Има ли щастие след развода

  • 12 635
  • 53
# 45
Различно е при мен. На моменти съм много щастлива, на моменти съм  много нещастна. Както при всички хора, разведени и неразведени, с деца и без деца. Самотно е на моменти ужасно, всичко зависи от обстоятелствата. До скоро живях сама с детето, близо 3 години, тежеше ми много това, че нямах с кой да обеля една приказка, ужасно е,  само висях  на телефона с приятелки, а то не можеше, щото детето си искаше през това време своето. Трудно беше. Сега с родителите ми, дет се вика има с кой да се скараш. Та - зависи от обстоятелствата. Мъж - ц. Никъде не ходя, че да го срещна, критериите са ми високи, понаучила съм се на нещо и съм поузряла през последните години и просто повечето са ми смешни. Много много е различно, понякога имаш нужда от мъж, понякога имаш нужда от спокойствие, човек минава през различни периоди. Опитай се да им се отдадеш, според това , което искаш в момента. Ако искаш просто да си сама пред телевизора, го прави. Ако искаш да излизаш - с приятелки, с мъж е- го прави. Някой ден, когато не си сама, няма да имаш и тази възможност, тогава ще се наложи пак да съобразяваш всяка своя стъпка с някой си - наистина хватката е да се опиташ да се насладиш на свободата си...
Виж целия пост
# 46
но, това 4е някой друг не допринася за лошото ти емоционално здраве, ве4е е предпоставка за добри емоции.
дойде каси  Laughing лол
мдам, като не помага, поне да не пречи, викаш
еми обясних, сам - трудно беше, сега, не толкова сама - с плюсове и минуси, че си требе мъж, требе си, ама качествен да е, предлагам, ами то се почва все с едни компромиси, еле като си с дете, ум да ти зайде...
Виж целия пост
# 47
мисля, че в голяма степен и сами си го пишем как искаме да бъдем.
еми сами та, хич не обичам теорията, че видиш ли сме жертви на Съдбата, ам аз ако не го бях взела мъжа ми, разбира се нямаше сега да съм разведена, ама аз ли бях там дето се подписах в залата  - аз бях, еми туй то, аз си го направих, та от тая гледна точка, разбира се че ние си го пишем и да - обстоятелствата са създадени от нас, а не сме ние създадени от обстоятелствата, да - има неща, които животът ни пуска отгоре и които не зависят от нас, но ако човек се вгледа и бъде безкрайно честен със себе си, няма как да не си признае, че сам си кове съдбата

*да, важно е да имаме близки хора
** но не, не става по поръчка. щрак - искам го днес, тропнах с краче и казах - днес ще бъде и туй то. не, ще стане, когато го срещнеш човека. когато -тогава. учим се на търпение.
*** и аз съм от тези, които не могат да живеят сами. но, като гледам контингента, си плюя в пазвата, че съм сама. еми само като кажа, че живея сама с детето си, ходя на работа през седмицата и събота и неделя за да не ми е скучно ходя на езиков курс, и падат ченета, те мъжете едни барове, едни мачове, едни бири, па компа, па... еми сори, ама - и аз обичам да се забавлявам, ма те друго не правят, то може би щото не стават за друго.... те мъжете с една цел са създадени смятам я знаете
Виж целия пост
# 48
Дали има щастие след развода? За мен поне има.Имам си две дечица и баща им с когото си поделяме грижите за тях.Дано винаги бъде така. Praynig
Виж целия пост
# 49
Излизам от темата, за което се извинявам. Снежана, идеята ти за пожеланията е страхотна, но ме разочарова (меко казано) почти пълната липса на правопис в нещата, които си публикувала. Грешките са елементарни!
Виж целия пост
# 50
Касиии и аз си плюя в пазвата често!!!

патишонка, докато не осъзнаеш какво е да си щастлив сам, щастието с другите е безпредметно.Това мисля аз и зная че няма да ти хареса. Да, хубаво е да сме 2-3-4-5-6-7-8-10, но няма ли го щастието заради това което сме ние самите, заради нас самите - това което искаме да бъдем, мечтите, осъществяването им, стремежите, ако щеш - скучното ни ежедневие - щастие няма да намерим, ако ще и да сме сред тълпа "близки" или не до там близки хора.

Метличката ме е разбрала, надявам се и други да са го направили.
Виж целия пост
# 51
Оставам сама. Ужасява ме мисълта, че детето ми ще растне без баща... И че вечер ще се прибирам в пуста къща, без някого, за когото да се погрижа, без някой, който да се погрижи за мен.


 newsm78 newsm78 newsm78 newsm78
А не е ли по-гадно да се прибереш в пълна къща, с някого, за който да се грижиш и да се срещенеш някой , който не се грижи нито за теб, нито за детето, или децата?!
За мен е гадно smile3513
По-нормално е , че си има спокойствие в дома без дразнител. А ако трябва някой да се мотае като извънземен в пространството и създава безпокойство, по-добре да го няма. Иначе всичко друго е само присъствие без покритие.
Това е само мое лично мнение и така процедирам. По-добре без мъж и спокойно, отколкото с мъж и нерви на кълбета. newsm44
Виж целия пост
# 52
Благодаря ви, момичета, за многото отговори. Аз все още се стахувам, че не съм стигнала до правилно окончаелно решение. След последния път решихме да изчакаме още малко, до Коледа (негова идея)... Времето си тече, аз понякога си мисля, че никаква Коледа няма да чакам и още утре ще му кажа да си събира багажа, понякога мисля, че може би ще се научи, може би ще стане всичко отново добре....

Понякога си мисля, че е лош човек, с лошо сърце. Понякога си мисля, че просто е още много млад. И ще се научи. Майка му също му помага със съвети....

Виж целия пост
# 53
Мила, така като чета мисля, че можеш да дадеш последен шанс...Обаче май без брачен консултант няма да стане. Опитайте ако решите и дано успеете да запазите семейството си....Като винаги си имаш едно на ум - по-добре трагичен край отколкото трагедия без край! Виждам, че бебето ви е съвсем мъничко, това е изключително стресов период. Пробвайте...колкото до грубостта му - мисля, че това е вид самозащита. Затова си мисля, че брачен консултант би бил от полза. Успех и стискам палци!  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия