но ми позволи да не пея в унисон на твоето осъзнаване. Бихте посъветвала да смекчиш малко собственото си его и собствената си драма, никой не е виновен незнайно защо и целия свят не е срещу някой ей така по принцип.
Много ми куцат теориите ти за целокупен замисъл и ти жертвата, която се бори с всичко това.
Киф всички така си мислят ,че преигравам ,но знаеш ли какво е в нас?Точно аз нямам почти его ,а за драмата има и по-зле от мен.
Приятен ден!
Но открих достойнство и самоуважение, желанието да вървиш напред! 
Иска ми се по често да имам възможност да избягам на някъде, да не мисля за нищо, да се отдам на момента, без значение колко е часа и колко неща ме чакат да ги свърша... Искам в съзнанието ми да останат повече хубави спомени, които да ме карат да се усмихвам по честичко! 
Във всички, дори и в най-близките 
Освен, може би, време...