Започвам тази тема по няколко причини:
1. Поради собствената ми себичност непрестанни напъни да споделям невероятно умните ми мисли , пипам нон стоп в темата, която все пак е за вас - вие да си казвате и споделяте нещата, които ви вълнуват. Уви, не съм само аз ... получава се така, че темата, която приканва осиновените деца да споделят се превръща в разговор между осиновителите, които един през друг си разказваме кой от кой е по-готин.
2. На няколко пъти се случва, пишещите тук деца, основателно да казват, че нямат кътче, в което да пишат, без да бъдат обсъждани, коментирани, обвинявани и въпросвани - нека темата "Осиновени време е да кажем..." да си остане ваше запазено пространство. Всички можем да четем, но нека имате тема, в която да сте спокойни, че след ваш постинг няма да се появи веднага коментар - независимо дали положителен или отрицателен.
3. От друга страна, може би не е излишно осиновителите да казваме какво мислим... виждам, че Мираета е писала, че иска това да се случва. Ако направим една отделна тема, в която заедно - родители и деца да коментираме написаното.
Който иска да чете. Ако смята, че четенето ще му дойде в повече емоционално - просто не отваря темата.
Сега отивам да прочета написаното от Мираета пак и ще се върна да опитам да отговоря
за всички