Хронология на изгубените Коледи

Откакто не съм дете, Коледата ми е най-депресиращият празник. Не зная защо. Имам хубаво и здраво семейство,обичаме се и се уважаваме,но просто тази идея,че "днес е празник и сега всички трябва да сме мили и добри,пък после всеки по старо му" ме изнервя. Миналата година на Бъдни вечер едвам изчаках да минат всички не знам си колко четни,безчетни ястия,майка ми винаги прави максимума /11 /, уважих я и в 21:30 се събрахме няколко коли народ и забихме да пием коктейли. Никой нямаше настроение, всеки гледаше просто да изчезне от вкъщи.
Тази година сме украсили като никога абсолютно всички стаи и то подобаващо рано,но какво от това. Не очаквам нищо кой знае какво /за разлика от миналата и поне няма да съм разочарована колкото и детски да звучи/. Не искам нищо. Мисля си единствено всички да сме здрави и да си останем семейството в този състав - нито повече,нито по-малко хора искам към него.

  Изненадана съм колко много хора не се вълнуват от настъпването на Коледата,а аз си мислех, че малко са като мен.Не ми е празнично и не мога да повярвам,че остават толкова малко дни до празника. Самозалъгвах се, че има доста време и за това нямам празнично настроение, но вчера фризьорката като ми пожела весели празници чак се учудих, че наистина са само след няколко дни. Чувствам се подтиснато. Елхата не е извадена, играчките и лампите също. В офиса украсих едва преди два дни. За мен причината не е в изкуствената елха и купените сладки. Мога да сложа наколко борови клона и до направя домашни сладки, но това няма да помогне. За мен празника е празник, когато е споделен с любимият човек,а не се чувстваш предаден, когато очакваш Новата година да ти донесе здраве и щастие,а не да виждаш зловещата сянка на финансовата криза. На планина да отидем, за да си върнем празничното настроение. Аз по-скоро бих се затворила сама.

Аз Коледа като малка не съм празнувала, от здраво атеистично семейство съм
За Нова година обаче, виж, голяма радост падаше - а днес празнувам всичко, просто защото обичам празници и няма вариант да ги откажа на детето.

Ето обаче ти сама си противоречиш - от една страна не си от тези, дето не обичат задължителните празници, от друга страна тази година ти е като задължение, просто така го чувстваш. Значи малко им влизаш под шапката на тези хора.
Един от факторите е комерсиализацията на този празник; той се е превърнал в КупиКупиКупи. И колкото повече буквализъм струи от медиите и откъде ли не, толкова повече олеква.
Защо например трябва да има наглед на дядо Коледа (убийте ме, но дядо Мраз си звучеше по-на място, поне като окончание за род). Това, което чакаш, кулминацията, не бива да ти е непрекъснато пред очите в различни двойници. Разбирам да се вестне веднъж на Бъдни вечер - но да ми се клатушка навсякъде, не. В един оставен под елхата подарък има повече магия - а една съфорумка беше предложила големи следи от стъпки, направени с изкуствен сняг. Ще крадна идеята.
И друго. В детските градини се пишат писма до дядо Коледа. Децата се съревновават едно с друго кой ще поиска по-голям подарък или подаръци. Така се оказва, че трябва да подариш голям подарък още преди празника, за да не е само твоето дете получило не каквото си ще. Отделно на деня.
Включиш телевизора, радиото, отвориш пощенската кутия, хладилника - навсякъде Коледа воглаве с блестящия спрей и някоя червенобуза физиономия. Стани идеалната майка, купикупикупи. И колкото и да купиш, все няма да стига.

Така че аз не мисля, че многотията помага на празника. По-скоро обратно - малкото, на което ще му обърнеш внимание.  Детето да направи фенерче и да го окачи някъде. Да украсите елхата с подръчни средства - аз взех жива елха, ще ме прощавате. Цяла година съм рециклирала хартия и съм ходела с градски транспорт, няма да съм с изкуствена. Снощи миришеше на смола, отново счупихме една играчка, където не достигнаха златните топки, накачихме кълбета прежда, разни лепени от детето неща, баща й също ряза и лепи Сложих едни звънчета за глезен и няколко хартиени снежинки.
Подаръкът не е голям, но е достатъчен. Купила съм го миналия месец, когато го харесах. Не обичам да ходя по коледните магазини. Правих къщичка, само защото ме помолиха изрично.


П.С. Точно  като домъкнах снощи елхата и мислех, че съм приключила със задълженията си по празника, девойката ми обяви нов, измислен от нея празник - "Ден на силата на децата". Празнувало се всеки вторник  Поне не трябва да правя нищо, освен да седя на канапето и да ръкопляскам, докато ми изнася програма. И това е уморително, да знаете.

Додо, не можеш да си представиш колко добре си формулирала това, което усещам и аз. Точно подобно мнение споделих в "Споделете" точно снощи!!!!
При мене има едно наслагване, умора, и доза апатия. Някакси усещам подготовката като поредните досадни семейни задължения . НА всичко отгоре Коледата я усетих и я изпразнувах преди няколко дена, на едно друго място. И сега....някак ми е пусто.
А човек може просто на този ден да отиде в църква, да помълчи със себе си и Това, в което вярва, и да си даде равносметка за отиващата си година.

Това ми е първата Коледа в новото ни жилище с бъдещия ми съпруг. За мен е много празнично. Макар да имаме проблеми, се взехме в ръце, украсихме, правихме сладки и ни е много Коледно и празнично.
От друга страна ме дразни прекаленото пазаруване. Аз не купувам много подаръци за Коледа. Миналата година изтеглихме гооолям гоооооолям "подарък" от една банка и сега не вземаме големи подаръци за роднини и приятели. А по-миналата година напълнихме здраво торбите. И после какво...Неблагодарност от свеки, приятелите спряха да ни говорят, защото "ние сме се оправили" и подобни филми.
Сега си вземаме малък подарък само двамата. Чакаме премиите, за да си купим нещо за дома.
Аз искам да си дам равносметка за изминалата година, искам да пренебрегна това, че шефовете на мъжа ми използват финансовата криза за извинение да не направят коледно събиране за тях и семействата им. Използват я и за да не им дадат големи премии. А като си помисля колко много пари са изкарали...
Та така де, колкото и да ми е коледно и весело, има малки неща които ме дразнят. Ще видим дали ще продължавам да се държа...

така е защото всички свързват празника с украсяване, готвене, ядене, купуване на подаръци и изтърпяване на близки и не толкова близки хора.
така се получава като липсва усещането за същността на това, което се празнува 

И на мен ми липсва! Иска ми се да завали, всичко да побелее.... Първият сняг ми действа пречистващо, по - това време на годината го свързвам с Коледа, която за нашето семейство тази година няма да същата  ... Иначе съм украсила отдавна, искам да дойдат празниците, но за първи път няма ясно виждане как ще протекат  .

Аз не понасям Новогодишната еуфория и изобщо преекспонирането и на всички уж важни празници. Всички "трябва", всички "къде ще празнуваш?" отдавна са ми станали адски банални, може би защото в България се опитваме да живеем и да бъдем само по време на празниците. Започват да ми се губят нещо пълнежът на Коледната пуйка и мехурчетата на шампанското в цялото това изнасилване на празниците. Питам се, не може ли да бъдем непринудено приятно весели и малко по-спокойни за сметка на  гръмките фрази, пиянските оливки и гърменето с пиратки. Предполагам, че сигурно ще се разрева на химна и тази година и този път няма да ми е никак чудно защо.

Точно това щях да напиша. Моята Коледа не притежава скала за украсеност или празничност - веднъж имам повече време и фантазия за украси, друг път - не. Понякога подаръците ми са хубави, идейни и прекрасно опаковани, друг път - не. Винаги обаче чакам дните около смяната на годините с трепет, защото някак съм приела, че само тогава се отваря вратата, която ме води там, където аз искам. Прекарвам 365 дни в размисъл, какво желая и защо, и около Коледа заставам на прага, пристъпвайки от крак на крак като свенлива мома.   Не може да не се вълнуваш, когато ти предстои пътешествие из непознати земи... Друг е въпросът, че може да си нямаш ни врата, ни списък с щения - тогава наистина оставаш насаме с манджите и с разни вещи с етикет.

Няма такъв филм да ми се изгуби Коледното настроение вътре в мен. Още като видя окичените долнопробни Коледни базари и ме обхваща настроението, което съм изпитвала по тези празници като дете.
Този празник за мен няма религиозно значение, макар че е такъв. За мен си е някакво настроение да се отпуснем и поглезим всички заедно.
И ако не е силната половина от нашето семейство, който има алергия от думата празник да ме цапардосва сякаш с мокър парцал, не бих си загубила нито една Коледа.
Вече съм си изградила имунитет и гледам да не му обръщам внимание, ако ще да се окаже, че празнуващите сме само аз и дечко.  

Като дете нямам почти никакви спомени от Коледа. У нас се празнуваше само Бъдни вечер - спомням си суетенето на баба ми из кухнята, подреждането на масата, миризмата на тамян, а след това - разказите на баба ми за Христос, Дева Мария, които така и не ми прозвучаха по различен начин от всички останали приказки... Като цяло усещането ми е за нещо мило, приятно и... отминало.
Истинската веселба винаги е била на Нова Година - това е моят празник. Сбогуване със старото, правене на равносметки и весело посрещане на Новата година с нови надежди и планове...

Проблемът с Коледа поне за мен е в прекалено и преекспониране. Всичко е буквално заринато в украси - колкото по-претрупано и кичозно, толкова по-добре   Ако човек има настроение, и само една звездичка да си сложи - пак ще му е топло от вида и. И обратното - ако му е студено "отвътре", цялата къща да накичи в гирлянди, венци и т.н. и т.н. - все тая. Някак всички от всички страни сякаш ме притискат, че на Коледа ТРЯБВА да е украсено, лъскаво, блестящо, подаръчно и празнично... Това ме изнервя.

Празничното усещане е нещо много лично, не е нужно човек да се поддава на всеобщата еуфория (граничеща с истерия), за да изкара весели празници.
В този аспект не съм загубвала Коледа, защото никога не съм я имала в тази вид, в който ни се представя, че ТРЯБВА да е.

"Задължителните" празници изобщо не ме вдъхновяват. Не тъгувам никак за изгубения си коледен дух. Аз по принцип имам някаква вътрешна съпротива към традиции и по-скоро се изнервям от непременна риба на Никулден и сърми на Коледа.
От няколко седмици успявам обаче да шантажирам детето да слуша, понеже от това зависи подаръкът му. Знам, че не е възпитателно, ама ползвам Коледата както мога. Плюс като повод да си купя нещо на мен.

П.П. Пък и ние сме продукти на соц-а, на коледния дух сигурно му трябват поколения, знам ли.

Ей тука ме уцели право в сърцето! Вече мнооооооооооого слабо изтрайвам всички "коледно усмихнати" хора покрай мен. Да не говорим, че изобщо не искам да виждам който и да е! Едно одеало през главата за дните от 24 до 1-2-ри ще ми свърши идеална работа! Ако не е малката.... Ох, май ми трябва вече професионална помощ!

   Аз също нямам спомени с Коледа, празникът в къщи беше Нова година.
При така поставената тема съм длъжна да поясня, че все повече празниците се деформират и не са това, което бяха. Без да навлизам в подробности ще направя едно сравнение- като дете чаках с нетърпение Дядо Мразиада по БНТ, а Александра всяка вечер се смее на един дядо Коледа, който се къкли полугол на един шезлонг
 Моите празници са всички моменти, в които успяваме да сме заедно с близките си,помагаме си,признаваме грешки, прощаваме, радваме си се.

Не мисля, че жената е жена само на 8 март, че сме влюбени само на 14-ти февруари или, че сме повече хора на Коледа, защото сме си купили щолен и нещо от благотворителна акция. Празниците все повече приличат на индулгенции. Истината е, че всеки ден е подарък и то безценен!

Харесвам Коледата, защото не си давам много зор.От две години си имаме традиция с детето да обикаляме града, за да оценяваме коледната украса и да си правим смешни или  скучни снимки от типа " дете пред елха". После купуваме някой традиционно кичозен боклук от коледното базарче. Тази година добавихме и ледената пързалка като емоция. Хубавото е, че докато малкия се пързаля, с баща му пием ром от патронче и ядем шоколади. Не глася тежки маси, защото ходим да празнуваме при баба. Синът ми украсява елхата. Дори Коледните картички пускам със служебната поща.
С две думи- не очаквам задължително да ми е весело и не си давам зор. Сигурно затова ми се получава.