моята колежка

Публикувана: 23 дек. 2008, 17:48 ч.

Последно мнение: 13 март 2009, 15:13 ч.

5 863

Vaninaa - Регистриран

# 30 28 дек. 2008, 01:45 ч.

Как може хем да товариш хората с подробности за истински или въображаеми болести, хем после да пишеш из форума, че не ти се нрави как реагират?

Аз пък изтръпвам от хора, дето си развяват физиологичните и психични проблеми, дето не им е мястото.

Надявам се, че не си като моя (доскорошна) колежка, която до такава степен ни държеше в течение на всеки нюанс в здравното си състояние, че не се замисли да обясни на едни партньор как не можела веднага да стане и да тръгне на среща, защото току-що си била поставила песар (срещу бяло течение). Не си измислям, заклевам се.

Виж целия пост

Tristan77

# 31 28 дек. 2008, 13:00 ч.

Наистина според мен грешиш като споделяш проблемите си с колеги. Принципно е права, моите наблюдения от лекари са, че здравите ги изкарват много болни, а истински болните ги изкарват че нищо им няма. Което в никакъв случай не се отнася за теб. Намери причината за твоите нервни разстройства, кажи със спокоен тон на колежката че не се чувстваш добре като коментира здравословното ти състояние и имаш нужда от разбиране и подкрепа, а не от песимистични мнения и оценки. Бъди по-силна и не допускай много хора да ти се бъркат в личното пространство. Хората, които по един или друг начин ни карат да се чувстваме зле всъщност ни черпят от енергията. А това изчерпване води до нервни сривове.

Виж целия пост

migito

# 32 28 дек. 2008, 13:15 ч.

Каквото си си посяла това си жънеш.
Смятам, че на работа се ходи да се работи, не да осведомяваме хората за личния си живот и други подробности. Вложи силите си в по-положителни неща. Да се грижиш за някого например, да се включиш в благотворителна организация или просто винаги има на кого да се помогне... Като смениш фокуса от собствените си проблеми ще видиш колко по-лесно ще се справиш със своите.

Виж целия пост

Umma

# 33 28 дек. 2008, 16:53 ч.

Цитат на: Лавиния в ср, 24 дек 2008, 16:07

Мисля, че по този начин колежката ти изказва притеснението си, състраданието си. Благодари и, че се тревожи за теб, но я увери, че нещата са под контрол.

Виж целия пост

Блю

# 34 28 дек. 2008, 17:17 ч.

Аз пък не споделям такива лични неща с колеги Crossing Arms

Виж целия пост

jabata_dil

# 35 2 фев. 2009, 10:14 ч.

кажи и , чЕ както я слушаш май има нужда от малко хапчета и тя и ако иска да и препоръчаш някой по zагрижен лекар???
И аz поzнавам таквиа отвратителни са.

Виж целия пост

Кукличка*

# 36 5 фев. 2009, 07:25 ч.

Не бих споделила подобно нещо с колеги!
Най-много постоянно да ти напомнят за проблема ти
и да са ти в тежест.
А какво пречи нарочно да ти говори така,особено като знае колко си податлива.
Кажи и да престане да говори за твоите неща и да си гледа работата.
Не разбирам пък какво толкова търпиш!?
Колеги,добре,ама някои неща си имат граници.Покажи й тези граници да си
знае мястото!

Виж целия пост

cranberry

# 37 5 фев. 2009, 11:39 ч.

От личен опит знам, че с колеги не се споделят лични неща. На тях не им трябва да знаят твоите проблеми. Споделяй дотолкова доколкото те касае в работата а другото си го запази за себе си. Какво очакваш да получиш- съчувствие и подкрепа ли. Ти нямаш нужда то това.

Виж целия пост

McKitty

# 38 5 фев. 2009, 12:43 ч.

Нетактични хора под път и над път. Възможно е просто да не се усещат, затова аз по принцип нямам свян да ги коригирам. За съжаление, и на мен ми се е случвало да бъда нетактична, абсолютно без да го искам. Казваш, че ти е неприятно и толкоз.
Колкото до споделянето с колеги, момичета - понякога е просто неизбежно. Peace

Виж целия пост

Арxентина

# 39 5 фев. 2009, 15:27 ч.

Аз бих реагирала като нея: като попита дали ще ми помогнат лекарствата, бих се затъжила дали сега ще умра и какво ще стане с мен и децата. Ще започна да се вайкам: ох, ах. До 5 минути мисля най-много ще спре и няма да започне пак. Напротив, мисля че ще започне да те окуражава. Понякога много помага да покажеш на хората как изглеждат отстрани.

Виж целия пост

rosy_bosy

# 40 13 март 2009, 15:13 ч.

Цитат на: pasinet в ср, 24 дек 2008, 14:22

Изобщо не виждам причина да обсъждам здравословни , а и друг вид проблеми с колеги. Единствено с много близки хора споделям такива лични неща.

И аз така. Единствено докато бях бременна, понеже ми личеше и не можах да се отърва. Това хората са .... Винаги се намираше някой да ме осведоми как в еди коя си болница починала родилка или пък бебето се родило с незнам какво си усложнение, а върха на сладоледа е ако някоя вече родила жена ми разкаже с подробности тежкото си 48 - часово раждане #Cussing out

Ама всеки път историята започваше с: "Аз не че искам да те плаша ама......". Ами какво тогава искаш бе ? #Cussing out

Кажи й на тази жена, че хич не ти помага, ама хич, напротив даже и спри да споделяш с нея, споделя се с човек, който ще те подкрепи, ще ти даде кураж, няма да те вкарва във филми на ужасите. Айде и горе главата Wink

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бебеправене, но без много правене

33 984
982

Лични и семейни отношения

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

6 687
334

Лични и семейни отношения

Тема за ревността, излизанията и пътуванията

5 146
92

Лични и семейни отношения