Спомняте ли си с носталгия за 15.09?

  • 2 272
  • 40
# 15
Преди по-малко от месец си бях в къщи нагости на нашите. Бях с майка ми и една комшийка на разходка извън града. И понеже по пътя покрай реката има и градини, в една от тях копаеше жена и някакъв мъж я чакаше горе. Когато се изправи и тръгна нагоре към мъжа, с когото се бяхме спрeли я видях. Другарката Бошнакова от първи клас-извиках с учудване. Не я бях познала. Беше доста остаряла, но все същата. Ех, години...Стана ми толкова милно...Върнах се назад във времето. Това беше първата учителка, която ме пое от първият учебен ден в първи клас.
Не използвам редактора за правопис, а тя беше по български език.
Виж целия пост
# 16
Донякъде.
Надявам се утре да успея да стана по-рано и да видя първолаците в училишето до нас.
Толкова са ми сладки. Heart Eyes
Виж целия пост
# 17
Въобще. Хич. Никак. Ни най-малко. Не обичах училището, мечтаех си за деня, когато ще завърша и ще започна работа.
Но със носталгия си спомням първите учебни дни на брат ми. Майка ми е учителка, та на този ден все я нямаше, пък баща ми вятър го вееше, та аз подготвях сутринта брат ми и го водех до училището, където го оставях при калса му, аз отивах при моите съученици (бяхме в едно училище), разсейвах го с вицове от предстоящите изпитвания, шегувахме се с учителките му, които познавах, а след това, когато и майка приключваше, отивахме на сладкарница. Заради него денят минаваше много приятно, иначе щях да мразя 15.09. А традицията продължи дори след като аз завърших - водех го, чаках го, а после тримата отивахме на по торта. Готини моменти бяха, мили  Blush
Виж целия пост
# 18
Не, спомням си с приятно чувство, но не ми липсва училището  и детството. Не бих се върнала назад.
Виж целия пост
# 19
Докато бях ученичка това беше втората по важност дата за мен. Първа, естествено, беше последният учебен ден.
Но на първия учебен ден беше готино - срещахме отново съучениците си, току пък се появил някой нов ученик, след фанфарите и словото в даскало ходехме на кафе и обикаляхме улиците, а в по-малките класове родителите ни водеха на сладкарница и пиехме боза до припадък. Най-хубавото беше, че всички приятели вече си бяха в София и настъпваше ерата на купоните, след принудителното отшелничество и заточение през лятото.
Ваканциите ми станаха по-интересни от учебната година едва по време на студенството, когато бях вече много по-автономна и разполагах с повече свобода.
Виж целия пост
# 20
Да, спомням си, обичах си като цяло целия училищен период. От първия си учебен ден изобщо в живота, почти нямам никакви спомени освен едно конкретно момиченце, с което станахме приятелки и седнахме заедно, а към днешна дата случайно я открих във форума, дори тя вече има бебе. Освен това понеже моят първи учебен ден беше 90-та година си спомням ужаса, че трябва да се казва на учителките Госпожо/Госпожице вместо възприетото от ДГ - другарко...
С удоволствие и носталгия се връщам към училището, най-вече гимназиалния период. Много си обичам училището, повечето учители, всички емоции, които ме тресяха тогава...а на един 15.09, 8 клас, дори се влюбих истински за първи път в живота си... ех, ех...как не мога да се върна там....
Виж целия пост
# 21
http://www.slovo.bg/rrech/index.php?ar=764
Това е много хубав разказ от списание "Родна реч" - "На учителя с любов" от Мила Милчева.


Виж целия пост
# 22
Eх, как ми липсва и на мен! С нетърпение чаках да почнем, за да се съберем целия клас и да духнем някъде на кафе, бяха много готини години, безгрижни,липсват ми онези хора.Сега все по-рядко се събираме, наскоро си мислех да взема да организирам една среща на класа, или поне на нашата агитка(която е всъщност половината клас) , но пуста работа все не ми остава време Sad
Виж целия пост
# 23
Да добавя към предното си изказване - намразих тази дата откакто децата ми тръгнаха на училище. Много мразя да ставам рано.
Виж целия пост
# 24
Чакала съм с нетърпение 15.09. Старателно седмици преди това си подвързвах с хартия и тетрадки и учебници. Чертаех като луда полета на купища тетрадки. Преговарях материала от предната година от 01.09. задължително. Всичко ме кефеше. За разлика от сега. Утре пак за мен е празник, понеже съм учителка ,но...чувството не е много приятно.И не само 15. Когато се превърне в бреме работата вече, всеки ден е такъв...
Виж целия пост
# 25
   Хубава темичка!  bouquet
Честита и успешна учебна година на всички ученици,на учителите,и на родителите!
 Разбирам много добре вълнението на авторката. Израснах в учителско семейство,първият учебен ден винаги е бил празник за мен,дори и след като завърших училище. Майка ми се прибираше с купища цветя,аз ги подреждах във вазите...Отдавна се пенсионира,но все още на този ден идват при нея деца и и носят букети.
Виж целия пост
# 26
Браво на автора на темата!Аз докато се наканя да я пусна......
Разбира се че си спомням ,но сега когато имам дъщеря вълнението ми е
много по- силно·Моята сладурка ще бъде второкласничка и днес
подреждахме раничката с учебниците и обсъждахме предстоящият
ден·
Виж целия пост
# 27
Не. В началното мразех учителката си.
В гимназията не харесвах класа си Laughing
Така че не бих казала, че ми липсва.
Ох,колко познато ми звучи....... Laughing
А иначе вече го чакам по друг повод-моето малко момиче утре става на годинка! Hug
Виж целия пост
# 28
Първото нещо, което се сещам сега за 15 септември - Горещ, адски горещ ден. Аз и няколко мои приятелки сме вече 9 клас. Аз съм с една нова, тясна и много къса пола - кой знае защо от зимна материя. Потях се и чаках с нетърпение да свърши тържеството за да отпрашим до вкъщи да се преоблечем за плажа. Живея много близо до у-щето в което учих тогава.
Виж целия пост
# 29
  Не ме гони носталгия. Училището никога не съм го свързвала с научаване, а с изпитване и разваляне на рахатлъка да четеш любимите си книги. Гони ме носталгия по класната в гимназията, която е страхотен човек, но и нея не я връзвам с училището.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия