Как преодоляхте ревността към "новото" бе

Публикувана: 20 окт. 2008, 16:01 ч.
Последно мнение: 11 ноем. 2008, 10:42 ч.

2 184
24

# 15 5 ноем. 2008, 01:21 ч.

Стараех се да й отделям колкото може повече време - оцветявахме, гледахме филмчета, четяхме, приготвяхме храната на бебето, не пропусках случай да я гушна или целуна. Стараех се да я правя съпричастна с грижите за сестра й , за да чувства важна и значима -заедно избирахме например какво да облечем на бебето за разходка. Като цяло се оказа внимателна и грижовна кака, стана по - отговорна и самостоятелна. От всяка приготвена кашичка или пюренце имаше по лъжичка и за нея.
сещам се още нещо - Много ми помогна книжката "Как се ражда бебето" , в която е засегнат и този проблем - за ревността на голямото дете. Тони просто я попиля от четене Peace

Виж целия пост

D.Stoyanova

Ентусиаст

# 16 5 ноем. 2008, 09:41 ч.

Не мисля, че може да има ситуация без ревност, та каката/баткото от център на света на мама и тате, неминуемо става по-малко център, дели вниманието на мама и е съвсем естествено да ревнува. Това, което аз успях да направя е ревността да е проявена към мен, не към бебето. Каката бе на 3г и 6м. като родих малкия. Обича го и го уважава и се старае да се грижи за него колкото може, но пък мен ме прави алтава - глези се повече, тръшка се за щяло и нещяло. Периодът бе около година, дори отказваше да ходи на градина като осъзна, че аз оставам в къщи с бебко. Преодоляхме го, сега се държи много по-зряло и грижовно дори и към мен - помага ми с желанието да не се "уморявам много". Много старание вложих - времето на сън на малкия й го посвещавах само на нея - рисувахме, оцветявахме, четях приказки, изрезвахме ..... Много говорех, непрекъсанто и от мое име и от името на бебко: нашата кака е най-добрата, Тони много я обича, кой има най-хубата кака? и т.н. дивотии, които обаче постигнаха ефекта, че каката ни е горда и вече спокойна. Наградата ми е като ги видя как се гушкат и целуват двамата. Успех на теб и дечицата ти!

Виж целия пост

мекичка*

# 17 5 ноем. 2008, 10:22 ч.

Не сме я подготвяли нещо специално,тя беше и малка,така че едва ли щеше да разбере какво ни предстои.Говорехме,че чакаме бебе,но не се впечатляваше кой знае колко.Просто защото представа си нямаше какво ще се случи.Като родих нямаше ревност,но свекървата много се занимаваше с нея,баща й също и по моя преценка не го преживя кой знае колко драатично.Драмите почнаха отскоро,вече е голяма,разсъждава,конкурира се,вчера дори ми каза,че искала тя да е по-малкото дете,за да е като Крема(каквото и да означава това)Грижовност и отговорност няма,но тези качества не са й в характера по принцип.Дори и сега да бях родила второто дете мисля,че отношението щеше да е същото.

Виж целия пост

Марти

# 18 5 ноем. 2008, 10:46 ч.

И ние не сме преодоляли ревността. В началото, когато бебето беше много малко на Дани му беше интресно какво е това щшаващо нещо в креватчето и го приемаше като... играчка Mr. Green

. Целуваше я, прегръщаше я разбира се само под контрола на някой от нас. Ние пък на бебето му обръщахме внимание, само когато то имаше нужда от нещо (суччене, смяна на памперс...) и цялото внимание беше насочено върху Дани.
Ревността обаче се прояви, когато бебето започна да търси и то внимание и колкото и да се стараехме да обръщаме еднакво внимание и на двамата, Дани разбира, че от сега нататък той трябва да го дели и с бебето и когато някой се занимава с Ани той идва и започва да се гушка, а не дай си Боже ако не му се обърне внимание (има и такива моменти), тогава започва да плаче , да се тръшка... Надявам се скоро да премине тази ревност, защото е гадно както за него така и за нас Tired

Виж целия пост

GALL78

# 19 5 ноем. 2008, 11:36 ч.

Марти, учудвам се на твоя разказ, все си мислех, че при породените дечица най-леко се разминава Confused

Виж целия пост

Биляна

# 20 5 ноем. 2008, 12:51 ч.

Цитат на: Дренка в вт, 21 окт 2008, 13:04

Не сме, борим се още. Ревността започна да се изявява на един по- късен етап.Докога ще е тъй- не мога да кажа, не че е нещо нетърпимо, но се усеща все по- често.

И при нас е така.Не вярвам, че има дете което не ревнува.Сестра ми също ревнуваше.Много добре помня доста от нещата които правеше спрямо мен и виждам същото от към страната на голямото си дете.От сега не се притеснявай, времето ще покаже какво да правиш и как да реагираш според ситуацията.Колкото и да говориш от сега, характерчето си действа само Simple Smile

Виж целия пост

bori33

# 21 10 ноем. 2008, 08:53 ч.

Каката е родена 2000г.,а малката се роди 2006г.,когато бях бремена питах я дали иска другарче да си играе ,че на мен неми се играе, че си имам работа която не може да не я свърша и др такива, тя каза че иска ,но да е момиче защото нямаме играчки за момчета и така...Когато се роди малката до годинката беше добре, но след това започна да ревнува за времето прекарано с бебето,започна да прави бели за да и се обърне внимание , един ден и се скарах и и казах че ще върна бебето в болницата и ооо чудо тя разбра че я обича .В днешно време как стоят нещата - карам се на каката ,малката се кара на мен,карам се на малката голямата на мен, двете се карат аз :в:търся виновната.

Виж целия пост

Вивиан

# 22 10 ноем. 2008, 09:11 ч.

При нас разликата м/у двете е 4 год. В началото нямаше ревност, на каката й беше интересно, но когато малката вече поотрасна, започна да се интересува от играчки и т-н - тогава започна да се появява и ревността. Трудно е да балансираш, аз гледам да ги приобщавам, да играят заедно, а не да им деля играчките по равно примерно, но не винаги се получава. Карат се, плачат, но не ми се вярва това да го няма в сем. с повече от едно дете.
Гледам да ги прегръщам повече, заедно. И гледам да обръщам повече внимание на каката. Общо взето - според ситуацията и реакцията.

Виж целия пост

mila

# 23 10 ноем. 2008, 15:25 ч.

В началото много й се радваше, искаше само да я гали и гушка, защото може би я възприемаше като играчка. Сега, обаче, нещата са съвсем различни. Тя му взима играчките, иска да прави това което и той, и нещата обикновено опират до блъскане, удряне и рев...
А иначе в началото най-трудно ми беше, докато кърмех, само да я вземех и започваше: Мамо, пишка ми се;мамо, ака ми се.Започваше да ме хапе, да подскача върху мен, затова и не издържах да кърмя дълго. Искаше биберон, и да пие от шише , но беше за кратко, като видя че така не е удобно, бързо се отказа.
Сега, обаче, имаме проблем с градината- все още плаче сутрин и аз си го обяснявам с факта, че ме вижда да оставам вкъщи със сестра му, а него го пращаме някъде....гоним го да не е при нас един вид. Много говорим за това, уж разбира, но на следващата сутрин пак се повтарят нещата.
А за преместването в другата стая, ние го направихме 2-3 месеца преди да се роди бебето, така нямаше проблеми, сега си спят двамата в тяхната стая.

Виж целия пост

yanakr

# 24 11 ноем. 2008, 10:42 ч.

Нашето бебе вече порасна но нямах проблеми с ревност или др .Каката беше подготвена че ще има брат.Парвото което направих сложих ги да спят в една стая нямах много неудобства с карменето ,защото спалнята ни е до децката,винаги гигушках и двамата заедно а ако се скарах на каката после се правех че се карам и на бебето.Сега каката на5 г и малкия на 1г и 3м са неразделни вечер когато не са на градина и ясла

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

16 344
636

Нашите деца от 1 до 6 години

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

1 533 847
3 624

Нашите деца от 1 до 6 години

детето не сочи с пръст

4 678
38

Нашите деца от 1 до 6 години