Така ли е при всички с деца?

Напълно подкрепям Радостина.

Моята свеки е същата откачалка, побъркала се е по едното си внуче и като почне да се лигави, направо незнам как ми действа. Нещо много повече от самовлюбеност, граничещо с лигня и досада.

точно така, хем сърби, хем боли, хем драго ми е.

И това е много точно казано. Няма какво да се сърди авторката, че има и хора, които не й се възхищават.

Между другото, нали темата беше предложена за заключване ?

Е тъй като и аз съм описана в тази тема като изкуфяла майка реших да взема отношение.
Много ми е интересно що за хора сте вие,които твърдите че не говорите за децата си,че не ги хвалите или не давате съвети на други майки на които им предстои това щастие.Аз напълно подкрепям Радостина.
И в духа на изкуфялата майка да ви разкажа-изкарах кошмарна бременност с риск за моя живот и за живота на бебето ми.Водила съм разговор с мъжа ми,за избор между спасяването на моя живот и този на бебето.Не се мисля за майка героиня,но за мен на 1 място е живота на детето ми.И сега след като съм преминала през този ад-да искам да говоря за това,а и самото раждане само по себе си е огромна емоция,която не преминава от днес за утре.И моля кажете ми ако не водите тези разговори с най-близките си,с кого тогава.За мен най важното е детето ми и не ме притеснява да си го призная,дори и някой да ме нарича изкуфяла.Та в този ред на мисли-не ме засяга мнението на някой,който съм видяла за 20 минути и е решил,че ме познава перфектно за да прецени интелекта ми и темите ми за разговор.Но е факт,че това изказване ме накара да се замисля що за майка съм аз?Дали няма да се превърна в така наречените "отровни" майки?
И знаете ли какво мисля че всеки първо трябва да погледне себе си и тогава да бърза с оценките за другите.Всяка майка иска най-доброто за детето си-ако това я прави отровна,горда съм че съм такава майка.Не смятам детето си за уникално,но тя е моето малко чудо,тя е моят свят,тя е всичко за мен.
В този ред на мисли Въпрос смятам,че просто си безкрайно лицемерна.Ако наистина обичаше това дете,дори и само суперлативи да се сипеха за него нямаше да ти прави впечатление,даже напротив самата ти щеше да ги доукрасяваш.Истината е,според мен че даже малко завиждаш на чуждото щастие.
Пак казвам с две ръце подкрепям Радостина.Не искам да засягам никого-просто изказах своето мнение...

Не става въпрос, хич да не се говори за детето, надали това го може някоя майка, а да говориш с хората които са заинтересовани от това дете.
Не им е работа на колежки, познати и хора които не им е до деца (или имат проблеми със забременяване), някой непрекъснато да им мели за детето си.
Моето дете си го обсъждаме с мъжът ми, и бабите и дядовците. Но като се съберем не говорим само за детето, имаме и други теми.
Съгласи се, че непрекъснато да говориш за детето си, е вредно не само за околните, но и за самата теб.
Първите месеци е нормално, наистина си под влиянието на големи емоции и от раждането и от появата на малкото човече, но в един момент, вече трябва да вкараш и други теми, нали живееш, четеш книги, гледаш филми, работиш, излизаш с познати, все има и друга тема за разговор.
Не познавам жената, не познавам и майката на детенцето, не мога да ги коментирам, дали има злоба, ревност, конкуренция и т.н.
Просто казвам, че както аз не натоварвам околните само с теми за детето ми, така и не бих искала и те да ме натоварват. Виждаме се говорим 1 час за децата и стига толкова, обсъждаме и други теми. 
И това дали си имал лека/тежка бременност или леко/тежко раждане, не те прави повече или по-малко загрижен за детето.

Е това имах в предвид де-нали авторката е бабата???

RadostinaHZ, прекалено си крайна и не си права като смяташ, че не е редно да се оплакваме от някой или нещо. Във форума всеки може да потърси съвет, нали затова четем и пишем. Мненията във форума се явяват като коректив на нашите мисли и възгледи за нещата и проблемите, които ни вълнуват. Авторката затова е пуснала темата, за да прецени правилно ли разсъждава или не. И аз никъде не видях от нейна страна злоба или ревност, само първото нещо което си помислих когато изчетох въпроса е, че няма емоционална връзка с въпросната майка. Но не заслужава да я нападаме и хулим при положение, че не е биологична баба на бебето и въпреки това го гледа по два дни в седмицата. Това направо ме изуми. Много малко баби отделят толкова внимание на внуците си.

Възможно е да съм крайна, не го отричам. Липсата на емоционална връзка може да доведе до много проблеми. Един от тях е точно тази тема - как бабата помага, а после се оплаква от дъщерята, че не можела за друго да говори и как никога не я питала как е. Честно да ти кажа, ако някой така ми помага, а после се оплаква зад гърба ми няма повече да му искам помощта. Всеки си има достойнство. Една помощ не се предлага и извършва с цел облага или признание. Както се казва, направИ добро и го хвърлИ зад гърба си.

А оплаквания много често чувам и от други баби и то родни. То, какво може да чуе човек, докато чака децата си от някое занимание и е пълно с баби като в пенсионерски клуб?! Масово бабите се оплакват от младите, че им били гледали децата, а как родните им деца не се били интересували от тях. Ами, да не ги гледат тогава и няма да има от кого и за какво да се оплакват! Ама не, в момента, в който младите се обадят на бабата, тя става мека като памук и само за 2 секунди забравя колко се е оплаквала от черната неблагодарност на младите, които се интересували само от себе си. Та, най-много ме дразни това оплакване между най-близки роднини.

Аз не мисля, че авторката се оплаква или обижда зад гърба майката на детето. Честно да си кажем притеснително е такова вманиачаване в детето. И аз съм майка и познавам много майки като мен, но не съм срещала досега момиче, което да праща е-мейли с житието и битието на детето си. Това направо ме втрещи. RadostinaHZ, по начина по който пишеш си личи, че си интелигентно момиче, даже ми ставаш симпатична. Но ти тълкуваш нещата малко едностранчиво. Аз смятам, че доста майки изпадат в другата крайност - оставят децата си на бабите и забравят да си ги вземат. Имам една съседка, възрастна жена, на която снаха й остави бебе на 2 седмици за един месец, при това не се обаждаше често да пита как е. Жената добродушна, мила, но притеснена от отговорността която поема се възмущава от такава безотговорност. Прави са бабите, не че не обичат децата си, но пък и аз не смятам че е правилно да родим бебетата и да ги оставим бабите да ги гледат. Който си ражда децата да си ги гледа. Когато могат да вземат детето за 3-4 часа, най-много за 1 ден е страхотна помощ. Аз съм благодарна и когато се занимават с детето ми 1 час, защото и това е помощ. Понякога не трябва да пречупваме нещата само през нашата собствена призма. Човек трябва да може да се постави на мястото на другия, за да разбере как ще се чувства в подобно положение.

Въпрос,

разбирам те - най-веоятно са залитнали малко повече в глезенето, и то най-вероятно е резултат от дългото очакване, което както ти самата каза е било съпроводено с трудности и много напрежение и перипетии.  След като изпитваш така явна нетърпимост не е ли възможно просто елегантно да отклониш следваща покана да гледаш детето ? Така просто няма да ставаш свидетел, ще разредиш посещенията, и може би когато пак отидеш няма да е така нетърпимо за теб.
Мисля, че това е най-правилното разрешение, т.к. не можеш да забраниш на родителите на детето да му се радват макар и на моменти тази радост да е леко инфантилна. Радвай се за тях, че му се радват, защото има много родители отказали се от децата си или още по-лошото - "грижат" се за тях като за животни и не оказват никакво влияние върху тяхното възпитание.

По повод на последния пост
Мисля ,че проблема на Въпрос не е ,че гледа често детето. Даже доколкото разбрах й е приятно и няма нищо против. ПО-скоро се притеснява ,че майката е прекалено обсебена от детенце и так може да навреди на здравето си.

Ами, авторката не пише "дъщеря ми е обсебена от детето и се притеснявам за нея", а нещо от вида "не се сеща да ме пита аз как съм". Има разлика между двете изказвания, нали? Повече наблегна върху лекото изперкване и досадата от това ахкане и охкане по детето, а не върху притесненията си за момичето и търсенето на изходи от това.

Ето опресняване с нейния първи пост.