страшно ли е , че излъгах ... за произхода

Хм, мисля си, че темата "ромски произход" се преекспонира прекалено много в този форум. Казвам това, не за да съдя някого или да правя забележки, а защото със сигурност мога да изброя поне 50 къде-къде по-важни неща от това, които не ти дават мира, когато тръгваш да осиновяваш дете.

Мислите ли, че ако сега на някого от вас се обадят от социалната служба и ви кажат: "Много се извиняваме, но е станала грешка, вашето дете всъщност не е с ромски (съответно български, турски, еврейски и прочие) произход, а се оказа, че е китайче (например), това ще промени нещата помежду ви!?

Аз пък мисля, че се преекспонира темата "български произход"

и аз мисля, че проблемът към днешна дата евентуално би бил със съпруга, доколкото проблемът касае като цяло доверие/вземане на общо решение и т.н. ... но не мисля, че драмата е голяма - сори, ама този произход се споменава с една дума в един документ от цялата преписка само ... вярно, че обикновено се акцентира от социалните работници, ама хора всякакви, ти сигурна ли си какво си чула, да не би да си изчела всичко, доверие имаш ли на тази жена, която набързо са анкетирали, докато е гледала да се отърве от бремето, а доверие на чиновниците имаш ли безрезервно? абсолютно ли си убедена във факта, че детето е от ромски произход? дали изобщо не ти е било до това в този момент, дали не си била толкова омагьосана от момента, че си чула/разбрала, това което си очаквала да чуеш/разбереш, съответно това си и споделила?
успокой се, гледайте си детето и не му мисли произхода самата ти!
един ден, когато то тръгне да търси, евентуално, ще намери ... нещо. и като намери, ще обсъдите намереното спокойно. никоя от нас не може да знае какво точно ще намери детето един ден, защото и при най-добро желание информацията ни не е бог знае каква ...

а, а и да си сигурна в произхода - как точно ще обезпечиш етническото му и културно наследство на ром? щото това би имало значение, ако произходът със сигурност е установен боя се, че за случая не споделям приложимостта на американските съображения за междурасовите осиновявания, споделени в "Първичната рана".

моята лична, конкретна позиция и планове за поведение е различна, както е различен животът на всеки. бих писала за личните си виждания и намерения, защото подозирам, че някой може да ме разбере погрешно от този пост, но в случая темата е зададена от анонимен автор и не се чувствам комфортно да споделя до там

Ох, хора, стига с тоя произход вече. Децата са такива, каквито ги направим. ще ме извинявате, ама какво от това ако едно дете е от ромски произход? Ми нали ти ще го възпиташ с твоите възгледи, ще му създадеш навици, ще му дадеш образование. И с какво ще се различава това дете от децата на съседите?

Проблемът тук не е в произхода, а в Тайната - голямата тайна, която тя си мисли че пази.
Всяка тайна води до лъжи, оплитане, изкривяване на истината и недоверие.

А за цитата от Първичната рана не искам да коментирам.

Не му казвай, още е рано! Има една тибетска поговорка, "Не мъти водата, за да се утаи". Дай си още време.

Сложи го в графата "ненужни истини" и си живей спокойно. Кому е нужно това разкриване постфактум? На детето и съпруга ти едва ли - само ще ги травмираш допълнително.
 А за теб, ако много те тормози този въпрос, опитай среща с психолог и нещата ще се уталожат.

съгласна съм с тези думи
аз като "правих бебе" не питах роднините какво мислят за мъжа, който ще е баща.....не сме му обсъждали произхода
разблирам стреса и желанието на роднините да "помогнат", но не могат

затова ШАПОКЛЯК - ВИЕ решавате - както какво дете искате, така и на кого ще кажете...ако имате желание да запазите нещо в тайна - това е ваше право

не съм осиновена
в нашата фамилия рода на майка ми са с дипломи от три поколения
рода на баща ми - баба ми дори няма завършено училище
обичта ми и привързаността и уважението не се градят на това кой какво има като "постижения", а кой колко ме е обичал и как го е показал  и какво е правил в живота ми за мен, разбираш ли?
детето ти няма да живее с дипломите на дядо си и филмите за него...освен ако това не е са вашите ценности в живота
то ще живее с любовта ви и това самоуважение на което го научите
а ако освен другото знае и истината своевременно - истината че е осиновено, ако деликатно го подготвите за това, че произхода е различен и ако го научите да УВАЖАВА ЧОВЕКА ЗА ТОВА КОЕТО Е А НЕ ЗА ПРОИЗХОДА МУ - няма да имате проблеми
е разбира се стрес със сигурност ще има...но той ще бъде преодолян защото една уравновесена личност със самоуважение и правилни морални ценности няма да има скрупули за произхода си и факта че е ромче ще му донесе почти незабележим стрес - стреса ще е от осиновяването, но той ще бъде преодолян с времето 
и пак ще кажа - стес ще има само ако наследи от баща си предрасъдъците за произхода

С първата, нецитирана тук част на поста, съм съгласна напълно с авторката и я поздравявам. По повод на цитата - точно по този начин разсъждавах преди да дойде първото ми дете в къщи преди 3 г и половина, че всичко зависи само и единствено от нас. Нещо повече - позволявах си да съдя хората, които имат проблеми с осиновените си деца.
Сега, когато имам две осиновени деца знам, че те са отделни личности, имат свои характери и колко стрес ще преживее всяко едно от тях в бъдеще на 100 % никой не може да каже. Да, възпитанието на морални ценности е важно,  вдъхването на самоуважение е важно, изграждането на здрава връзка е важно, но какво става там, в наранените им душички и по какъв начин ще приемат едно или друго разкритие за себе си само бъдещето ще покаже.

Извинявам се за отклонението, но за мен това уточнение е важно. Човек усеща тези неща само когато на него му дойдат до главата - проблеми винаги ще има, дано да имаме сили да се справим.

Децата бяха малки и аз си мислех , че всичко зависи само от нас....или , че ще се справим.
Ганката, почакай още малко за да пораснат и изкоренят тотално това убеждение.
 
Сега си казвам- Господ да помага...

Гадното е, че си излъгала, мислейки си, че няма да ти пука, а на теб ти пука и страдаш от това.

Има едно правило неписано - не започвай нещо, което не си сигурна, че ще можеш да доведеш до край.

А как ще реагира след време детето ти - ами - времето ще покаже. Сега може само да правиш предположения.

Аз мисля, че детето си не си излъгала, а само съпруга си. Детето не се интересува от произхода си на този етап. Когато то те попита - тогава ще решиш да излъжеш ли него, или да му кажеш истината. А когато тръгне да търси - дали ще открие една бивша интелектуална около кофите за смет, или проститутка с български произход, или една много бедна жена с ромски произход и няколко деца - мисля, че болка ще има. Това не може да се промени.
А за съпруга.... Ако това е единствената лъжа между вас, и ако това не е единствената - решението е твое. Ти познаваш човека до себе си. Ако той има нужда от тази лъжа, ако няма нужда от истината защо ти е да му казваш. Ако е човек честолюбив и разкриването на факта, че си излъгала за нещо толкова важно за него може би трябва да си отговориш на въпроса какво рискуваш, ако му кажеш, че си го излъгала и няма ли това да повлече въпроси за други лъжи.
И аз мисля, че семейството сте вие ртимата, останалите са роднини и някой неща не им "влизат в работата".

аз говоря това което ще ви каже психолог - всяко дете си има своите сътресения
ако се даде здрава психологическа почва - детето би било способно да надживее проблемите
децата ен ес делят нито по класи, нито по други неща - психологически се развиват така да се каже еднакво - в зависимост от това което ще заложим в тях
душата на всеки е различна, но поне психолозите твърдят, че ако се изградят нужните психологически елемнти в нея - тя ще е способна да се бори с всеки стрес

не споря - просто наистина тъй като имам интерес от психологията - това съм чела и в това вярвам
приложено в случая - добрата лимчна самооценка на детето няма да му даде да изпадне в нервен срив
но дори едно дете обгрижвано и уж без проблеми, което няма самочувствие, самоуважение и др нужни неща да е психически стабилно - то ще бъде винаги нещастно дори и в царско семейство и с царски произход
наистина само нашата любов - но правилно поднесена и приложена - може да спаси децата ни....обаче кое е правилно това вече е божа работа....аз поне не знам и допускам от любов безкрайно много грешки....