Кое да слушам сърцето си или мозъка?

Публикувана: 17 ноем. 2008, 13:13 ч.

Последно мнение: 24 ноем. 2008, 10:12 ч.

5 213

# 60 22 ноем. 2008, 16:40 ч.

Цитат на: Ани 33 в пн, 17 ное 2008, 13:13

Умствено знам че не трябва да продължавам да живея с него.По ред причини.А сърцето ми говори съвсем друго-обичам го.Кое да слушам?Сърцето си или мозъка?

Мила Ани 33, изразяваш се като чужденка, която отлично е усвоила българския език, но все пак си личи, че не й е роден. Дори и да не съм права - прецени дали недоразуменията ти не се дължат на трудности в общуването. Подобни трудности с времето се задълбочават. Освен това бих искала да се замислиш наистина какво ти казва сърцето и какво разумът. Разумът говори с аргументи, с изречения - защо да направиш нещо или защо да не го правиш. Сърцето говори с емоции, там думи няма. Задай въпроса си на сърцето и се опитай да усетиш то какво ти казва с емоцията. Пробвай най-напред с въпроса "Той обича ли ме или не" - сърцето ти няма да те подведе. Но ако започнеш да си мислиш неща от сорта "Той ме обича, ето купи ми..., заведе ме..." - знай, че се е включил разумът. Разумът не винаги е най-добрият съветник и успява често да се маскира така, че уж е сърцето.

Виж целия пост

izina

# 61 23 ноем. 2008, 09:57 ч.

Разума. Наистина е трудно, но това е положението. Щом си задаваш въпроса-значи нещо не е наред. Бях пред същата дилема. Обичах, а мен не. Деца неискаха. И за капак на всичко кандидат-свекито ми беше бавачка.
С помоща на съфорумките направих крачката, изнесох се и несъжелявам. Понасях какво ли не, а знаех, че е ненормално-поне пречупено през моята призма.Съжелявам само за годините-8, който пропилях с въпросния мъж.
Месец след това се появи романтичен мъж, който ме уважава и твърди, че ме обича /той е всичко онова, което бившият не бе/. Впуснах се в нова връзка без да очаквам нищо /за да продължа напред/, а тя надхвърли очакванията ми /отначало беше само секс, но после прерастна в любов/. Обещахме си да не се влюбваме, но не и да не се обичаме. Дали аз го обичам?-май да. Сексуалният ни живот е по-добър и говорим вече за деца.
Но не бързам да живея с някого, още повече на семейни начала. Любов, брак, деца-това се моите приоритети. Дори детето е на първо място.

Цитат на: Ани 33 в пн, 17 ное 2008, 13:13

...Умствено знам че не трябва да продължавам да живея с него.По ред причини.А сърцето ми говори съвсем друго-обичам го...

А, тялото и душата, къде ги забрави? Това любов ли е? Взаимна???
Мога да правя всичко /женски задължения/, но за човек, който ме заслужава и уважава. А не да съм чистачка, перачка, гладачка, готвачка, е..чка и вкъщи.

Виж целия пост

Ани 33

Гост

# 62 23 ноем. 2008, 10:29 ч.

Цитат на: izina в нд, 23 ное 2008, 09:57

Разума. Наистина е трудно, но това е положението. Щом си задаваш въпроса-значи нещо не е наред. Бях пред същата дилема. Обичах, а мен не. Деца неискаха. И за капак на всичко кандидат-свекито ми беше бавачка.
С помоща на съфорумките направих крачката, изнесох се и несъжелявам. Понасях какво ли не, а знаех, че е ненормално-поне пречупено през моята призма.Съжелявам само за годините-8, който пропилях с въпросния мъж.
Месец след това се появи романтичен мъж, който ме уважава и твърди, че ме обича. /той е всичко онова, което бившият не бе/. Дали аз го обичам?-май да. Сексуалният ни живот е по-добър и говорим вече за деца. Но не бързам да живея с някого, още повече на семейни начала. Любов, брак, деца-това се моите приоритети. Дори детето е на първо място.

Цитат на: Ани 33 в пн, 17 ное 2008, 13:13

Благодаря ти много за отговора.Казваш,че си била в същото положение.Опиши ми моля те трудно ли ти беше след това?Навици и т.н.Трудно ми е-не знам защо.

Виж целия пост

izina

# 63 23 ноем. 2008, 10:35 ч.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=263210.0
Трудно, разбира се. Все едно да си откъснеш сърцето и да ходиш без него. Плачех, но вътрешно знаех, че така е правилно. Беше първият ми мъж. Друг не бях и поглеждала.
Два месеца бях в отпуск в къщи. После ходих сама на почивка /санаториум - киста на яйчника/.
Живея на квартира. Напуснах и работата и започнах друга временно. Промених абсолютно всичко и засега всичко е наред /кистите може и да са били на нервна почва, защото всичко друго беше наред с изследванията/. Сега знам, че здравето ми е по-важно от всеки един мъж. Научих се да обичам себе си.
И знам, че никога няма да се върна при онзи /играла съм в тая роля няколко пъти/.
Сега правя разликата, а преди търсех приликите.
P.S. Някъде по форума се казва, че независимо с брак или не, една жена трябва да мисли за после. Е, аз оставих всичко. Беше общо или по-гоямата част закупено с негови пари. Така, че трябва поне да имаш спестявания или закупени вещи на твое име или подялба, за да не останеш а пръст в устата. Помисли това е важен въпрос дори и в бъдеще.

Виж целия пост

oceanid

# 64 24 ноем. 2008, 10:12 ч.

Изчоплям и претеглям всички факти и аргументи с мозъка си, и това и резултатите от този процес е естествено да влияят на чувствата ми.
Но в крайна сметка след като съм обмислила всичко и то е отлежало и отекнало в сърцето ми, последната дума има сърцето. Има "доводи" които не са достъпни за ума...
Понякога разбираш че трябва да прекратиш отношенията си с някой, но сърцето му дава нови и нови шансове, заради хубавите неща в миналото, поне докато тези хубави неща в миналото са повечеи още натежават на везните. И когато те огорчи толкова че везните се наклонят в другата посока, тогава и сърцето ти е готово да сесбогува. А отстрани изглежда че напраозно си оставил другия да те използва още дълго време. Но всъщност е било мъдро... защото така той сам е проиграл чувствата ти, а ти си му дала точно толкова шансове, колкото е заслужавал.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Сексуално несъвместими в семейството

4 801
184

Лични и семейни отношения

?Въпроси всякакви за СО? 2024

191 487
5 630

Лични и семейни отношения

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

Лични и семейни отношения