Когато се появи безразличието
и когато изчезне уважението,
трябва да си сигурна, че е краят.
Виж целия пост
и когато изчезне уважението,
трябва да си сигурна, че е краят.
проблеми в брака и как разбрахте дали е дошъл края
- Публикувана: 9 ноем. 2008, 17:29 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2009, 16:55 ч.
# 61
24 ноем. 2008, 08:31 ч.
malko mishlence, много си права, че жената трябва да има време за себе си и така ще се разтоварва пък и няма да постоянно да търси внимание от мъжа си, но ако жената има малко дете, което ходи на ясла или е ангажирала бавачка и всяка вечер след работа бърза да се прибере вкъщи да наготви, да оправи детето за следващия ден, кога ще има тя лично време?Аз съм в такава ситуация, и на мен ми се ходи някъде с приятелки или да си избера хоби, но кога да стане това?Хубаво, да връча детето на мъжа ми ама той не може да я гледа за повече от половин час, просто не се справя съвместното им гледане завършва с рев на детето, а и то търси мен(майка си).
evagelina, опитай да се сближиш с мъжа ти, това ти ясно, а как да го направиш ти ще решиш, използвай ваши общи минали приятни емоций, нещо което ви е събрало заедно, дори детето-обърни вниманието му към баща му.
То и нашите отношения не са цветущи, въпреки че всяка вечер сме заедно и ние малко си говорим, а детето ми е на 1 година и един месец.Сигурно това е рутината на брака, но пък много от рано ни хвана тази рутина.
Виж целия пост
evagelina, опитай да се сближиш с мъжа ти, това ти ясно, а как да го направиш ти ще решиш, използвай ваши общи минали приятни емоций, нещо което ви е събрало заедно, дори детето-обърни вниманието му към баща му.
То и нашите отношения не са цветущи, въпреки че всяка вечер сме заедно и ние малко си говорим, а детето ми е на 1 година и един месец.Сигурно това е рутината на брака, но пък много от рано ни хвана тази рутина.
# 62
24 ноем. 2008, 12:26 ч.
Какво да ти кажа... Моето дете е на почти същата възраст като твоето. Аз не се бях отлепяла от него повече от шест месеца, защото се кърмехме на поискване. Бабите, ако помогнеха нещо, беше супер. Не го бяхме оставяли десет месеца нито веднъж да спи извън вкъщи. Но най-доброто, което направих за себе си, беше да науча таткото да се гледа с детето, когато аз имам нужда да излезна. Може да е било за едно кафе, разходка по магазините за 3 часа или фризьор, но винаги съм намирала време за себе си. И ние тичаме да го вземаме от бавачката, да го приготвяме за другия ден и у нас се готви, но имам вечер два часа за хобито си и си ги ползвам. Таткото ходи да рита 1-2 дни в седмицата вечер след 9, когато детето спи и вкъщи има тишина. Така и двамата сме доволни. Когато аз искам да излизам, няма такова нещо - не може да го гледа. Колкото по-рано един мъж се научи да гледа сам детето, толкова по-добре. Иначе на мъжа му е много удобно така - аз не мога, гледай го ти. Ще пореве детето веднъж и два пъти, пък ще свикнат и двамата да се гледат. Иначе се превръщаш в заложник на собственото си семейство и оттам тръгват проблемите, преумората, неудовлетворението от живота и брака. Дали рутината ще убие връзката ни, зависи само от нас. Дали ще имаме лично време, също зависи от нас, не от някой друг. Пък и не е ли най-важното да останем себе си, независимо дали сме съпруги или майки?
Виж целия пост
malko mishlence, много си права, че жената трябва да има време за себе си и така ще се разтоварва пък и няма да постоянно да търси внимание от мъжа си, но ако жената има малко дете, което ходи на ясла или е ангажирала бавачка и всяка вечер след работа бърза да се прибере вкъщи да наготви, да оправи детето за следващия ден, кога ще има тя лично време?Аз съм в такава ситуация, и на мен ми се ходи някъде с приятелки или да си избера хоби, но кога да стане това?Хубаво, да връча детето на мъжа ми ама той не може да я гледа за повече от половин час, просто не се справя съвместното им гледане завършва с рев на детето, а и то търси мен(майка си).
evagelina, опитай да се сближиш с мъжа ти, това ти ясно, а как да го направиш ти ще решиш, използвай ваши общи минали приятни емоций, нещо което ви е събрало заедно, дори детето-обърни вниманието му към баща му.
То и нашите отношения не са цветущи, въпреки че всяка вечер сме заедно и ние малко си говорим, а детето ми е на 1 година и един месец.Сигурно това е рутината на брака, но пък много от рано ни хвана тази рутина.
evagelina, опитай да се сближиш с мъжа ти, това ти ясно, а как да го направиш ти ще решиш, използвай ваши общи минали приятни емоций, нещо което ви е събрало заедно, дори детето-обърни вниманието му към баща му.
То и нашите отношения не са цветущи, въпреки че всяка вечер сме заедно и ние малко си говорим, а детето ми е на 1 година и един месец.Сигурно това е рутината на брака, но пък много от рано ни хвана тази рутина.
Какво да ти кажа... Моето дете е на почти същата възраст като твоето. Аз не се бях отлепяла от него повече от шест месеца, защото се кърмехме на поискване. Бабите, ако помогнеха нещо, беше супер. Не го бяхме оставяли десет месеца нито веднъж да спи извън вкъщи. Но най-доброто, което направих за себе си, беше да науча таткото да се гледа с детето, когато аз имам нужда да излезна. Може да е било за едно кафе, разходка по магазините за 3 часа или фризьор, но винаги съм намирала време за себе си. И ние тичаме да го вземаме от бавачката, да го приготвяме за другия ден и у нас се готви, но имам вечер два часа за хобито си и си ги ползвам. Таткото ходи да рита 1-2 дни в седмицата вечер след 9, когато детето спи и вкъщи има тишина. Така и двамата сме доволни. Когато аз искам да излизам, няма такова нещо - не може да го гледа. Колкото по-рано един мъж се научи да гледа сам детето, толкова по-добре. Иначе на мъжа му е много удобно така - аз не мога, гледай го ти. Ще пореве детето веднъж и два пъти, пък ще свикнат и двамата да се гледат. Иначе се превръщаш в заложник на собственото си семейство и оттам тръгват проблемите, преумората, неудовлетворението от живота и брака. Дали рутината ще убие връзката ни, зависи само от нас. Дали ще имаме лично време, също зависи от нас, не от някой друг. Пък и не е ли най-важното да останем себе си, независимо дали сме съпруги или майки?
# 63
24 ноем. 2008, 14:59 ч.
Детенце е още малко и затова е привързано толкова, а в другият случай дъщеричката е на 5 годинки.
На мъжете маистина много им изнася да кажат - не ще да стои с мен (и моя така прави). То трябва по малко първо, отиди в другата стая и стой там 1/2 час и си чети нещо или готви, но детето да знае че си наблизо (без да те вижда). Другото важно е тати да го забавлява - игра на кукли, книжка с картинки, търкаляне топка - за да не се усети че й липсваш. И така постепенно. А пък може да кажеш че трябва да си на зъболекар - мъжа няма къде да бяга и ще измисли игра, пък макар и на конче. Моят беше изкарал така половин час първоначално (като не му ражда друго главата), докато се прибера.
Виж целия пост
malko mishlence, много си права, че жената трябва да има време за себе си и така ще се разтоварва пък и няма да постоянно да търси внимание от мъжа си, но ако жената има малко дете, което ходи на ясла или е ангажирала бавачка и всяка вечер след работа бърза да се прибере вкъщи да наготви, да оправи детето за следващия ден, кога ще има тя лично време?Аз съм в такава ситуация, и на мен ми се ходи някъде с приятелки или да си избера хоби, но кога да стане това?Хубаво, да връча детето на мъжа ми ама той не може да я гледа за повече от половин час, просто не се справя съвместното им гледане завършва с рев на детето, а и то търси мен(майка си).
На мъжете маистина много им изнася да кажат - не ще да стои с мен (и моя така прави). То трябва по малко първо, отиди в другата стая и стой там 1/2 час и си чети нещо или готви, но детето да знае че си наблизо (без да те вижда). Другото важно е тати да го забавлява - игра на кукли, книжка с картинки, търкаляне топка - за да не се усети че й липсваш. И така постепенно. А пък може да кажеш че трябва да си на зъболекар - мъжа няма къде да бяга и ще измисли игра, пък макар и на конче. Моят беше изкарал така половин час първоначално (като не му ражда друго главата), докато се прибера.
# 64
24 ноем. 2008, 15:31 ч.
Прави сте момичета, ама като ме е страх да не се удари лошо, тя от това реве, не че баща и не я забавлява, ами така я гледа, че или си ударила главата в съклото, или паднала лошо, или се уплашила много и не спира да реве.Иначе той и нищо да не прави тя ходи да се закача с него, нали той и е интересен, понеже не се занимава с нея.
Виж целия пост
# 65
24 ноем. 2008, 16:42 ч.
Все някога трябва да го оставиш и да имаш доверие. Каквото можеш, обезопаси и това е. И на мен ми дават детето понякога с цицина от бабите, от забавачката - ухапано от друго дете, със синина, като е било с тати, ама няма начин - деца са, не може без това. Дори да правиш най-доброто и да го следиш всяка секунда, на всеки се случва. Ще се научи таткото да я успкоява и пази, като остават повече време заедно. Аз в началото звънях на всеки 15 минути да питам какво става, след това нещата си дойдоха на мястото. Само така ще си извоюваш своето време и таткото ще свикне да гледа детето. А и ще започнеш да свикваш с мисълта, че не можеш да контролираш всяка секунда на детето. Знам, на всяка от нас е трудно да не мисли за най-лошото, но трябва да имаме доверие и на други хора, иначе ще навредим и на себе си и на детето.
Виж целия пост
Прави сте момичета, ама като ме е страх да не се удари лошо, тя от това реве, не че баща и не я забавлява, ами така я гледа, че или си ударила главата в съклото, или паднала лошо, или се уплашила много и не спира да реве.Иначе той и нищо да не прави тя ходи да се закача с него, нали той и е интересен, понеже не се занимава с нея.
Все някога трябва да го оставиш и да имаш доверие. Каквото можеш, обезопаси и това е. И на мен ми дават детето понякога с цицина от бабите, от забавачката - ухапано от друго дете, със синина, като е било с тати, ама няма начин - деца са, не може без това. Дори да правиш най-доброто и да го следиш всяка секунда, на всеки се случва. Ще се научи таткото да я успкоява и пази, като остават повече време заедно. Аз в началото звънях на всеки 15 минути да питам какво става, след това нещата си дойдоха на мястото. Само така ще си извоюваш своето време и таткото ще свикне да гледа детето. А и ще започнеш да свикваш с мисълта, че не можеш да контролираш всяка секунда на детето. Знам, на всяка от нас е трудно да не мисли за най-лошото, но трябва да имаме доверие и на други хора, иначе ще навредим и на себе си и на детето.
# 66
25 ноем. 2008, 12:32 ч.
da malko mishlence, права си.Не само че ме е страх за безопасността на детето,ами и като ходя по цял ден на работа ми е мъчно че не и обръщам достатъчно внимание и вечер като ми се лепне я нося по цяла вечер, ама какво да правя, няма как.Сигурно като поотрасне няма да ме търси така и ще стане по-самостоятелна, пък аз по-спокойна.А за таткото-и него гледаме като малко дете(по-скоро свекървата) и как да го науча на отговорност и помощ за детето- никак.
Виж целия пост
# 67
1 дек. 2008, 16:22 ч.
записвам се за темата и ще я следя внимателно, защото и аз имам подобни проблеми на гостенката 
и понеже нямам време да описвам какво ме мъчи от известно време насам, ще цитирам самата авторка, но само в частите, които се отнасят и до мен:
приемам всякакви съвети и предложения, дами
Виж целия пост
и понеже нямам време да описвам какво ме мъчи от известно време насам, ще цитирам самата авторка, но само в частите, които се отнасят и до мен: Здравейте, женени сме от 6г. ... ... ... понякога си мисля, че може да му е харесало повече без нас и от това ме боли много. Проблемите ни са главно в това,че липсва диалог между нас. ... ... ... той ходи на работа, връща се изморен и препочита да полегне и почине пред телевизора, вместо да отидем с малката на разходка или просто да поиграем всички в къщи. ... Не общуваме. ... Сякаш няма желание да е истински с нас. ... Какво бихте ме посъветвали, какво мога да направя за да сме семейството което бяхме... а кога разбирате,че е дошъл края (понякога си мисля,че е напълно безразличен и че просто ме е страх да приема истината, но дали това е истината...)
приемам всякакви съвети и предложения, дами
# 68
1 дек. 2008, 16:51 ч.
присъединявам се към написаното от мишленцето по-горе
аз поне работя и това ме спасява от много неща
пробвали ли сте консултация със семеен психотерапевт?
да добавя нещичко за себе си - ако изключим комуникационните проблеми помежду ни, съм щастлива - включва се в домакинските работи и задължения, правим страхотен секс, обичаме се, но аз не се чувствам добре от липсата на пълноценно общуване
той го знае, но не прави опити да се промени, поне мъъничко
Виж целия пост
Не искам да те плаша, но за мъжа ти все повече се сливаш с тапетите вкъщи. Прибира се, там го заварва вечеря, чиста къща, дете, за което трябва да отдели малко време и жена, която да поддържа това спокойствие. Не че някой има вина в случая, просто ежедневието ви е натикало в калъп, от който, ако не излезеш бързичко, ще си имаш проблеми.
Започването на работа е добър вариант не за разсейване, а за разбиването на рутината и това ти винаги да си вкъщи, винаги разговорите да се въртят около едни и същи битовизми и винаги да се случва едно и също по часовник. Работата ще ти даде контакти, динамика, интереси, от които самата ти ще се промениш и ще бъдеш по-интересна за съпруга си. Също е добър повод за преразпределение на задълженията вкъщи. Не че има лошо на един мъж да му е уютно, но ако нищо не пипва, започва да се чувства като при мама и съответно и съпругата се превръща в една удобна обичаща мама.
Ходите ли някъде сами? На ски, с приятели, изобщо оставате ли понякога сами, когато можете да си планирате ваши си неща, които сте правили преди детето? Ако не - направете го задължително, поне 1-2 пъти в месеца. Така ще може да ти каже много неща, без да се налага да предизвикваш любимите на целия форум ситуации "Да поговорим".
Не знам какво повече да кажа - бъди това, което си била преди детето, разбий рутината и търси време само за двама ви. Мисля си, че това е правилното решение. Успех!
Започването на работа е добър вариант не за разсейване, а за разбиването на рутината и това ти винаги да си вкъщи, винаги разговорите да се въртят около едни и същи битовизми и винаги да се случва едно и също по часовник. Работата ще ти даде контакти, динамика, интереси, от които самата ти ще се промениш и ще бъдеш по-интересна за съпруга си. Също е добър повод за преразпределение на задълженията вкъщи. Не че има лошо на един мъж да му е уютно, но ако нищо не пипва, започва да се чувства като при мама и съответно и съпругата се превръща в една удобна обичаща мама.
Ходите ли някъде сами? На ски, с приятели, изобщо оставате ли понякога сами, когато можете да си планирате ваши си неща, които сте правили преди детето? Ако не - направете го задължително, поне 1-2 пъти в месеца. Така ще може да ти каже много неща, без да се налага да предизвикваш любимите на целия форум ситуации "Да поговорим".
Не знам какво повече да кажа - бъди това, което си била преди детето, разбий рутината и търси време само за двама ви. Мисля си, че това е правилното решение. Успех!
присъединявам се към написаното от мишленцето по-горе
аз поне работя и това ме спасява от много неща
пробвали ли сте консултация със семеен психотерапевт?
да добавя нещичко за себе си - ако изключим комуникационните проблеми помежду ни, съм щастлива - включва се в домакинските работи и задължения, правим страхотен секс, обичаме се, но аз не се чувствам добре от липсата на пълноценно общуване
той го знае, но не прави опити да се промени, поне мъъничко
# 69
1 дек. 2008, 16:58 ч.
възхитих ти се искрено
браво, мила
само с едно нещо не съм съгласна, а именно с последното ти изречение
Виж целия пост
Давам пример ,за да разберете какво имам предвид.
Преди две вечери отивам в спалнята да си облека хавлията за баня, за вечерния душ и да си лягам.
Виждам,че печката не е включена /уточнявам,че обикновено съпруга ми я включва,защото ходи да пуши на терасата на спалнята,аз докато не стане време за лягане,почти не влизам/.Обличам си хавлията и отивам в хола да питам защо не е включил печката.Отговор:"Ами,забравих,отивам." и ми се усмихва...при което става,идва до мен и ми прошепва "А не искаш ли аз да те стопля?" ... и се "стоплихме"...Да добавям ли,че беше провокация от моя страна...че сме семейство от 20 години...и че животът става битовизъм,ако сам си го направиш...и че никой няма да дойде да ти създаде романтика или емоции...и че каквото повикало-такова се обадило...
От един пост трудно можеш да разбереш душевния свят на една двойка,но аз на мястото на авторката бих приготвила по-специална вечеря,бих приспала детето...има толкова много теми в областта на музиката,които могат да провокират разговори и не само...
Между другото ,мъжете се нуждаят от много малко,за да се почувстват специални и да са готови да направят всичко за една жена...
Преди две вечери отивам в спалнята да си облека хавлията за баня, за вечерния душ и да си лягам.
Виждам,че печката не е включена /уточнявам,че обикновено съпруга ми я включва,защото ходи да пуши на терасата на спалнята,аз докато не стане време за лягане,почти не влизам/.Обличам си хавлията и отивам в хола да питам защо не е включил печката.Отговор:"Ами,забравих,отивам." и ми се усмихва...при което става,идва до мен и ми прошепва "А не искаш ли аз да те стопля?" ... и се "стоплихме"...Да добавям ли,че беше провокация от моя страна...че сме семейство от 20 години...и че животът става битовизъм,ако сам си го направиш...и че никой няма да дойде да ти създаде романтика или емоции...и че каквото повикало-такова се обадило...
От един пост трудно можеш да разбереш душевния свят на една двойка,но аз на мястото на авторката бих приготвила по-специална вечеря,бих приспала детето...има толкова много теми в областта на музиката,които могат да провокират разговори и не само...
Между другото ,мъжете се нуждаят от много малко,за да се почувстват специални и да са готови да направят всичко за една жена...
възхитих ти се искрено
браво, мила
само с едно нещо не съм съгласна, а именно с последното ти изречение
# 70
2 дек. 2008, 08:32 ч.
Не съм съгласна че мъжете са готови да напраят токлова много само заради един жрст от страна на жената, или хубав секс.Няма такова нещо- промяната е временна- за ден два след хубавата и различна случка от рутината.И какво през дав дена ли да му правя хубави изненади, и защо че то няма да имам време за работа за детето за домакинството от това да му измислям и реализирам тези хубави изненади, и в замяна на какво- еднокарен жест на добро поведение от негова страна.Че то така не може- само единия да се раздава а другия само да получава.
Пък това за един откровен разговор е много добра идея, но мъжете не я възприемат, поне моя бяга от такива, просто му се струват излишни"тези разливания като тинейджъри".
Според мен най правилното поведение, поне в моя случай е с "тоягата и моркова", в зависимост от ситуацията- хем с лошо, хем с добро, според случая.
Виж целия пост
Пък това за един откровен разговор е много добра идея, но мъжете не я възприемат, поне моя бяга от такива, просто му се струват излишни"тези разливания като тинейджъри".
Според мен най правилното поведение, поне в моя случай е с "тоягата и моркова", в зависимост от ситуацията- хем с лошо, хем с добро, според случая.
# 71
2 дек. 2008, 15:10 ч.
Извинявай, но като прочетох горния ти пост си мисля, че проблемът, който търсиш в мъжа, е в теб. Примирила си се със ситуацията и единственото, което си решила да правиш, е да променяш него. Разговори?! Тая женска панацея може само да докара мъжа до още по-голямо дърпане и затваряне в себе си. Мъжете се обриват от говорене, което обикновено е монолози какво се иска от тях. Защо не опиташ да промениш себе си първо? Малко самоуважение и заявяване на твои позиции няма да навреди. Как очакваш някой да те уважава и да се съобразява с желанията си, след като самата ти не го правиш за себе си? Ако не можеш да го направиш, не обвинявай мъжа си... Как очакваш другите да са отговорни, като се отнасяш с тях като с деца, които имат нужда да бъдат дундуркани? Помисли си първо върху това преди да предприемаш други стъпки, с не особено ясен резултат.
Виж целия пост
Не съм съгласна че мъжете са готови да напраят токлова много само заради един жрст от страна на жената, или хубав секс.Няма такова нещо- промяната е временна- за ден два след хубавата и различна случка от рутината.И какво през дав дена ли да му правя хубави изненади, и защо че то няма да имам време за работа за детето за домакинството от това да му измислям и реализирам тези хубави изненади, и в замяна на какво- еднокарен жест на добро поведение от негова страна.Че то така не може- само единия да се раздава а другия само да получава.
Пък това за един откровен разговор е много добра идея, но мъжете не я възприемат, поне моя бяга от такива, просто му се струват излишни"тези разливания като тинейджъри".
Според мен най правилното поведение, поне в моя случай е с "тоягата и моркова", в зависимост от ситуацията- хем с лошо, хем с добро, според случая.
Пък това за един откровен разговор е много добра идея, но мъжете не я възприемат, поне моя бяга от такива, просто му се струват излишни"тези разливания като тинейджъри".
Според мен най правилното поведение, поне в моя случай е с "тоягата и моркова", в зависимост от ситуацията- хем с лошо, хем с добро, според случая.
Извинявай, но като прочетох горния ти пост си мисля, че проблемът, който търсиш в мъжа, е в теб. Примирила си се със ситуацията и единственото, което си решила да правиш, е да променяш него. Разговори?! Тая женска панацея може само да докара мъжа до още по-голямо дърпане и затваряне в себе си. Мъжете се обриват от говорене, което обикновено е монолози какво се иска от тях. Защо не опиташ да промениш себе си първо? Малко самоуважение и заявяване на твои позиции няма да навреди. Как очакваш някой да те уважава и да се съобразява с желанията си, след като самата ти не го правиш за себе си? Ако не можеш да го направиш, не обвинявай мъжа си... Как очакваш другите да са отговорни, като се отнасяш с тях като с деца, които имат нужда да бъдат дундуркани? Помисли си първо върху това преди да предприемаш други стъпки, с не особено ясен резултат.
# 72
2 дек. 2008, 16:21 ч.
Не съм сигурна че те разбрах добре, или май по-точно ти не си ми разбрала изказването.Струва ми се че ти повтаряш моето изказване със различни думи.Това казвам и аз, че човек ако не уважава себе си и другите няма да го уважават.
Пък това че се отнасям към другите като" към деца, които трябва да бъдат дондуркани", тотално си се объркала, това не се отнася за мен
Виж целия пост
Пък това че се отнасям към другите като" към деца, които трябва да бъдат дондуркани", тотално си се объркала, това не се отнася за мен
# 73
2 дек. 2008, 19:53 ч.
Сигурно съм се объркала от това изказване, но както и да е, няма нужда да навлизаме в подробности. Разбрах те, стискам палци да се пребориш със ситуацията и да си извоюваш твоето.
Виж целия пост
А за таткото-и него гледаме като малко дете(по-скоро свекървата) и как да го науча на отговорност и помощ за детето- никак.
Сигурно съм се объркала от това изказване, но както и да е, няма нужда да навлизаме в подробности. Разбрах те, стискам палци да се пребориш със ситуацията и да си извоюваш твоето.
# 74
3 ян. 2009, 16:55 ч.
Интересно ми е да разбера как се развиха нещата при вас.Дано авторката се включи и пише.
Виж целия пост
Препоръчани теми