Ох, имам чувството, че изкукуригвам .
Сигурно е от недоспиване. Не ми се спи. Няма и как - с двойното черно чисто пред мен в чашата.
От седмици си лягам в 5-6 и ставам в 10, и пак почвам.
Съвсем буквално не бях излизала през външната врата от неделя , добре, че решихме да отскочим до Бриколаж, та да вдишам въздух. Марти искаше да изкупим всички онези ужасни дядовци Коледи там. Ама те са за страх, бе хора На нищо не мязат - ни на ръст, ни на физиомутра. Единият даже пее, и танцува от врата надолу. Малкият бандит се беше ококорил срещу него, и тъкмо го подръпваше за елечето, и дядото като се изсмя по дядомразовски (хо хо хо), и Марти подскокна и с двата крака, като стреснато мачароче .
Умилявам се от детското му възхищение пред все още не много пищните украси по улиците - "Мамо, ужасно красиво е!"
И, о, Боже, като видя къщата-охлюв (в Симеоново, Ео знае за кое творение иде реч), не можа да повярва, че може да има толкова прекрасно нещо. Сигурен е, че там живеят госпожите от детската градина