с мойта половинка водим спор.кое е първо историята или математиката?
аз винаги се придържам към факта,че за да стане стане нещо история,то преди това трябва да се е случило.
спори ли спорим.случвало се е даже да забравим да си легнем.до консенсус така и не сме стигнали.(да отбележа:аз съм матаматик,той-историк).
общо взето се получава нещо от сорта на:кое е първо-кокошката или яйцето? Thinking

Виж целия пост

La Sombra

Пристрастен

# 34 7 септ. 2008, 15:26 ч.

Вълнува ме това, че докато свърши една война, е избухнала нова. Не мога да се примиря, че се имаме за най-висшите същества във Вселената, а се избиваме едни други заради глупости.

Виж целия пост

Бона

Пристрастен

# 35 7 септ. 2008, 15:50 ч.

Вълнува ме въпросът за толерантността.
Вълнува ме и бъдещето на планетата. Толкова е глобално, че чак звучи смешно, но аз се вълнувам.

Виж целия пост

Madam S

Редовен потребител

# 36 7 септ. 2008, 16:01 ч.

Вълнува ме въпроса,защо не си търсим правата.?
Преди време имах конфликт с бивш работодател,който не искаше да ми изплати трудовото възнаграждение,наех си адвокат,отидох до Инспекцията по труда,всичко беше ОК.И се реши в моя полза,но докато беше ГОЛЯМОТО ходене по мъките и нервите,мои колежки и приятелки все ми казваха"Не се занимавай,примири се,прежали парите!"даже ме нарекоха скандалджийка Shocked

Та се чудя,защо когато човек започне да си търси правата в повечето случаи му лепват етикет скандалджия?
Скандално ли е да си в правото и да си отстояваш правата?Дано с времето и информацията ,която ни залива да се увеличат повече хората търсещи си правата Peace

Колко ли поколения ще са необходими да минат..?

Виж целия пост

Des-Qna_Pleven

# 37 8 септ. 2008, 15:05 ч.

Цитат на: pasinet в нд, 07 сеп 2008, 10:02

Винаги са ме вълнували отношенията между хората. Не само между мен и останалите, а между другите изобщо. Не клюкарската страна на нещата - този и този правят това и това, а защо постъпват по даден начин.

И аз съм така. Понякога не ме схващат правилно и ме категоризират като клюкарка или прекалено любопитна. А на мен хората наистина са ми интересни. Но то има цяла наука за това, психология и всичките и поднаукички.
Друг е впросът, че мога да се храня с емоциите на хората и да ги преживявам като свои, но това е присъщо на прекалено много човеци и човечки. Може и затова да вися във форума, имам глад за хора.

Виж целия пост

stefani66

# 38 8 септ. 2008, 15:20 ч.

Често си мисля колко е къса семейната памет и се чудя дали моите правнуци ще знаят нещо за мен,дали изобщо ще се интересуват каква съм била.Аз например не познавам моите прабаби,дори на снимка не съм ги виждала,то тогава и снимки е нямало.В същото време страшно обичах баба,толкова много,че 10 години след смъртта й,често усещам присъствието й.
Мисля си също кога ли дъщеря ми ще загуби чистата си детска невинност и ще се научи на лоши думички,на номера,ще разбере какво е лъжа,предателство и как се появяват бебетата.Иска ми се по-дълго да е такава,по детски чиста и невинна.
Чудя се дали синът ми ще продължи все така да обича и да бъде обичан и кога в отношенията им ще се прокрадне ревността,чувството за вина и не дай боже изневярата.Иска ми се никога да не преживява това,но зном,че всичко ще му мине през главата.
А за Спящата красавица също като теб,Летяща,съм се чудила как ли й е миришела устата,когато принцът я е целунал..... Grinning

Виж целия пост

nista

# 39 8 септ. 2008, 15:28 ч.

Един въпрос напоследък най-много ме вълнува: коя съм Аз всъщност? Харесвам ли се такава, каквато се виждам в момента? Защо престанах да се търся?
Вълнува ме защо толкова продължава да ме боли, когато ме наранят? Ами...не би ли трябвало вече да знам какво е чувството и да го преодолявам...
Вълнува ме защо хората толкова рядко вече казват "Благодаря". И смятат, че нещата ги получават просто така, защото трябва, а не защото другият е пожелал (почувствал, поискал) да им ги даде.
Вълнува ме дали ще имам дете, каква майка ще бъда..И защо толкова се страхувам, че няма да се справя...
Вълнува ме дали най-сетне тази година, или началото на следващата година, ще успея да завърша един мой проект, професионален...За да реша какво искам да правя...
Вълнува ме дали ще продължавам да се изненадвам, да търся хубавите неща и хубавите хора...
Вълнува ме дали любимият ми човек ще продължава да ме гледа така дяволито в очите?
Вълнува ме кога се изгубва желанието - да бъдеш, да обичаш, да се радваш, да си щастлив....
Вълнува ме дали ще мога да карам ски... И на 60 например...По-точно дали ще се чувствам все така свободна по пистите...
Вълнува ме дали ще имам достатъчно време в живота си, за да оставя нещо след себе си...

Ей, Летящата, лоша жена си ти! Laughing