Незнам какво да правя!

Тя авторката се изгуби отдавна, но ние това май го превърнахме в наш проблем

Да,но така се получи,защото наред с конкретния проблем,който постави авторката,се обсъждат и принципни положения.

Здравейте и от мен:)
На девойката искам да кажа, че всичко е по - хубаво, когато си го направиш сам! Отначало винаги е много трудно! Това изгражда характера и научава човека да цени себе си и да опознава и преценява хората и ситуациите в живота си!
Работя от 16 годи6на - първата ми работа по желание бе6е на едни разкопки. Понеже в групата на моми4етата нямаше вече места, татко ме записа в групата на мом4етата - АЗ ТАКА ИСКАХ! И ела да види6 6-7 мом4ета, ме гледат как въртя кирката и лопатата и пренасям с количката пръст и камъни!Всичко това от 5 сутринта до 8 вечерта за 2.50лв. на ден! Обаче исках да работя! Няма да забравя колко бях щастлива като ми платиха и си купих сама неща, които майка ми не иска6е да ми купи!:)
Родителите ми не са заможни хора. Един път исках шоколад и мама ми каза: "Сега не мога да ти купя майче, но другия месец - обещавам".Повече не поисках нищо, защото видях сълзите на майка си и се почувствах виновна, че само искам! Татко всъщност почина преди три години, но когато беше жив никога не ме е карал да правя нищо на сила и винаги ме е учил да съм независима и силна, и сама да се справям! После завърших и нашите нямаха пари да ме издържат, обаче им беше много тежко, като ме гледаха колко много се подготвях и всички изпити си взех, и навсякъде ме приеха/а не съм зубър:)/и тогава свако ми им каза ,как така ще го спирате детето аз 6те му дам пари да започне! Плюс тва редовно! И на квартира! Още първия семестър си намерих работа и започнах да се оправям сама! На 500км от вкащи без никой да познавам, няма мама, няма тати! И все гледах да не ги тревожа, защото са възрастни и се бяха накамарили с едни заеми и така, докато завърших! Без връзки, без да имам кой да ми дава пари/не казвам, че не са ми давали или че не са искали, но аз много работех и почти не ходех на лекции и упражнения, за да не съм им в тежест! И на бригада ходих! Оттам спестих пари за ремонт на апартамента ни и за операциите на татко! За сметки и заеми, които бяха натрупали! Но аз бях горда от себе си, че мога да помагам на семейството си и никога не съм съжалила, или обвинила някого, че не ми е дал пари! Никой дори и родителите не са длъжни да дават на децата си, особено ако са големи и зрели хора, за каквито повечето се мислят, а не могат да си изперат гащите сами!И сега давам на майка ми, без да ми иска! За годините, в които ме е отгледала и за всичките безсънни нощи и за всичко, всичко, което е дала за мен, мисля че съм длъжна да й се отблагодаря по някакъв макар и минимален начин!
На това моми4енце искам да кажа, че съм нямала какво да ям с дни и пари съм нямала, нито къде да спя/бях като скитник/, а в такива моменти оставаш без приятели, но всичко зависи от теб и от силата на характера ти!
Сега съм добре, записах второ висше, което плащам сама! Имам хубава работа, където ме ценят!:)мога сама да се грижа за себе си и да помагам на мама и никога не съм й се сърдила че си е купила не6то:)Даже се радвам, ако мога аз да и го купя:)
Успех и на теб:)

А на всички, които мислят, че родителите им са длъжни да ги издържат и да им дават - вие сте слабохарактерни лигли и лиглиовци и света е пълен с вас, но когато имате проблеми винаги ви е по-трудно да се оправяте сами /за6тото мама и тате не са вечни/ и почвате да завиждате на другите!И се изкарвате вечните жертви, но никой не ви е виновен, освен самите вие! Така че оправяй те се и не давайте много мнение по въпроси, по които не сте компетентни, просто нямате какво да кажете! Защото добри съвети се дават от опит, а не на ишлеме!

vagabond, 
Страшна си!

Ако има повече хора като Vagabond  на друго дередже щяхме да сме...
Вместо само да се тюхкаме, охкамеи ахкаме!!!
Евалата на това момиче (почти като моята съдба)!!!!!!!!!!!

 

Благодаря и аз се надявам да има повече хора, които не чакат наготово всичко и които не си мислят, че някой им е длъжен с нещо! Тенденцията обаче нее такава, което мног ме натъжава! Писнало ми е от лиглиовци и лигли, мамини и татини, тупи и превзети оси на света и всичко трябва да се върти около тях! Хленч му е майката! Ай сиктир бе! Ти ли дет не можеш да си опере6 га6тите 6тот да не си развалиш маникюра ще ми кажеш кой какво е длъжен да направи за теб! Или оня лиглио дето не може да си каже малкото име и баща му го е уредил на работа, белким се впише в обществото, ама то ниц не стаа! Кат няма никой на втория етаж...ей тъй ще си живеем!
Ще ни мачкат по улиците и магистралите, в магазините, в болниците и навсякъде, защото всеки си мисли, че другият му е длъжен с нещо!
Надявам се девойката да се справи и да бъде щастлива и искам да й кажа, че майка и много повече 6те се гордее с нея, когато това стане! И ще си казва: "Ето, това е моята дъщеря!"

Успех на всички:) и благодаря:)

Някои от вас много ме изненадаха с крайните си коментари за това, че едва ли не като станеш на 18 и край - все едно нямаш родители, които да ти помогнат.  Не знам за вас какво е нормалното стечение на нещата след като навършиш пълнолетие, но в моето семейство родителите на майка ми и на баща ми са им помогнали дори за сватбата, какво остава и за следване. И при мен беше така!
И какво, аз съм завършила Немска гимназия и е нормално да следвам нещо с езици, за какво съм се блъскала толкова години. Да ама приложна лингвистика няма нито задочно, нито дистанционно. Лекциите ми започваха в 8 сутрин и свършваха в 5 следобед. Имала съм домашни и контролни като ученичка - мислите ли, че заедно с това съм можела и да работя. С най-голямата благодарност на света казвам, че са ме издържали изцяло майка ми и баща ми през тези години и за нас не е било дори повод за обсъждане и намеци, какво остава за отказ от помощ. Разбира се, има семейства, които просто нямат никаква финансова възможност, тогава разбирам! Но в случая на авторката очевидно не е така.
А що се отнася до по-горе казаното от мен, да- родителите ми ме издържаха, но аз бях с ясното съзнание, че правим  това за едно добро бъдеще и смело мога да кажа, че сега, няколко години по-късно аз съм тази, която давам пари на майка ми просто защото така го чувствам, правя им подаръци и им показвам, че усилията им не са били напразни!
Много грозно е да имаш възможността да помагаш, а да отсвириш детето си, само щото ей сега ти се е "доживяло".  Добре че родителите ми не са с разбиранията на някои, писали по-напред в темата 

аз исках да уча медицина, като казах на наште те ми се изсмяха и казаха, че няма кой да ме издържа аз да си играя на доктор ( а изобщо не са имали затруднения с парите, имаха си други семейства с други деца...) и следвах две специалности в университета, работех през цялото време и се дипломирах на първа сесия....  Да и аз не разбирам родители, дето си отсвирват децата, но и разглезени плазмодии, а не хора много мразя и не търпя....

Едно е да си разглезен, друго е родителите ти да помагат докато учиш. Даваха ми се определени пари, които аз трябваше да си разпределя както намеря за добре. Не съм се шматкала по дискотеки, не съм си прикачвала коси и не съм си купувала маркови дрехи, както правеха разглезени мои колежки. Аз учех - да, с помощта на родителите ми, но знаех, че ще успея да им се реванширам. За мен това е нормалното развитие на нещата - родителите да дадат (ако имат възможност разбира се) старт на децата си, а те на свой ред да успеят така да се възползват от него, че на стари години да се грижат за родителите си и да им помагат.
Аз никога няма да оставя майка ми баща ми, ако примерно след време нямат пари, а имат нужда от нещо. А по вашите разсъждения щом си вече голям, трябва да разчиташ само на себе си. Затова са близките - за да си помагат!
И не, изобщо не съм и няма да бъда разглезена! Нито съм плазмодий! Надявам се да мога след време и аз да помагам на детето си, защото така съм видяла от моите майка и татко! И ще ги обичам и ще съм им вечно благодарна! 

Bellucci, и аз съм израснала в семейство, където родителите помагат на децата си с каквото могат докато са живи. И да, приемам го за нормално, но не обвинявам тези, които не мислят или не постъпват така. Всеки има право на избор. Ако случайно родителите ти не могат или не искат да ти помогнат, когато си вече пълнолетен, не е полезно да се тръшкаш и да ги оплюваш. Хващаш в ръце и се справяш както можеш, защото от оплакване полза никаква.

Bellucci, много се радвам, че имаш родители, които са ти помагали и ти оценяваш това, а не го приемаш за даденост.
Това с плазмодия не беше насочено към тем, а към този тип хора с марковите дрешки и дискотеките (като някои твои, а и мои колеги от университета).
Когато имам деца, живот и здраве, ще им помагам с каквото мога.
Аз исках да кажа, че недоумявам как родители, които имат възможности (като моите) си заебават децата, без да им помагат и със стотинка...
Те тва не мога да разбера...

Гадно е...може би заради проблемите си със здравето си майка ти така е реагирала....не знам...
Иначе, общежитията не са скъпи....и ако си намериш работа - с жлание ще можеш и да се издържаш и да учиш....особено ако влезеш някъде държавно.
Другия вариант е да посъбереш 1 година някой др лев и тогава да пробваш да кандидатстваш и т.н...

Bellucci, нали осъзнаваш разликата между твоя случай и това да се тръшнеш за телефон за 300 лв., щото ТЕ СА ДЛЪЖНИ! И какво значи сега им се е доживяло? Във всеки конкретен случай нещата стоят различно - ами ако жената има сериозни здравословни проблеми, изобщо много ли си убедена, че ситуацията е точно такава, каквато е предствена. До сега си е скъсвала задните части да отгледа и изучи дъщеря си и изведнъж я намразва и едва ли не я остава на произвола на съдбата!!! Едва ли нещата стоят точно така и ако е имало отрицателна реакция на нещо, сигурно си е имало повод за нея! Не можем да сме сигурни какво е всъщност финансовото състояние на майката! Ситуацията така представена е доста нереална.
И да родителите не са длъжни цял живот на децата си - ако могат и искат - ОК, ами ако не могат - ще легнам да мрем ли?

Dincho , аз никого не обвинявам. Казах само, че някои крайни мнения много ме изненадаха. Защо повечето от вас смятат, че щом родителите му са му помогнали, значи е разглезен или не може да се справя сам? Ако на мен ми беше отказана финансова помощ, аз пак щях да намеря начин да уча, но и вероятно щях да съм абсолютно изтощена от препускането м/у изпити, контролни, лекции, работа. Затова оценявам факта, че те са ми спестили тези трудности.

А за случая на авторката - за мен купуването на ГСМ е глезотия. Може да си спести тези пари и да си ги вложи във "фонд - следване" например. Аз мисля, че скоро нещата при тях ще се разрешат, а и тя никаква не пише!

- ами аз не знам как стоят нещата вдействителност, да ви кажа, в този фрум се начетох на най-невероятни истории и вече не се и замислям!  Дано и да не е точно така де. Щото по - логично би било авторката да е някое мрънкало, че поне да знам, за акво и е отказана финансовата помощ!

На аннтония само искам да кажа - Евала, мацко, че си се справила с толкова тежко следване и си работила. Само ти си знаеш какво ти е коствало, убедена съм.  Щото аз четях до 2 - 3 вечер, сънувах на немски и се събуждах уморена, ако трябваше и да работя, може би щях да бъда физически съсипана!