Хората , на които аз държа са ме оценили.
Виж целия пост
Чувствате ли се оценени?
- Публикувана: 1 окт. 2008, 14:38 ч.
- Последно мнение: 2 окт. 2008, 13:39 ч.
# 16
1 окт. 2008, 16:43 ч.
Важно е сама да се оценявам "от Себе Си Идвам - Към Себе Си Пътувам". Иначе другите ме оценяват и това слабо казано ме радва.
Виж целия пост
# 17
1 окт. 2008, 17:18 ч.
Да... още ми държат влага червените байрачета поставяни от учителката в тетрадките от първи клас... 
Виж целия пост
# 18
1 окт. 2008, 17:46 ч.
Ами да. Човек ежедневно се сблъсква с някакво отношение в лицето на много хора. Един те цени, друг те оценя, трети те преценя.Желанието да бъдем одобрени е един доста мощен двигател за повечето неща, които правим. Това желание в някои моменти от живота става труднозадоволимо, защото има и моменти, в които самите ние не сме съвсем доволни от себе си. Тогава е хубаво чувството да знаеш,че за някого означаваш нещо, което не може да бъде премерено със мерки и теглилки.
Виж целия пост
съгласие, бе момко, съгласие..
# 22
1 окт. 2008, 19:14 ч.
Виж целия пост
Да, нямам нищо против да ме оценяват, не боли, пък и аз влагам старание и чувство в нещата, които правя.
мисля че съм оценена от близките си хора 
# 25
1 окт. 2008, 19:44 ч.
Чувствате ли се оценени? - Да.
Къде, в коя област:
професионална - да,
в семейството - да,
У форОма - твърде обширно пространство, където няма значение от колко, а от кого си оценен,
сред приятели - да
Когато не сте били оценени по достойнство - Смятате ли, че сте направили достатъчно, но другите не са ви разбрали? - не смятам, че е задължително винаги и от всички да бъда разбрана.
Търсите ли грешките в себе си? - естествено, че си задавам въпроса, дали не греша все пак.
Какво правите за да промените ситуацията? - както споменах, не очаквам разбиране на всяка цена.
Когато сте получавали признателност: С лекота ли го постигнахте? - когато правя нещо добро за някого, целта ми не е да получа признателност.
Чувствате ли се незаменими за тези хора? - няма незаменими хора.
Кое е това, което е накарало другите да ви почустват по-специални? - това, че обикновено съм в добро настроение и вечно усмихната; че въпреки някои особени трудности и кошмарни ситуации в моят живот, съумявам да намеря време за себе си и въпреки дефектите, които всеки човек има малко или много, се старая да поддържам приветлив външен вид; това, че от дете хората (познати, съседи, роднини, съученици, колеги) винаги са казвали, че съм надрасла годините си, което всъщност е малко натоварващо; това, че съм от типа хора, които казват всичко направо, без заобикалки; че осъзнах, че не е нужно човек да проявява излишна скромност.
Виж целия пост
Къде, в коя област:
професионална - да,
в семейството - да,
У форОма - твърде обширно пространство, където няма значение от колко, а от кого си оценен,
сред приятели - да
Когато не сте били оценени по достойнство - Смятате ли, че сте направили достатъчно, но другите не са ви разбрали? - не смятам, че е задължително винаги и от всички да бъда разбрана.
Търсите ли грешките в себе си? - естествено, че си задавам въпроса, дали не греша все пак.
Какво правите за да промените ситуацията? - както споменах, не очаквам разбиране на всяка цена.
Когато сте получавали признателност: С лекота ли го постигнахте? - когато правя нещо добро за някого, целта ми не е да получа признателност.
Чувствате ли се незаменими за тези хора? - няма незаменими хора.
Кое е това, което е накарало другите да ви почустват по-специални? - това, че обикновено съм в добро настроение и вечно усмихната; че въпреки някои особени трудности и кошмарни ситуации в моят живот, съумявам да намеря време за себе си и въпреки дефектите, които всеки човек има малко или много, се старая да поддържам приветлив външен вид; това, че от дете хората (познати, съседи, роднини, съученици, колеги) винаги са казвали, че съм надрасла годините си, което всъщност е малко натоварващо; това, че съм от типа хора, които казват всичко направо, без заобикалки; че осъзнах, че не е нужно човек да проявява излишна скромност.
# 26
1 окт. 2008, 20:06 ч.
Човек обикновено оценява най добре нещо, когато го загуби.
Мен обикновено ме оценяват късно.
Не съм лесна за разбиране.
Какво бих направила, за да бъда оценена ли - нищо. Аз съм такава каквато съм и не правя нещата за оценка. Ако някой ме оцени, нека е за това, което съм, а не защото съм се постарала да му се харесам.
Иначе за благодарност за получена от мен помощ за каквото и да е - срещала съм и благодарни хора.
Дали съм незаменима за някой?Не, но знам, че съм неповторима за определени хора и това само може да ме радва.
Виж целия пост
Мен обикновено ме оценяват късно.
Не съм лесна за разбиране.
Какво бих направила, за да бъда оценена ли - нищо. Аз съм такава каквато съм и не правя нещата за оценка. Ако някой ме оцени, нека е за това, което съм, а не защото съм се постарала да му се харесам.
Иначе за благодарност за получена от мен помощ за каквото и да е - срещала съм и благодарни хора.
Дали съм незаменима за някой?Не, но знам, че съм неповторима за определени хора и това само може да ме радва.
# 27
1 окт. 2008, 20:13 ч.
Като цяло-да.И в работата, и вкъщи, и сред приятелите.Разбира се, винаги има какво още да се желае, но от опит знам, че не е хубаво и да си прекалено ценен, защото има обратен ефект.В предишната ми работа имах възможност да мина на позиция, която беше изключително добре заплатена и много хубава / работно време, придобивки, развитие и т.н./.Но тъй като ставаше дума за конкурентна марка на нашата /много объркано го обясних- бяха две фирми с еднаква дейност и под една "шапка", но едновременно с това конкуренти/ шефовете ми се възпротивиха, с обяснението, че не може обучен от тях кадър, да отиде при другата фирма. Предложиха ми подобна позиция, нелоша заплата и т.н., но аз реших да напусна.Така, че по-добре недооценена, отколкото прекалено оценена.
Общо взето не съм полагала усилия, за да бъда оценена.Държа се естествено, открит човек съм, много жизнерадостна и това винаги е правило добро впечатление навсякъде.
Виж целия пост
Предложиха ми подобна позиция, нелоша заплата и т.н., но аз реших да напусна.Така, че по-добре недооценена, отколкото прекалено оценена.Общо взето не съм полагала усилия, за да бъда оценена.Държа се естествено, открит човек съм, много жизнерадостна и това винаги е правило добро впечатление навсякъде.
# 29
1 окт. 2008, 23:10 ч.
Бо, симпатична идея, но си представям депресар, кандидат самоубиец, на сеанс при психоаналитик, на когото в главата му се набива тази мантра с бавен, изкуствено жизнерадостен глас. Когато човек достигне до момента да си задава подобни въпроси, и то толкова много накуп, всичките свързани с това, всъщност стойностен индивид ли е, с толкова поетични и фалшиво-великолепни думи, значи има сериозен проблем със своята себестойност и душевен мир. Живота е по-лесен за живеене, ако на него се гледа по простичко. Дори един човек на този свят да има, на когото да си нужен, значи имаш стойност. А хора, които имат нужда някой да им подаде ръка за нещо, каквото и да е то, има достатъчно.
Виж целия пост
Препоръчани теми