Моето дете се жени

Ако бъдещата булка ти е дъщеря може да я посъветваш да размисли за цвета на роклята. Но ако ти е снаха - не се намесвай и не допускай да развалите отношенията си още в началото на съвместния им живот като семейство. Много свекърви допускат точно тази генерална грешка - правят скандали още от сватбата, тъй като все нещо по организацията не им харесва. Усмихвай се и бъди щастлива, няма по-грозна гледка от тъжен родител на сватба.

Здравейте! Благодаря на всички, които ми писаха. Благодаря за поздравленията и искрените мнения и препоръки. Аз не смятам, че се задава някаква драма - напротив. Всички родители и близки и от двете страни много се радват и отдавна чакат този момент. Сватбата няма да е голяма, ще присъстват най-близките хора, доста от тях възрастни и моето притеснение е за тях. Била съм на доста сватби и знам какво се коментира. Не че ме интересуват хорските приказки - просто не ми се иска да има огорчени и сащисани хора. Аз съм майка на булката. С нея сме много близки и двете си споделяме взаимно нещата, които ни вълнуват. Тя и приятелят й споделят всичките си планове с нас и търсят съвет. А пък аз искам хем да съм им полезна, хем да не им развалям удоволствието от подготовката. Свикнала съм към всеки проблем да подхождам възможно най-информирано. Затова вашите мнения са така полезни. Още веднъж благодаря! А че има доста щуротии по сватбите - абсолютно съм съгласна с вас. Това с жартиера и на мен ми изглежда много пошло. Освен това не мисля, че е свързано с нашите традици, както продаването на парченца от вратовръзката на младоженеца. Надявам се, че тези ритуали се съгласуват предварително с DJ или който води тържеството. Присъствах на сватба на наши близки, където DJ обяви специално танго за родителите на булката. Всички бяха като попарени, защото майка й беше починала. Ако се сещате за някакви подобни гафове - споделете. Вече отворих списък с подсещалки "ДА и НЕ".  Поздрави и най-добри пожелания за вашите най-скъпи същества

Винаги можеш да дадеш съвет и да изкажеш позицията си. Просто не се опитвайте да налагате мнения и разбирания. )))
А и самата булка може да размисли за черната рокля. )) Макар че няма нищо лошо и в това, още повече ако събитието ще е в тесен семеен кръг. )))

Най-добре е да препоръчате на Ди Джея да си мълчи. Ние така направихме. И да пуска музика по ваш списък.

Е айде сега, чак пък да мълчи Че нали точно това му е основната функция, поне за мен - да говори и да води събитието. Ако само ще пуска музиката - това всеки може да го прави, няма защо да се плаща на ди джей, нали?!?
А за да не стават такива гафове е добре с този човек да се проведат 1 или 2 срещи предварително, да се уточнят основните неща, да се разберете какво може или не бива да споменава, кои ритуали ще присъстват и кои не са желани. Но аз ако съм на мястото на ди джея и някой ми каже ти сега само ще мълчиш и ще сменяш музиката, ще го пратя сам да се оправя

Тююю, как не го направих на нашата сватба. От цялата ни стилна и изискана (по мое му )сватба, ди джеят беше слабото място. Въпреки че беше подробно инструктиран какво да прави и какво не, на самото тържество реши да прояви творчество...т.е. да си кара по инерция. В следствие станаха разни гафове - покани младоженеца и майка ми на танц, майка ми е много притеснителна и по-скоро би умряла на място. Отказа твърдо, но онзи тъпунгер настоя. Стана  . Не стана да танцува, де. замести я най-добрата й приятелка. Пусна ми "Бяла роза", а му бях забранила изрично. Пробва се да пуска шеги за разведряване на обстановката...Пак бързо се спря, че кумът мръсно го гледаше... .

Поговори с детето си, но с мярка без натяквания. След това ги остави да направят празника си такъв какъвто те го виждат в мечтите си. А ти яж, пии и се весели на сватбения ден като всеки гостенин!

tabosi, Звучиш ми като чудесна майка!

Аз споделям мненията до сега, че е най-добре младите да решават. Винаги има някакви разминавания между поколенията - това е неизбежно. Нашите платиха половината разходи, но никога не са си налагали мнението. Дори при избор на ресторант, те харесаха един, ние друг - съобразиха се изцяло с нашите предпочитания, а те бяха тези, които износиха цялата организация на гърба си, понеже сватбата беше в моя роден град и ние с младоженеца нямаше как да се занимаваме. Моите дълбоки уважения към тях за всичко това. Що се отнася до гостите - те с там да споделят момента. Ако имат някакви предварителни очаквания, могат наистина да останат сащисани. Ние внимателно подбирахме гостите. А най-близките - те си познават децата/внуците. Важното е на булката и младоженеца да им е весело. Всички останали са на второ място.

Що се отнася до DJ-я - самият той предварително ни зададе куп въпроси, за да е наясно как да ръководи тържеството и беше наистина ужасно весело! Ако той не се сети, вие седнете и му разкажете това-онова, за да си подбере шегите според случая. Той направи такъв купон, какъвто нямаше да стане без неговата намеса...През цялото време знаеше точно каква музика да пусне, точно какъв майтап да подметне, невероятно направо. Така че избирайте внимателно 

Първо към авторката на тема - поздравления за предстоящото събитие.
Предполагам, че ще бъде една приказна сватба. Защото по тона ти усещам, че искаш всичко да е с мярка.
Сега да споделя за това "Да" и това "Не".
На моята сватба нещата бяха подготвяни от двама ни, плюс наистина невероятната помощ на моите родители. Всъщност майка ми избра роклята. Аз просто нямаше кога да обикалям. Тъкмо бях започнала първата си много сериозна работа. Същото беше и при съпруга ми. Доверих се на нея и имаше защо.
"Гафовете", които, хм, вече съм позабравила. Но ми оставиха горчив вкус от иначе прекрасната сватба.
Първи гаф. Оставихме на родителите на съпруга ми изборът на човек, който да заснеме всичко. Е, накрая се оказа, че е заснел едно - нищо! Добре, че имаше приятели с камера, та от тях посглобихме нашата касета. Но: няма я речта на кума (а беше толкова емоционална), няма почти нищо от тържеството (а беше толкова хубаво). Е, говоря за далечната 2000 г. Сега, предполагам, в тази насока нещата са по-улеснени.
Втори гаф. Фотографът беше приятел на баща ми от детските години. Правил е едни от най-хубавите ми снимки. На сватбата обаче нещо беше болен. Резултатът - имаме много весели и смешни снимки, но нито една обща с родителите, с бабите и дядовците, с кумовете, на нас двамата, на мен като булка. Пак подчертавам - фотографът иначе е прекрасен. Но точно тогава...
Гаф трети. Бяхме си ангажирали ди-джей, препоръчан от приятели. Да, ама бащата на съпруга ми в последния момент предложи друг. Казва, много е добър. И аз, да не обидя бъдещият ми свекър, се съгласих. Ами този човек почти щеше да съсипе сватбата. Добре, че хората са си купонджии по принцип, бяха и най-близките ни, та си танцуваха, забавляваха се и  без неговата намеса. Това е важен момент - изборът на ди-джей.
Гаф четвърти. Сватбата беше вечерна, в събота. Решихме да подпишем през седмицата в тесен кръг - само родители и кумове, за да се избегнем онова влачене на всички от място на място, а и беше зимата, съответно, студено. Дотук добре. Уговарят се моите родители с родителите на съпруга, че въпреки че няма да е официално взимане на булка, все пак ще подпишем, та да заповядат в нас, след което заедно да тръгнем към гражданското. Е, съпругът ми дойде сам. Защото другата снаха (на брат му) била казала, че булка не се взима два пъти. Свекърва ми да вземе да я послуша. Е, много тъпо се получи. И извиненията след това не помогнаха. Та е хубаво нещата да се уточняват.
Аз казах "Не" на следните неща. Не обикалях по масите, за да събирам подаръци. За тази цел беше поставена една прекрасна масичка, на която имаше послание от нас, младоженците. Всички бяха помолени да оставят поздравителни картички в подаръците, за да знаем кое от кой е. Да, минах да поздравя гостите, но с една тетрадка, в която помолихме всеки да напише някакво пожелание към нас. Тази тетрадка ми остана много хубав спомен.
За всеки гост беше оставено мъничко подаръче на масата.
Не са ме извели от дома с музика. Не съм имала жартиер, така че и този ритуал съм го пропуснала. Кумът не се е надигравал с пиле (или кокошка), както май се прави в някои краища. Нито кумата - с торта. Не съм имала "булчинско хоро". Всеки, който поиска, танцува с мен за удоволствие, а и защото държеше да посъветва бъдещия младоженец.
Аз взех микрофона по едно време и поздравих всичките си гости. Сама си бях подготвила какво да кажа. А и защото имаше много специални за мен хора, на които държах точно тогава да кажа някои неща. Имаше тост от страна на моите родители, а и от страна на неговите. Приятели ни бяха подготвили изненади под формата на малки, но значещи подаръци.
Добавям накрая нещо от едно наше кумуване. Съпругът ми изобщо не може да играе хоро. Затова помолихме ди-джея да спести частта с "А сега кума да поведе хорото..." Да не говорим, че от страна на момичето имаше и професионални танцьори на народни танци. Но...В едни прекрасен момент (вижда се ясно и на записа физиономията на съпруга ми) ди-джеят обявява началото на прословутото хора. Аз се спускам точно от другия край на залата, за да спасявам положението, но хорото започна. В резултат от което на записа се вижда абсолютно трагичния опит на съпруга ми да движи двата си крака в някакъв такт. Много конфузна ситуация.

tabosi в момента аз също се готвя за сватба на сина ми.
Не се притеснявай от това че булката иска да бъде с черна рокля, това е строго офециален тоалет. Така са решили младите така искат да се облекат. На моите винаги им казвам това е вашият ден както искате вие така ще я направим. Когато има нещо което не ми допада или аз си го представям по друг начин, сядам с мадоженците и си разговаряме, но не си налагам мнението, защото пак казвам това е техния ден. После нормално е да бъдем на различни мнения по някои въпроси защото сме от различни поколения. Не се притеснявай какво ще кажат другите на светбата , имам един лаф не плащам данък обществено мнение, важно е в семейството ми да цари мир и разбирателство. Не искам след това да ми се натяква че аз съм причината да се провали техния сватбен ден. Тъй че гледай на нещата малко по-философски. Пожелавам на младите мек и лек семеен живот! А след като мине сватбата ще споделим в темата как са минали сватбите. 

nista, miangelova и всички вие, които вземате отношение по темата!
Нямате представа колко много свалихте от напрежението ми. Вече определено съм на празнична вълна, а мисля, че това, което обсъждаме може да бъде полезно и на други, които имат резерви да се регистрират и само преглеждат сайта. Отново много полезна информация. Връщам се към моята сватба - най-веселото и приятно тържество в живота ми.
Аз също тогава не знаех нито едно хоро и когато ме поканиха да водя булчинското се притесних, но реших, че това е моята сватба и няма да си пропусна "най-важния" танц. Аз съм висока 150 см и тогава тежах 38 кг. И съм спортувала. Такова хоро им дръпнах, че накрая всички се бяха хванали, но като свърши - едва дишаха. То беше едно тичане в такт с музиката и го проврях няколко пъти под масата. Голям смях падна.
Подобно на тетрадката за спомени, ние имахме една кожена папка с надпис "Сватба", нашите имена и дата. В нея имаше "непрошнуровани" листа от които всеки можеше да си вземе на масата и да пише, рисува и т.н. през цялото време на сватбата. (Това бе обяснено от тамадата - водещия). След това ги нанизахме и заедно с тях сме запазили една покана, списъка на гостите, речта на кума, запис на тостовете (имаше много оригинални) и един дружески шарж на младоженците, наисуван от наш приятел, който размножихме и подарихме на всеки гост, когато минахме (само 1 път!) за да ги поздравим и да им пожелаем весело изкарване. Бяха 211 души (тогава бяха други времена), но организацията на баща ми и свекър ми беше перфектна.
Като обмяна на опит: Имаше определени 4 "служебни лица" - подходящи хора измежду роднините, които помагаха и ориентираха гостите. Те имаха надпис на ревера съответно:
От страна на булката
От страна на младоженеца
Приятели на младоженците
Тамада
Всеки от тях имаше списък с имената на гостите, номер на колата, с която ще се вози, номер на масата в ресторанта.  Тамадата имаше написан сценарий и според него водеше сватбата с невероятно чувство за хумор и такт, с умело подбрани вицове и поговорки (в премерено количество).
И нито едно наето лице или кола. То тогава нямаше много такива възможности.
Децата ни планират тържество за около 50 души и всякак ще се справим като домакини. Просто е необходимо младежите да се убедят, че не може нещата да се оставят на самотек. Трябва да има един водещ, на който да обяснят всичките си изисквания, а той да се постарае да се спазят.
Както и да се получи, а с ваша помощ вече вярвам, че ще е весело - непременно ще ви изпратя снимки. Сватбата се планира за м. юни 2009 г., но няколко снимки ще ви изпратя още сега.
miangelova, честита радост и на теб и близките ти. Най-вече с надеждата да ти бъда полезна се "разприказвах" толкова.

"Никак не ми се иска да помрачаваме празника им, но доколко това е само техен празник?"

Моето мнение, че това си е техния ден. Преди моята сватба, майка ми излезе точно с този въпрос. Взе да ми се тръшка, как така няма да може да види дъщеря си в бяла рокля, ще видя аз и за ще стана майка (тя все с това ме плаши )... Аз исках да съм с панталон. За съпруга ми това беше второто обличане на костюм в живота му, май и последното...
Когато тръгнахме да се женим имахме пари колкото да си регистрираме дата за сватбата. Исках да разпишем през седмицата, само двамата и свидетелите, но пък от страната на съпруга ми се тръшнаха, че искали да ни гледат... 
Против съм всякакви тържества на които булката и младоженеца са клоуни които изпълняват желанията на този и онзи.
Направихме компромис с роклята и деня, но с останалите неща, не.
Ние си платихме всичко, не знам как стана за един месец спечелихме (от поръчки) толкова пари, че да си платим разходите. Слава на Бога. На тържеството нямаше алкохол, беше само с наша музика и се пропуснаха всички ритуали с питки и крясъци "горчиво".
Е това беше голям проблем за баща ми, който не може да празнува без алкохол и роднините на мъжа ми, но който толкова му се пиеше си отиде в съседната кръчма.
Но това си беше нашия ден, имаше издънки.
Човека с камерата беше начинаещ, касетката свърши на най-васелия момент, един приятел направи страхотен танц, но ... След това камерата развали края на последната касетка, точно където приятелите ни бяха оставили послание...
Дижея е много добър в тези неща, но май не ни взе на сериозно и си беше доста постно, но ние си направихме купона...
И като за капак наши приятели бяха решили да ни направят подарък за първата брачна нощ и ни платиха препоръчан от тях хотел на Витоша. Купона беше пълен  Тъкмо си влизаме в стаята и не след дълго се чука настоятелно, носят ни букетче теменужки... Добре, че почнахме с броенето на парите  , оказа се, че няма топла вода, а ние потни, потни и капака беше скърцащия матрак на леглото 
На сутринта си слязохме с лифта, мъжа ми с копринен панталон, а аз с къса пола. 

Оставете децата си да си направят празника както на тях им харесва. Ако настина ги обичате (в което не се съмнявам) ще сте щастливи от това, че те са щастливи.

Тук ще се опитам да ви покажа  снимки дъщеря ми, зет ми и поручик Галицин (опашатия):





Паролата за албума е:becgareg