дето ми ревнува от сегашния ми приятел

Олимпия,той явно беше решил,че понеже му угаждам за всичко,и този път ще го направя.демек да дам детето на майка ми и да се виждаме с него когато съм сама.Но това не се получи и сега още ми е криво макар да знам че аз нямам вина че той не знае какво иска.

Моргана,не виждам защо да чакам.Той си отиде ,а аз съм прекалено горда да му се моля.А и  няма  да си оставя детенцето заради някакъв си  мъж!просто ми е свинско и реших да споделя с вас!

   Извинявай,ама не се чуди тогава защо детенце ревнува-то знае,че щом "оня чичко" дойде, ти го изпращаш при баба му и то  се чувства пренебрегнато.На приятелят ти толкова ли му е акъла,че иска да отпращаш детето?! Значи идва при теб само за да сте насаме,без детето?Ами че то ако е само до секс работата-пичове колкото искаш...
     Никой мъж не е достоен за теб,ако те кара да избираш-него или детето.Не е въпроса колко си горда.В случая просто това не е човекът.Съжалявам.Казвам ти го,защото знам какъв трябва да е Той.Когато срещнах приятеля си,като че ли малко залитнах в тая посока-да пренебрегна децата си,за да се срещам с него-просто бях достатъчно комплексирана,че с тия две деца едва ли някой ще ме вземе насериозно...На третата ни среща той ме попита как са децата,при баща си ли са,а аз-ами тая седмица той е зает,та са си вкъщи сами(все пак дъщеря ми бе на 15 вече,можеше да се погрижи за брат си за една вечер,а и хазайката ми обеща да ги наглежда).Няма да забравя как ме погледна с укор,подаде ми ключовете на колата си и каза: "Отиваш ли да ги вземеш да вечеряме всички тук,или да поръчаме храна за вкъщи и да отидем ние при тях?"
   Децата ни са ни дарени от Бог за щастие.Те не са ни пречка към щастието.Твоят приятел е егоист.Не виждам за какво ще му се молиш.Бъди сигурна,че твоят Човек,истинската ти половинка, някъде се оглежда за теб и скоро ще се откриете!Това ти го обещавам аз,дето бях загубила вяра в мъжете и живота изобщо,та като отивах на първата си среща с милото(ние се запознахме в сайт за запознанства ) по пътя се молех да попадна на убиец,който да ме насече на части,та да не ми се налага да се самоубивам(дотолкова уморена от живота бях!)
  Горе главата и не тъгувай по някакъв недостоен човек! Всичко ще се нареди.

Мама терорист, аз напълно разбирам ситуацията...Още повече, че самата аз съм дете на разведени родители и когато майка ми тръгна да се омъжва втори път аз бях вече на 21...Като я питах защо е чакала толкова, отговора беше - не искам никой на гледа в паничката на моето дете какво има! А тестът за втория ми баща беше точно отношението му към мен...Обаче той верен на принципа - "вземете децата и майките сами ще дойдат" беше просто невероятен и аз пазя изключителни спомени за този човек (за съжаление той почина преди 4 години). Така, че щом ситуацията е била - избирай между мен и детето си - то е ясно, че няма нито какво да се избира, нито да се коментира! Приемаш ситуацията и я записваш в графата "жизнен опит с поука"! Пожелавам здраве на теб и детенце (понеже това е най-важното, вярвай ми!!!!) и всичко останало ще се нареди както трябва да се нарежда!

Olimpiia веднъж се е случвало да дам детето на майка ми .иначе малкото постоянно е с мен Не мога да си представя живота без него.Искрено се надявам че човека ще дойде.Всички знаем колко е трудно да си сам.да няма дори на кой на рамото да поплачеш. Радвам се че при теб всичко е повече от идеално.Благодаря ви за всичко.

Моргана,родителите ми в момента се развеждат!И тази   ситуация допълнително нажежава положението!определено всичко е навързано.