Богатство или бедност

Добре, тук ще дам личен пример от това което трябваше да избирам. Богат мъж, лукс и удобства, пари - но изпълнявам това което той иска,пари власт над всичко , но като се прибера в къщи се питам коя съм.Пълноценен финансов живот за детето ми, но се питам - това ли трябва да е тя, кукла на колела, на където я дръпнат на там да потегли.Без пари на този свят не може, но и само с пари не се живее. Та кое да избера- да ставам сутрин в 5 за да оцеляваме, или да приема това което ни се дава с условия.

Ако да ставам сутрин в 5 ще съм с човека, който само като ме погледне и виждам щастието си в очите му, изобщо няма да се замислям, но аз съм малко луда , че и не обичам да ме командват, така че не съм критерий изобщо.   

- недей, защото ще ти излезе име, та туку виж някои си помислил нещо.

 
Тук също парите нямат нищо общо.
Какво чувстваш към този мъж? Ако нямаш чувства към него, ако не се чувстваш истинска жена с него - нито парите, нито властта биха ти купили щастие. Още повече, че дори спокойствие няма да ти донесат, щом ще трябва да си едва ли не негова държанка/робиня или както и да го наречеш...
Другата крайност - също не вярвам да те прави щастлива - ако това означава да се бориш буквално за физическо оцеляване...
Защо изобщо се поставяш в подобна дилема, а не се огледаш за истинското щастие?
Когато има любов и щастие, парите сами ще дойдат постепенно. Но да се продадеш /буквално/ не може да направи щастливи нито продавача, нито купувача...


И ще ти кажа защо съм толкова категорична. Преди 7 г. бях поставена пред подобен избор, но между двама мъже.
Единият беше невероятен човек, с много възможности, по-възрастен, живеещ в чужбина /на важна позиция в международна организация и до днес - ако спомена коя някой може да се сети и за името му/, със сили да ми даде всичко и да ми помогне в кариерата ми /понеже обожавам професията си/. Наистина го уважавах много - като по-голям приятел, съветник, довереник, но... нямах никакви по-силни чувства към него и не исках да го лъжа и да играя театър, за да имам пари, но насила да лягам в леглото до него.
Другият беше съпругът ми - на моите години, още студент, без добра работа /беше ми подчинен/, с ангажименти към родителите си /майка му скоро след това остана вдовица/ и т.н. Но изгарях от любов към него /буквално/ - това ме окриляваше и ме правеше истински щастлива. Избрах него... Минахме заедно през много неща /и хубави, и лоши/, постигахме всичко сами, изградихме дом, достигнахме до неща, които с другия щях да ги имам веднага, но надали щях толкова да им се радвам.
Щастлива съм от избора си...

Не знам дали става ясно каво точно искам да ти кажа, но и pasinet го е казала вече.

Да, разбирам те. Но тук ситуацията е малко по различна. В случая визирам бащата на детето си.Богат / за днешно време/ с възможности и власт, пари и неограничени възможности.Та не се ли съгласявам с поставените му условия, зимата ядем боб и царевица, спира да плаща за детето допълнителни разходи. Най - вероятно ще се наложи да я изместя и в друго училище, защото нямам средства да и заплащам занималнята/ нищо, че уговорката беше той да я плаща, за да запишем детето в добро училище/. По принцип дойде ли зимата и започва да отказва за всичко.Не съм чакала никога на неговите пари,но не отричам че по някога сме се нуждаели и от финанси. Седя в България, заради нея, в противен случай не бих се замислила.Винаги в живота ми съм постигала всичко сама, като съм доказвала че и аз мога,не съм позволявала на никой да ме купи или продаде, в едно или друго отношение. Но сега имам дете, и се питам кое е по добре за него, независимо че е в разрез с моите разбирания и понятки.

малко кукленска дилема ....

Хубава темичка tobeornottobe , и тук ще си се покараме доволно!! Ами какво да ви кажа, никога до този момент не ми се е налагало да живея в бедност е немога да кажа, че съм имала всичко, което съм искала и което са имали другите в тийнейджърска възраст, но съм живяла с усещането, че не съм лишена от най-необходимите ми неща.
Към днешна дата вече с мъж и дете, живея добре, задоволявам си нуждите като жена и не се замислям, че заради това ще лиша например някой и определено този вариант е най-добрия.
Но, в никакъв случай парите немогат да те направят щастлив ако живееш с някой, който те бие за добро утро и лека нощ или те прави на маймуна пред приятелите ви, все пак по скъпо от личното достойнство няма и човек трябва да си го пази.

Но не бих живяла с мъж беден като църковна мишка, колкото и да го обичам!

Не мога да разбера - разведени ли сте, разделени ли сте, той плаща ли издръжка на детето? Как така уж е много богат и обещава много, пък ти трябва сама да плащаш за училището на детето ти? И ка така стоиш в България, заради детето? Т.е. би ли заминала с нея или без нея? И ако се съберете, това автоматично ли ще означава той да си поеме финансовата грижа за детето? Освен финансово, интересува ли се от детето?
Много се обърках. Разясни малко, ако не е проблем.

Никоя крайност не е за предпочитане , но категорично от липса на пари хората оскотяват и озлобяват ... Няма човек , който съзнателно да избере да е беден .
Аз не бих искала да гледам , че детето ми и въобще семейството ми страдат , заради липса на средства .
Но тук говоря за това , че никой не ни е дал нищо наготово / т.е. не е ситуацията с богатият мъж / ... Това , което имаме сме го направили заедно и никой не е длъжен на другия .
Но не ми говорете , че парите не носят щастие   Носят спокойствие , разбирателство , интересни пътувания и липса на тягостни битови скандали на тема отсъствието им ...
Липсата им не е донесла на никой нищо добро ... най - малко пък щастие .

schr - Помни че темата беше провокирана от теб.Това което казах е личен пример за съпоставяне на нещата.Това по никакъв начин не значи че и аз не се обърквам по някога в зависимост от дадената ситуация.Тук не става въпрос единствено за издръжката определена с закон.Става въпрос кое всъщност предпочиташ да избереш, и дали можеш да го допуснеш спрямо себе си.Да ситуацията е доста сконфузена по - някога, но резултата е един.Спирам да разяснявам, защото и вие ще се объркате като мен. Да продължим по същество. Лично за себе си не мога да лежа на гърба на другия и да чакам нечие съжаление, та били и колкото и богат да е той.Сутрин ставам рано, защото в нашия бизнес ден година храни.По някога наистина съм уморена от всичкото това напрежение, как да оцелеем на следващия ден и наистина се замислям дали да не приема неговите условия.Но пак достигам до извода, че вътрешността ми не може да си го позволи.Никога не съм възприемала хората който са били готови да продадат мило и драго заради пари, и не са оценявали собственото си достойнство и АЗ, нито пък са си задавали въпроса дали всъщност това ще се отрази негативно на околните около мен.
 В /добрите/ си намерения към нас, се опитах да приема, лукса , удобството и увереността, че с това ще си създам спокойствие. за жалост не можах. Някак си вътрешно в себе си не се чувствах на мястото си. Това по никакъв начин не запълваш празнотата. Отидехме ли във вилата му с детето, се чувствах някак скована. Този лукс/да те е страх да седнеш/, не ми даваше разположението да се отпусна и бъда себе си. ковано желязо, стъкло, прозорците покрити със пердета без никакъв топъл лъч от слънцето, ме вковаваше. Да тъмнина, но богата, Ами не благодаря.
Всъщност това което искам да кажа в заключение - неотричам парите, но и по никакзв начин не бих могла да бъда с човек за който единсвено само те биха могли да бъдат приоритед в живота му.

Ти на колко си години? Ааа, сетих се, дето бившия ти беше купил джип

Е добре, че ти се сети, та ми избодаха очите че се били случило.

Само двете крайности си предложила. Не вярвам някой да избере за цял живот крайна бедност и да бъде щастлив. Може би само някое изключително духовно извисено същество. Както и другата крайност живот в охолство, но подчинен на чужди правила и с противен човек.
Аз не бих могла да живея с човек, когото не обичам и не искам ако и да милионер. Не бих могла да живея и обичам човек, който цял живот не прави никакви усилия да се измъкне от мизерията.

Я кажи какво е човек да е човек първо?