Имате ли такива приятели?

  • 3 523
  • 43
# 30
Не,нямам.С всичките ми приятели се виждаме или поне се чуваме достатъчно често.
Виж целия пост
# 31
Не знам дали съм сметкаджийка  Perla72, но аз живея в Пловдив.Със съпруга ми учихме в София и имаме приятели оттогава в Сф,Петрич,Враца...И не се виждаме всяка седмица,защото е невъзможно.Но когато някой е имал нужда от помощ, я е получавал.И на нас са помагали,и ние сме помагали.Примери няма да давам.Ако за някой това е сметкаджийство,така да е.За мен е изпитано приятелство.С тях се каним на по-големи събития-кръщенета,абитуриентски,сватби...
А тук,в Пловдив,си имаме и от двата вида приятели-и за маса,и такива,на които ако звъннеш в 3 през нощта ,идват,без да питат защо.
Аз съм щастлива,че ги има...
 Интересно защо приемаш написаното от мен толкова лично. Но имаше хора, които писаха, че да потърсиш помощ от приятел с който рядко се виждате и чувате е вид използвачество.
Аз не мисля така, а и ти също доколкото разбрах. Така че спорът е излишен.
Виж целия пост
# 32
За мен това са истинските приятели, които ще се отзоват да ти помогнат, ако ще и 10 години да не сте се виждали. А не другите, които всяка вичер са ти на масата, засипват те с безбройните си ,,проблеми", използват те ежедневно, а когато имаш нужда от помощ все нещо става и не ,,могат" да ти помогнат. Намам против приятелите, с които се срещаме всеки ден, не ме разбирайте погрешно, но  все пак е много тънка границата между този приятел и чистия използвач. Доста хора бъркат в преценката си и се усещат след години, доста късно за съжаление.
   На въпроса: имам такава приятелка. Почти всеки ден се сещам за нея и се каня да й звънна и все остава за утре. Беше ми състудентка и сега като се замисля не съм я чувала по телефона от година и половина, а не съм я виждала от 6-7, но ако я помоля за нещо няма да ми откаже. Как бързо летят годините. До сега не си бях давала сметка, че от толкова време не сме се виждали. Е, днес вече обещавам да й се обадя!
Виж целия пост
# 33
Da, имам и такива приятели.
Виж целия пост
# 34
Да имам и такива приятели Peace
Виж целия пост
# 35
Имам, и се радвам за това.
Виж целия пост
# 36
zа роднини ли говориш ? Да имам.
Виж целия пост
# 37
Да и точно тях наистина усещам, като приятели, а те мен, като приятелка.
Виж целия пост
# 38
Мисля, че темата стана спорна поради не добро представяне в началото, а дори и после след разяснението на конкретната случка. Тук дори не става дума за приятелки на авторката. Според моите разбирания нито едната нито другата и е такава. А тя самата е проявила човещина  в случая, каквато много хора биха проявили за далечни познати. В случая по кофтито е, че и ежедневната "приятелка" не е приятелка в истинския смисъл на думата, дори не е реагирала като добър човек, което е по тъжното.  Tired

Както казах за себе си, приятелството е в усещането за отсрещния човек. Но такива дето съм изключила от графа приятели за себе си, не бих търсила за услуги. Неудобно бих се чувствала.
Виж целия пост
# 39
Имам такива познати,но не и приятели те са ми по близки.
Виж целия пост
# 40
Май си права Пасинет.
Аз имах предвид конкретно две приятелки, които наистина усещам в истинския смисъл, като такива. Израстнали сме заедно, преживели сме доста неща до към 18 години. Имахме много силна връзка помежду си, особено с едната. Бяхме почти денонощно заедно, докато дойдоха мъжете в живота ни, обвързване и т.н.
Малко по-малко разредихме срещите си. Имаше и несъответствие в характерите на партньорите ни и т.н., да не навлизам в подробности.
Докато в един момент стана така, че започнахме да се чуваме и виждаме изключително рядко, при все, че живеем  в съседни кооперации.
Не празнуваме заедно празници, не излизаме заедно и въпреки това има много силна връзка между нас. Единственото, което винаги правим е да си честитим рожденните дни.
Обаче аз знам, както и те, че дори и една година да не сме имали контакт, най-нормалното нещо е например някоя от нас да звънне на другата в 4 сутринта и да каже - "Имам нужда да поговоря с теб" и да получи отсреща излушване, съвет, съчувствие, успокоение, споделяне на радостта или мъката...
Виж целия пост
# 41
Не, нямам такива хора в обкръжението си, които с наглост да титуловам като мои "приятели"
Виж целия пост
# 42
Май си права Пасинет.
Аз имах предвид конкретно две приятелки, които наистина усещам в истинския смисъл, като такива. Израстнали сме заедно, преживели сме доста неща до към 18 години. Имахме много силна връзка помежду си, особено с едната. Бяхме почти денонощно заедно, докато дойдоха мъжете в живота ни, обвързване и т.н.
Малко по-малко разредихме срещите си. Имаше и несъответствие в характерите на партньорите ни и т.н., да не навлизам в подробности.
Докато в един момент стана така, че започнахме да се чуваме и виждаме изключително рядко, при все, че живеем  в съседни кооперации.
Не празнуваме заедно празници, не излизаме заедно и въпреки това има много силна връзка между нас. Единственото, което винаги правим е да си честитим рожденните дни.
Обаче аз знам, както и те, че дори и една година да не сме имали контакт, най-нормалното нещо е например някоя от нас да звънне на другата в 4 сутринта и да каже - "Имам нужда да поговоря с теб" и да получи отсреща излушване, съвет, съчувствие, успокоение, споделяне на радостта или мъката...
Все едно аз съм го писала даже и броя на приятелките е същият. Wink
Виж целия пост
# 43
Това за мен не са приятели, а просто познати.
Бих добавила "добри" познати
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия