СТРАНЕН НО СЕРИОЗЕН ПРОБЛЕМ !!! ПОМАГАЙТЕ.........

Тоест според вас при моето положение няма нищо физическо? тоест физическа болест?? даден орган и т.н ????

Мислите ли,че  при това положение ще мога да забременя ? Мислите ли,че при това положение бременноста може да ми помогне ? И мислите ли,че може да не мога да забременея заради това ????

Можеш да забременееш, но състоянието ти може да се влоши много по време на бременността, а тогава няма да можеш да вземаш лекарства. По-добре първо се излекувай.

Според моя беден опит, но лични познанства, мога да се сетя за поне три случая на подобен ефект, причинен от физическа увреда на организма (сега, психосоматиката не бива да се изключва никога, но според мен би трябвало да има и физическа причина). Не мисля, че да го обвързваш с депресията, е нещо, което можеш да направиш сама за себе си. Най-малкото, след като не го е казал психиатър, трудно ми е да повярвам, че двете са обвързани. може да си внушаваш и самата обвързаност.

Иначе, има няколко варианта.

1. Нарушение във вестибуларния апарат, което причинява миниер (аз го имам в лека форма, по принцип е наследствено, така че, ако на някой в рода му се е виел свят и леко му прилошава, все едно не мошжеш да се изправиш, слабост в различна стапен, твърде е вероятно да е това). Вестибуларният апарат се контролира от малкия мозък, доколкото зная, но не съм специалист, поне зная за миниерните кризи, че са с подобна симптоматика. непредвидими са и са с различна продължителност, честота и сила.

2. Имам приятел психолог. Разправя ми за изследване, при което се прави запис на мозъчните вълни на човек, докато спи, което показва дали мозъкът наистина спи през нощта. ЧОвек си мисли, че спи, но мозъкът не почива реално. В БГ се прави това изследване. Симптомите може да са подобни на твоите - спиш, а не се чувстваш отпочинала, нискомфорт - физически и психически, отпадналост до наднормено тегло, например. Болестта се открива трудно, тъй като се доказва само с това изследване. Предполагам, че психиянтър или невролог трябва да даде съвет.

3. Лека форма на епилепсия. Не е ясно от какво се причинява. Брадовчедът на мъжа ми я има и симптомите са много подобни. Открива се с някакъв тип сканиране на мозъка, но предполагам, че при теб това отпада, заради доброто ЕЕГ.


В крайна сметка, ако си внушаваш, единственото, което можеш да направиш, за да видиш дали сама си го причиняваш, е да спреш да мислиш, че е причинено от въпросната раздяла.

НЯМА ЛИ НИКОЙ ВЕЧЕ ТУК ДА ОБСАДИМ ???? МНОГО МИ Е ТЕЖКО.....

Какво да обсъдим?

ГЕРГАНДИ.....къде да отида , какви изследвания да направя и към кого да обърна за да получА адекватни излседвания и резултат ?
Все пак ....човек с човек не си прилича и тук мога да чуя много мнения но не мога да се базирам на тях , защото не знам дали при мен е точно това ??? усещам безсилие когато ми се случи и мисля,че не е на емоционална основа заради това,което преживях но може и да е не знам ....

Мишел  това,което ме тормози.....да обсъдим...!!!!!

Ами аз ти писах, поискай направление за ендокринолог, може повторно да отидеш на невролог, но не отивай при когото и да е, а при добри специалисти. Ако всичко и ОК и нямаш физическа причина, трябва да се обърнеш към психиатър и психотерапевт.

И сега не се вманиачавай на тази тема, защото ще развиеш хипохондршзъм и ще се станеш постоянен посетител на лекарските кабинети. преди всичко се овладей, не е толкова страшно, колкото ти изглежда,  нито имаш някакви особени психически отклонения.  Проблема ти вероятно се дължи на прекаран силен стрес и може да се овладее и лекува.

мислите ли ,че цигарите например пречат на това , начина живот, храненето ? или мислите ,че изобщо няма общо с физиката???
Мислите ли,че евентуално забременяване може да се окаже проблемно,тоест да не мога да забременя заради това ?
вярно,че преживях голям шок,но въпреки това, мисля,че се справих доста добре и никога не съм губила вяра и разсъдък тоест винаги съм си казвала,че така е трябвало да стане ....,че го оставям защото не съм щастлива и т.н.Не мисля,че тази раздяла може да ми е причинила чак паническо разтройство??? макар,че на нищо не се чудя вече в живота....

Естествено, че начина на живот си оказва влияние, а физиката и психиката са неразривно свързани. Проблем със забревменяването можеш да получиш и от психическо напражение и по много други физически причини, а ти не си мисли, че всички зачеват от раз, напротив на много двойки им трябва от 6м. до година и нещо. затова гинеколозите говорят за безплодие чак, когато минат две години постоянни опити. Аз заченах трудно, заради хормонален проблем и защото се бях вманиачила и  в момента, в който се наложи поради повече работа и ангожименти да забравя временно за забременяването ме изненадаха двете чертички на теста за бременност.

Успокой се и лека вечер ти пожелавам!

Много искам да забременея и си мисля,че това би осмислило доста живсота ми и не бих се терзала толкова.... Затова ви питам всички тези неща....а за момента вече около 7 месеца опити без успех....,чудя се от къде да тръгна....С всички момичета,които са от Варна бих се радвала даже да се видим !!! На  останалите наистина благодаря за подкрепата и съветите.....,защото в такъв момент....те наистина са всичко за мен.....

Чак сега виждам колко си разстроена! Значи, на първо място не се притеснявай за забременяването! Но недей да се опитваш да забременееш с единствената идея да се закрепиш емоционално, защото хормоналният взрив на бременността често води до депресивни състояния. Ако се чувстваш несигурна, наистина първо направи всичко възможно да се успокоиш. проблемът не е в симптомите - очевидно е, че те не може да са пречка да забременееш, пречката е емиционалното ти състояние - вкопчила си се в мъката си, очевидно не си преодоляла това, за което говориш, че ти се е случило.
Трябва да вървиш напред.

Най-добрият вариант е да идеш на психиатър, но да знаеш, че е добър. Не на психолог, защото психиатрите все пак са медици и може да те насочат към адекватно изследване, което да провери и физиологичните ти параметри, освен ЕЕГ.

7 медеца не са толкова мвого време. Ако се притесняваш и от това, иди и на изследване за това. Важното е да отстраниш всички фактори, които те стресират толкова.

Засега, след като не пиеш никакви лекарства, няма причина да се притесняваш за евентуална бременност. НО помисли - първо се погрижи добре за себе си, защото после ще трябва да се грижиш изцяло за още едно същество! Не пий на своя глава нищо! Просто поразпитай за добър невролог или психиатър - за лекал във всеки случай, защото може и да има физиологична причина.

Като начало, спри цигарите и се храни редовно - начесто, но по малко. Спи редовно и достатъчно (7 часа е най-добрият вариант - в никакъв случай повече, но не и много по-малко!).
Като ти се случи, просто сядаш, затваряш очи и чакаш да отмине. Това е, което можеш да направиш сама, всичко друго ще ти кажат специалистите.

В крайна сметка, винаги можеш да отидеш на психиатър, след като се убедиш, че не е физиологично, както казва Мишел!

И още нещо, което може да помогне да се успокоиш - немери си хоби - салса вечер, айкито или нещо подобно - да не е свързано с умствена или повишена психична дайност! Разтоварването, мисля, ще ти дойде добре!