Всеки сам преценява кога да се върне на работа, въпрос на личен избор. За сега мисля да се върна на работа, когато ми свърши майчинството- след 2 години, но до тогава нищо не се знае.
Връщане на работа- кога е най-удачно?
- Публикувана: 2 дек. 2008, 10:31 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2008, 13:10 ч.
# 16
2 дек. 2008, 18:06 ч.
Според мен това зависи от самия човек.
Но нека не изпускаме най сладките моменти на децата си и да ги оставяме още рано рано да се грижат други хора за тях.
Виж целия пост
Но нека не изпускаме най сладките моменти на децата си и да ги оставяме още рано рано да се грижат други хора за тях.
# 17
2 дек. 2008, 18:22 ч.
Аз лично почти не съм спирала да работя. С баткото - изобщи, с малкия - за два месеца след раждането му. Такава ми е работата, че ако се откъсна за по-дълго време изоставам тотално. Но аз съм намерила компромисен вариант за себе си - ходя почасово, работя от къщи и имам баби да ми помагат.
Виж целия пост
# 18
2 дек. 2008, 18:52 ч.
При положение, че детето тръгне на ясла/градина майката не е ли длъжна да се върне на работа?Поне със сигурност знам, че заради плащанията от НОИ всички декларираме, че децата ни НЕ са записани в учебно заведение на държавна издръжка 
Виж целия пост
# 19
2 дек. 2008, 19:12 ч.
Всеки сам преценява според ситуацията, детето, финансовия натиск и т.н. Но децата ни наистина никога повече няма да са така малки и толкова да се нуждаят от нас, затова аз подкрепям по-късното връщане на работа. Все пак цял живот ще работим. Но това си е мое мнение и не задължавам никого с него.
Виж целия пост
# 20
2 дек. 2008, 19:25 ч.
Що се отнася до мен, водещи за това, дали да се върна на работа, биха били финансовите причини. Дано не ми се налага да почвам по-рано. Мися да си я гледам до навършване на 2 години.
Виж целия пост
# 21
2 дек. 2008, 19:30 ч.
Подкрепям
Виж целия пост
Всеки сам преценява според ситуацията, детето, финансовия натиск и т.н. Но децата ни наистина никога повече няма да са така малки и толкова да се нуждаят от нас, затова аз подкрепям по-късното връщане на работа. Все пак цял живот ще работим. Но това си е мое мнение и не задължавам никого с него.
# 23
3 дек. 2008, 23:29 ч.
Всеки сам решава кога да се върне на работа , понякога финансовият проблем е водещ за съжаление.Иска ми се да си гледам детето поне до две години, но вече 8 месеца съм си в нас и ми омръзна , а какво ли ще е след още две години
Виж целия пост
# 24
4 дек. 2008, 01:27 ч.
Това е въпрос на личен избор.
Аз ако можех да си позволя, бих си изгледала детето до 3 г. възраст. Ама няма да станеее. На 2 г. смятам да се завърна към работата. Освен ако до тогава не излезе някакво примамливо предложение, което не е за изтърване.
Иначе после смятам баба му да ме замести, доколкото е възможно. Мога да и гласувам доверие.
Колкото повече детето е с майката, толкова по-добре. Това е един неповторим и много важен период./ 1 до 3 г/
Виж целия пост
Аз ако можех да си позволя, бих си изгледала детето до 3 г. възраст. Ама няма да станеее. На 2 г. смятам да се завърна към работата. Освен ако до тогава не излезе някакво примамливо предложение, което не е за изтърване.
Иначе после смятам баба му да ме замести, доколкото е възможно. Мога да и гласувам доверие.
Колкото повече детето е с майката, толкова по-добре. Това е един неповторим и много важен период./ 1 до 3 г/
# 25
8 дек. 2008, 23:21 ч.
Аз започнах вече да ходя по половин ден на работа и въпреки че се изморявам се чувствам много добре. Много по-пълноцена и щастлива. Стоенето вкъщи мен специално ме убива. В същото време успявам да прекерарвам не малко време с детето си. Между другото аз когато съм по цял ден вкъщи нямам време да му обръщам 100% внимание - все имам да готвя, пера, или нещо друго. Така че не смятам, че половин ден работа го ощетява по някакъв начин. Въпрос на личен избор.
Виж целия пост
# 26
9 дек. 2008, 00:46 ч.
Това е личен избор както са казали повечето. Зависи от много фактори. Никой не би гледал по добре детето, отколкото майка му. Когато беше по-малък не можехме да се забавляваме толкова, не разбираше почти нищо, комуникацията беше много ограничена. Много пъти копнеех да се върна на работа, да съм сред хора...Но колкото по голям става, толкова повече се занимаваме един друг, много по интересно ни е, усеща се привързаността, нуждата от мама 
Съответно сега са много по малко моментите, в които искам да се върна на работа. Дори напоследък подхвърлям на мъжа ми, че не искам да го даваме на ясла..не искам да го давам никъде 
Отплеснах се май 
Но мисля, че трябва да се гледа кое е най-добре за детето, после за майката. Детенце трябва да е сред връстници, трябва да свиква да не е 24ч. до мама...В ДЗ ще научи много повече, ще му е по интересно
Виж целия пост
Съответно сега са много по малко моментите, в които искам да се върна на работа. Дори напоследък подхвърлям на мъжа ми, че не искам да го даваме на ясла..не искам да го давам никъде Отплеснах се май Но мисля, че трябва да се гледа кое е най-добре за детето, после за майката. Детенце трябва да е сред връстници, трябва да свиква да не е 24ч. до мама...В ДЗ ще научи много повече, ще му е по интересно
# 27
9 дек. 2008, 00:53 ч.
Още не съм. По-скоро напуснах работа, за да съм със синът ми.
Ще се върна когато тръгне на градина и се адаптира.. (тогава ще е на 3,5 г. някъде)..
Не сме цветущо финансово, но се справяме .. Предпочитам да се лиша от някои неща, но не и от времето с детето.. Никога няма да бъде толкова малък и да иска да е с мама..
Виж целия пост
Ще се върна когато тръгне на градина и се адаптира.. (тогава ще е на 3,5 г. някъде)..
Не сме цветущо финансово, но се справяме .. Предпочитам да се лиша от някои неща, но не и от времето с детето.. Никога няма да бъде толкова малък и да иска да е с мама..
# 28
9 дек. 2008, 08:33 ч.
И аз мисля,че зависи от ситуацията,особено от факта-има ли кой да гледа детето.
Аз се върнах,когато малкия беше на 7 месеца и половина.Но го гледа баба ми,беше си свикнал
с нея и нямахме никакви проблеми,не плачеше за мен.А и всяка свободна минута съм с него.Естествено,че много ми писва на моменти,нервите ми се опъват и вкъщи и на работа,но когато започнах работа имах страхотна нужда от социални контакти,бях изпаднала в някаква дупка след раждането,беше зима,не излизах много с бебето и се бях затворила.
Но ако имам второ дете мисля,че ще го погледам по-дълго,те тогава и децата ще са ми 2
Виж целия пост
Аз се върнах,когато малкия беше на 7 месеца и половина.Но го гледа баба ми,беше си свикнал
с нея и нямахме никакви проблеми,не плачеше за мен.А и всяка свободна минута съм с него.Естествено,че много ми писва на моменти,нервите ми се опъват и вкъщи и на работа,но когато започнах работа имах страхотна нужда от социални контакти,бях изпаднала в някаква дупка след раждането,беше зима,не излизах много с бебето и се бях затворила.
Но ако имам второ дете мисля,че ще го погледам по-дълго,те тогава и децата ще са ми 2
# 29
9 дек. 2008, 09:48 ч.
Започнах работа когато малката беше на 1г и 4м,поради финансови причини.Но и аз като Maphia бях на половин ден,така че имах достатъчно време за детето си и аз имах социални контакти и малко разнообразие,така че това за мен беше идеален вариант.Тя започна ясла на 1г и 9м и когато стана на 2г,започнах вече и на цял ден.Детето свикна бързо и много й харесва да е сред децата.
И аз като всички смятам,че това е въпрос на личен избор.
Виж целия пост
И аз като всички смятам,че това е въпрос на личен избор.
Препоръчани теми