според мен щом се 4удиш,зна4и не си готова.аз родих на 29 .да имаш дете е голяма радост ,но и голяма отговорност.роди ли се веднъж,няма измъкване.мисля,4е имаш още много време.не съжалявам,4е родих по-късно.добре си поживяхме преди това.мисли сега,4е после е късно!успех!
Виж целия пост
Незнам дали го искам
- Публикувана: 13 юли 2005, 16:18 ч.
- Последно мнение: 18 юли 2005, 18:43 ч.
# 15
13 юли 2005, 18:05 ч.
# 16
13 юли 2005, 18:30 ч.
Да. Това май е вечният въпрос. Преди да се роди детето, се питаш : "Ще бъда ли добра майка?", след като детето е факт, се питаш "Добра майка ли съм?", а след години, когато детето ти е зрял човек, въпросът ще бъде "Бях ли добра майка?". Ако получа отговор "Да" на последният въпрос, чут от устата на собственото ми дете, ще знам, че съм се справила с мисията МАЙКА 
На въпроса. Само ти можеш да решеш дали си готова да станеш майка или не. В края на крайщата, това касае теб, бъдещото ти дете и твоят собствен живот. Ако искаш да го изживееш с този човек, ОК, давай, ако имаш някакви съмнения относно него, изчакай малко и обмисли нещата добре. Какво то и да решеш, желая ти успех
Виж целия пост
...Имахте ли такива съмнения дали ще сте добри мами ?...
На въпроса. Само ти можеш да решеш дали си готова да станеш майка или не. В края на крайщата, това касае теб, бъдещото ти дете и твоят собствен живот. Ако искаш да го изживееш с този човек, ОК, давай, ако имаш някакви съмнения относно него, изчакай малко и обмисли нещата добре. Какво то и да решеш, желая ти успех
# 17
13 юли 2005, 19:21 ч.
Ние сме с мажа ми от 2000г заедно.До август месец мин.година живеехме на семейни на4ала 
Не сме се и замисля ли за правенето на детето.И двамата го желаехме.Аз дори не мислех и да подписваме,но той настоя вси4ко да си е по реда.Та на свадбата бях в 5 месец.
Така 4е не се замисляй изобщо.Щом сте заедно и сте решили да имате бебе-давайте смело на пред.Мога да ти кажа само,4е няма нищо по хубаво от това да си бременна и в последствие да се радваш на едно прекрасно беб4е.
Успех ви желая.И скоро да се похвалиш
Виж целия пост
Привет на всички бъдещи и настоящи майки. От известно време чета форума и реших днес и аз да се регистрирам, за да стана част от вас.
Тази година ще навърша 21 год. , живея с приятеля ми от края на 2001г. Той е с шест години по-голям от мен и от известно време само ми говори да си направим бебе. Другата седмица заминаваме на море и е планувал тогава да ми направи бебето. Аз обаче нито съм против, нито съм за. Отношенията ни са чудесни така, че от тази гледана точка всичко е ок. Все съм си представяла, че първо ще се оженя, ще си поживеем така и тогава бебе.
Объркана съм, незнам дали на този етап искам да съм майка.
Ще се радвам, ако ми помогнете със съветите си - явно, че сама не мога да взема решение.
Тази година ще навърша 21 год. , живея с приятеля ми от края на 2001г. Той е с шест години по-голям от мен и от известно време само ми говори да си направим бебе. Другата седмица заминаваме на море и е планувал тогава да ми направи бебето. Аз обаче нито съм против, нито съм за. Отношенията ни са чудесни така, че от тази гледана точка всичко е ок. Все съм си представяла, че първо ще се оженя, ще си поживеем така и тогава бебе.
Объркана съм, незнам дали на този етап искам да съм майка.
Ще се радвам, ако ми помогнете със съветите си - явно, че сама не мога да взема решение.
Не сме се и замисля ли за правенето на детето.И двамата го желаехме.Аз дори не мислех и да подписваме,но той настоя вси4ко да си е по реда.Та на свадбата бях в 5 месец.Така 4е не се замисляй изобщо.Щом сте заедно и сте решили да имате бебе-давайте смело на пред.Мога да ти кажа само,4е няма нищо по хубаво от това да си бременна и в последствие да се радваш на едно прекрасно беб4е.
Успех ви желая.И скоро да се похвалиш
# 18
13 юли 2005, 19:34 ч.
Нищо не пречи да си почнете с бебеправенето и в същото време да организирате сватбата си.Така,или иначе може да не стане веднага,а и дори да стане,поне до към 3-я месец(че и повече) няма да ти личи,така че нищо няма да обърка плановете за сватбата ви.
Била си млада.Да,така е,но по-добре сега според мен,после ще бъдеш млада майка на едно пораснало дете!Сега ще родиш,ше го отгледаш,а после ще мислиш за кариера,работа и всичко останало.Ще имаш бол време за това!А след това пък може и за второ да се замислите.........
Давайте смело!Щом той е готов,си мисля аз,че това е по-важното,щото мъжете по-трудно стават готови,в сравнение с жените.и при нас стана така.Аз все не бях готова,а мъжът ми от няколко години все за това говореше.и накрая от толкова говорене и на мен ми се втълпи тази мисъл и вече бях решила окончателно,че искам бебе!
Аз родих на 27( а винаги съм искала да бъда млада майка,ама нейсе....така ми се е наредил живота просто!)
да имаш детенце е най-прекрасното нещо на света,повярвай ми,макар,че моето дете е с доста труден характер и е най-голямото мрънкало на света и не успявам поради тези причини да му се порадвам 100 процентово.И пак съм най-щастливата мама,а прдстави си,какво би било,ако е някакво ангелче
Виж целия пост
Била си млада.Да,така е,но по-добре сега според мен,после ще бъдеш млада майка на едно пораснало дете!Сега ще родиш,ше го отгледаш,а после ще мислиш за кариера,работа и всичко останало.Ще имаш бол време за това!А след това пък може и за второ да се замислите.........
Давайте смело!Щом той е готов,си мисля аз,че това е по-важното,щото мъжете по-трудно стават готови,в сравнение с жените.и при нас стана така.Аз все не бях готова,а мъжът ми от няколко години все за това говореше.и накрая от толкова говорене и на мен ми се втълпи тази мисъл и вече бях решила окончателно,че искам бебе!
Аз родих на 27( а винаги съм искала да бъда млада майка,ама нейсе....така ми се е наредил живота просто!)
да имаш детенце е най-прекрасното нещо на света,повярвай ми,макар,че моето дете е с доста труден характер и е най-голямото мрънкало на света и не успявам поради тези причини да му се порадвам 100 процентово.И пак съм най-щастливата мама,а прдстави си,какво би било,ако е някакво ангелче
# 19
13 юли 2005, 20:05 ч.
докато не се почувстваш истински готова, по-добре изчакайте! това си е голяма отговорност...както са написали и другите момичета, решението за бебе трябва да вземете двамата. Успех! 
Виж целия пост
# 20
13 юли 2005, 22:50 ч.
Буба наистина ми помогна да не мисля за хилядите въпроси и съм съгласна на почивката да пробваме да си направим бебе пък каквото Господ реши ...
Иначе за твоя палавник да ти е жив и здрав, а това че е палав си има и хубави страни.
Виж целия пост
Иначе за твоя палавник да ти е жив и здрав, а това че е палав си има и хубави страни.
# 21
13 юли 2005, 23:06 ч.
Какво значи да си поживееш - все пак нали живеете вече 4 години сами с този мъж. Какво по-различно очакваш! А, защо не се жените? Кой не иска? Това са въпроси , които взаимно трябва да решите , а не единия да се принуждава да прави нещо в което не е убеден. А, колкото до бебе една жена ( поне за първо дете) никога не може да каже , че е убедена че иска да е майка и , че ще влезе веднага в тази роля. Затова природата е отредила бременността да е 9 месеца и жената да се подготвя постепенно с промените - физически и психически които настъпват в нея. Но ,като се роди бебчето забраваш какво си искал или не - то те обсебва отвсякъде- икаш да си само до него ,, да му дадеш всичко от себе си . Лишаваш се от доста неща с които си свикнал в ежедневието , но промянята е прекрасна - тя трябва се изживее, не може да се даде съвет или разкаже. Всеки го чувства различно! Помислете добре и преценете как планирате съвмествното си съжителство заедно и как едно бебче ще се впише сега в тази обстановка! Помислете и ако и двамата наистина го желаете - тогава - сватба и бебе!!! Успех!!
Виж целия пост
Привет на всички бъдещи и настоящи майки. От известно време чета форума и реших днес и аз да се регистрирам, за да стана част от вас.
Тази година ще навърша 21 год. , живея с приятеля ми от края на 2001г. Той е с шест години по-голям от мен и от известно време само ми говори да си направим бебе. Другата седмица заминаваме на море и е планувал тогава да ми направи бебето. Аз обаче нито съм против, нито съм за. Отношенията ни са чудесни така, че от тази гледана точка всичко е ок. Все съм си представяла, че първо ще се оженя, ще си поживеем така и тогава бебе.
Объркана съм, незнам дали на този етап искам да съм майка.
Ще се радвам, ако ми помогнете със съветите си - явно, че сама не мога да взема решение.
Тази година ще навърша 21 год. , живея с приятеля ми от края на 2001г. Той е с шест години по-голям от мен и от известно време само ми говори да си направим бебе. Другата седмица заминаваме на море и е планувал тогава да ми направи бебето. Аз обаче нито съм против, нито съм за. Отношенията ни са чудесни така, че от тази гледана точка всичко е ок. Все съм си представяла, че първо ще се оженя, ще си поживеем така и тогава бебе.
Объркана съм, незнам дали на този етап искам да съм майка.
Ще се радвам, ако ми помогнете със съветите си - явно, че сама не мога да взема решение.
Какво значи да си поживееш - все пак нали живеете вече 4 години сами с този мъж. Какво по-различно очакваш! А, защо не се жените? Кой не иска? Това са въпроси , които взаимно трябва да решите , а не единия да се принуждава да прави нещо в което не е убеден. А, колкото до бебе една жена ( поне за първо дете) никога не може да каже , че е убедена че иска да е майка и , че ще влезе веднага в тази роля. Затова природата е отредила бременността да е 9 месеца и жената да се подготвя постепенно с промените - физически и психически които настъпват в нея. Но ,като се роди бебчето забраваш какво си искал или не - то те обсебва отвсякъде- икаш да си само до него ,, да му дадеш всичко от себе си . Лишаваш се от доста неща с които си свикнал в ежедневието , но промянята е прекрасна - тя трябва се изживее, не може да се даде съвет или разкаже. Всеки го чувства различно! Помислете добре и преценете как планирате съвмествното си съжителство заедно и как едно бебче ще се впише сега в тази обстановка! Помислете и ако и двамата наистина го желаете - тогава - сватба и бебе!!! Успех!!
# 22
13 юли 2005, 23:06 ч.
Все едно аз съм го писала.
Виж целия пост
Аз така направих - ожених се, поживяхме си и си направихме бебе .... но да си призная просто ме беше страх, чаках "да стана готова", но такъв момент не дойде. Добре, че мъжа ми веднъж каза - без презерватив - и готово
Сега се чудя какво съм чакала
Моя съвет е да действате
Сега се чудя какво съм чакала
Моя съвет е да действате
Все едно аз съм го писала.
# 23
13 юли 2005, 23:07 ч.
Дали си готова и дали искаш да станеш майка, можеш да разбереш единствено в момента, който видиш двете чертички и помислиш няколко дни след това. Преди този момент, всичко е една абстрактна илюзия, множество "Дали.....", "Ще мога ли...." и нищо повече.
Казваш, че не знаеш дали го искаш, но си склонна да опиташ, тогава рискувай и пробвай и докато чакаш първото месечно закъснение, ще разбереш дали го искаш.
Виж целия пост
Казваш, че не знаеш дали го искаш, но си склонна да опиташ, тогава рискувай и пробвай и докато чакаш първото месечно закъснение, ще разбереш дали го искаш.
# 24
14 юли 2005, 00:52 ч.
разбирам 4е се оби4ате ..зна4и все някога ще имате дете .приятелят т ие ентусиазиран, но предлагам ти да седнете и серионо да поговорите ..изясни си за теб 4е "бебе" за него не озна4ава нещо пухкаво и розово ,което става за игра ....ако тистане ясно 4е наистина ,ама наистина иска дете ..защо да не му подари6 едно бебе .. помисли все пак и за себе си и му кажи какво 4уства6 и как иска6 ..ако те оби4а ще се разберете ..ако е егоист ще настоява на своето . казва6 млада си ..ами понякога е по добре ..аз не 4е съм стара .но все се 4удя защо не си направихме бебе по рано..пове4е енергия ще има6 ..после като порасне детето все още ще си млада ..а това е много добре . женитба - защо? ако се оби4ате това не е необходимо ,да бързате , да претупате нещата .. сватбата не е гаранция за нищо .ако я има голямата любов тя сие там ..един подпис нищо не е . аз не съм женена .ходим от 10 години ,имаме дете .общ живот ,общи радости и неволи ..много сме по сплотени от някои женени двоики .
правете бебе но го ре6ете двамата ..за да не се упреквате взаимно после .
Виж целия пост
..а това е много добре . женитба - защо? ако се оби4ате това не е необходимо ,да бързате , да претупате нещата .. сватбата не е гаранция за нищо .ако я има голямата любов тя сие там ..един подпис нищо не е . аз не съм женена .ходим от 10 години ,имаме дете .общ живот ,общи радости и неволи ..много сме по сплотени от някои женени двоики .правете бебе но го ре6ете двамата ..за да не се упреквате взаимно после .
# 25
14 юли 2005, 00:53 ч.
Била си млада.Да,така е,но по-добре сега според мен,после ще бъдеш млада майка на едно пораснало дете!Сега ще родиш,ше го отгледаш,а после ще мислиш за кариера,работа и всичко останало.Ще имаш бол време за това!А след това пък може и за второ да се замислите.........
винаги съм искала да бъда млада майка,
слагам двете си ръце под това и подкрепям Буба на 100%
Виж целия пост
Била си млада.Да,така е,но по-добре сега според мен,после ще бъдеш млада майка на едно пораснало дете!Сега ще родиш,ше го отгледаш,а после ще мислиш за кариера,работа и всичко останало.Ще имаш бол време за това!А след това пък може и за второ да се замислите.........
винаги съм искала да бъда млада майка,
слагам двете си ръце под това и подкрепям Буба на 100%
# 26
14 юли 2005, 09:22 ч.
На мен лично на 21 г. ми се струваше абсурд да имам дете, но и нямаше кой да ме натиска за това.Ожених се на 24г. и си мислех че ми е рано, но понеже мъжът ми е 10 г. по голям се замислих и реших че бебето едва ли ще иска да има престарели родители. Правенето на първото ни отне 1г. На 26 станах майка - мисля че е добра възраст, достатъчно зряла за промените в живота.Правенето на второто ни отне 2,5г. сега на 30г. ще имам бебе.А отоносно кариерата- на всяка възраст раждането се отразява по някакъв начин ,така че ако мислиш за това няма никога да родиш!
Сестра ми си направи бебе на твоята възраст и се омъжи, определено мисля че малко рано беше. Като я гледам колко много обича децата си и как и се ходи по клубове ми е жал за нея.Тя определено не съжалява и миг за това и успява някак си да съчетае нещата. Така че само ти можеш да прецениш дали си готова- за това няма определена възраст!
Виж целия пост
Сестра ми си направи бебе на твоята възраст и се омъжи, определено мисля че малко рано беше. Като я гледам колко много обича децата си и как и се ходи по клубове ми е жал за нея.Тя определено не съжалява и миг за това и успява някак си да съчетае нещата. Така че само ти можеш да прецениш дали си готова- за това няма определена възраст!
# 27
14 юли 2005, 09:38 ч.
И аз подкрепям мнението на Буба.Мъжете по-трудно узряват за това решение.А ти когато усетиш новият живот в себе си - ще се почувстваш различно и ...то трябва да се изживее не се описва това чувство,което те изпълва!Родих на 20г,после набързо и на 21г.Имах време и за кариера и за излизане.Сега, благодаря на Господ ,че и на 36г пак изпитах удоволствието да дам живот на още едно дете!
Каквото стане
не е сигурно ,че бебето ще се получи от първият път!Отдайте се на удоволствието и на любовта си и не мисли толкова много-щом се обичате и имате хармонична и стабилна връзка 
всичко ще е наред
Виж целия пост
Каквото стане
не е сигурно ,че бебето ще се получи от първият път!Отдайте се на удоволствието и на любовта си и не мисли толкова много-щом се обичате и имате хармонична и стабилна връзка всичко ще е наред
# 28
14 юли 2005, 10:29 ч.
Мамчета наистина сте страхотни! Чак сега се замислих колко е хубаво детето ти да има млада, нито то ще се срамува от теб, нито ти ще имаш угризения, че го прави. С това по никакъв начин не искам да обидя тези които са родили по-късно.
С нетърпение чакам събота (тогава заминаваме на морето) и почваме да действаме, пък с работата все някак ще се оправя.
Целувки на всички мами и бебенца и още един път Благодаря за всичко написано.
Ще ви пиша след морето.
Виж целия пост
С нетърпение чакам събота (тогава заминаваме на морето) и почваме да действаме, пък с работата все някак ще се оправя.
Целувки на всички мами и бебенца и още един път Благодаря за всичко написано.
Ще ви пиша след морето.
# 29
14 юли 2005, 10:45 ч.
Приятна почивка 
Аз също спадам към категорията "млада майка"(родих на 23 години) и не съжалявам,признавам си почти до последно се питах дали не избързахме..... и още куп въпроси,но ако мога да върна времето назад пак така бих постъпила.
Виж целия пост
Аз също спадам към категорията "млада майка"(родих на 23 години) и не съжалявам,признавам си почти до последно се питах дали не избързахме..... и още куп въпроси,но ако мога да върна времето назад пак така бих постъпила.
Препоръчани теми