Проблем с осиновени деца

Здравейте отново,
Извинявам се за резкия тон, извиних се и неколкократно в първия си постинг. Осъмних се в истинността на темата защото се е случвало не веднъж накой да подклоди скандал и да си плюе на петите или само да гледа сеир. Може и да не ви се вярва ,но вече имаше няколко случая. Майките пишат, отговарят от сърце и стараят да помогнат и накрая се оказва че някой се е пошегувал с тях. Явно случая не е такъв. Позволих си да дам някои принципни съвети за отношение към дете-без да визирам дали е осиновено или не. Права си Дидка- нямам опит с осиновено дете. Но намирам общ език с доста деца които не са мои и които водят за проблемни. Справям се някак и затова си позволих да дам съвет. Извинявам се за тона. Просто не си падам по насилието. Наказание за мен както съм казала по-горе е да лишиш от нещо любимо за ядене, но не от любовта си. Разбирам че Пенка обича децата си - иначе нямаше да пита за помощ тук. Но въпросът е как е пречупено през пизмата на детето. Catnadeen е описала много точно какво става в главата на едно дете. Важен е подходът към него. Дори ще си позволя да посъветвам Пенка да се срещнат с датски психолог- смятам че той може да помогне и на детето и на родителите.Ако не друго той поне може да стигне до същността на проблема с общуването, защото явно проблемът не е дъвката, както подозира и самата Пенка. Желая ви успех. Всъщност сигурна съм че ще успеете да намерите общ език с децата. Само да ти кажа също така да не очакваш цветя и рози, децата боледуват, сърдят се , грешат, ядосват се, обиждат се, смеят се и плачат едновременно, менят си настроенията-Това е да си родител-да си с тях и до тях във всеки един труден момент за тях. Дано пак не съм рязка.
Между другото прочетох много добре първия постинг и сама писах че съм объркала годините на детето, но понеже съветите са универсални не сметнах за нужно да го преправям.

 yosarian ,не съм искала да кажа че твоят съвет е неподходящ или нещо подобно защото нямаш осиновено дете,съветите ти са чудесни,просто наистина е много сложно и някоя като мен дето знае какви проблеми възникват впоследствие ,с осиновено голямо дете би я разбрала най-добре.И аз съм против насилието ,но се е случвало да изляза извън контрол.Всички мами са прекрасни тук във форумите с отзивчивостта си,всички сте дали много хубави съвети,човек се учи докато е жив даже и на това да бъде добър родител.Ако знаете колко ми е трудно,много,но някак си вървят нещата.Не споделям проблемите си с всеки защото невсеки би ме разбрал правилно и би ме попитал дали нещо се шегувам-чак такъв ли е проблема!Бавно,с вяра в крайният резултат,много любов и запас от здрави нерви.
yosarian аз ще се възползвам от съветът ти и сигурно ще потърся някой детски психолог!Бяхме ходили преди много време ,но жената явно имаше и тя нужда от такъв

за мамите които ползват английски, вижте http://library.adoption.com/information/Parenting-Skills/256/1.html

Според мен трябва да сме по-толерантни и обективни.
На първо място Пенка е родител от скоро и дори и грешна постъпката и е разбираема. Тя не е опънала ухото на детето си ей така за кеф, а защото се е притеснила за него.
Лично аз не одобрявам насилието над децата, ноооо както не го одобрявам така и ми се е случвало да поотупвам памперси не се гордея с това както се досещате.
С големия ми син 8 години вече само говорим не съм му посягала много отдавна, това обаче не значи че не ми се е щяло да го направя. След като ден след ден повтарям 7-8 основни за мен неща и виждам как той всеки път забравя.
Малкия също има трески за дялане, но при него някак си нещата минават по-леко /може би и опита си казва думата/.
Та така мили ми момичета не бъдете резки съдници - по стечение на обстоятелства, които няма защо да упоменавам тук имам преки контакти с Пенка и смея да ви уверя че тя наистина е една любяща майка и наистина иска да възпита добре децата си.
Нека си помагаме взаимно в нелекия и неравен път на родителството. Въпреки че имам малко повече опит от някои от вас, все още има много моменти, в които се чувствам неуверена и не зная дали постъпвам правилно. Имам ситуации с децата, в които след дадена моя реакция ми се е случвало да съжалявам, опитвам се те да са по-малко и по-рядко.
Надявам се че ме разбирате -много по-ценно би било да си обменяме мисли тук и за нас и за децата ни - нека не се обвиняваме излишно за слабостите си - защото всеки един от нас има такива моменти.
Винаги съм казвала че осиновилия дете е изправен пред двойно предизвикателство - така че помощта е много важна особено като е конструктивна и добронамерена.
Поздрави на всички ви
           

Бих казала,че предизвикателството е ОГРОМНО,особено с поотрасналите дечица.Радвам се,че има такива жени като Пенка и зная,колко и е трудно!Стискам палци и много ще се радвам да се запознаем! 

Пенке здравей, не можах да изчета всички съвети отправени към теб, така че може да се повторя... Имах допир с порастнали деца, които в началото въобще не ме слушаха. Аз страшно много им се ядосвах и си мислех, че всичко правят нарочно и съвсем обмислено срещу мен. Както се сещаш, НЕ беше така...та те са деца!!! Не мислят като голям човек. Така че помисли над това и намери начин да свикнеш с тях, да разбираш езика им....и бъди много добра с тях, горовете, объщай им внимание, бъди строга, но толерантна и много мила и обичаща, те само от това имат нужда!