Усещане за .... любов.

  • 41 011
  • 294
# 285
Друг вид любов /не знам дали не е по-правилно да се каже обич/ - имам си местенце, където отивам, за да се разтоваря от ежедневната лудница. За мен това е най-страхотното място на света. Не знам на някого дали му се е случвало подобно нещо, но когато ми дотежи, си представям, че съм там и през стомаха ми преминава приятна тръпка... Може и въобръжението ми да е по-силно не знам, но ми се струва, че усещам как мирише въздуха там... И това, ако не е любов... Оф, май имам нужда от почивка Thinking
Любов е, любов е Simple Smile
Аз също имам такова местенце. На една ръка разстояние, а сякаш отивам в друг свят...
И да... въздуха там мирише на Любов Grinning
Виж целия пост
# 286
Завиждам на хората чиято любов е тихо пристанище... При мен е по често буря, може би защото бурна съм аз. Надявам се, че един ден когато остарея, ще изпитам тази любов - спокойствие. Да не се лутам между желанието да избягам от чувствата си, когато сълзите станат повече, и страхът да ги загърбя, защото с тях би си отишла и най хубавата част от живота ми... Ще ми се един ден обичта да ми е утеха, но ще мога ли да обичам така и ще бъда ли аз това? ...
Виж целия пост
# 287
Завиждам на хората чиято любов е тихо пристанище... При мен е по често буря, може би защото бурна съм аз. Надявам се, че един ден когато остарея, ще изпитам тази любов - спокойствие. Да не се лутам между желанието да избягам от чувствата си, когато сълзите станат повече, и страхът да ги загърбя, защото с тях би си отишла и най хубавата част от живота ми... Ще ми се един ден обичта да ми е утеха, но ще мога ли да обичам така и ще бъда ли аз това? ...
Така се чувствам и аз.
Виж целия пост
# 288
Завиждам на хората чиято любов е тихо пристанище... При мен е по често буря, може би защото бурна съм аз. Надявам се, че един ден когато остарея, ще изпитам тази любов - спокойствие. Да не се лутам между желанието да избягам от чувствата си, когато сълзите станат повече, и страхът да ги загърбя, защото с тях би си отишла и най хубавата част от живота ми... Ще ми се един ден обичта да ми е утеха, но ще мога ли да обичам така и ще бъда ли аз това? ...
Един съвет приеми - не гледай с въздишка към чуждото спокойствие /т.е. щастие/. Така ще пропуснеш своя миг. А за това, че си бурна, не се притеснявай, все ще се намери някой или нещо, което да укроти вълните ти. Само търпение и не припирай много. При мен май така стана... Laughing
Виж целия пост
# 289
.. все ще се намери някой или нещо, което да укроти вълните ти. Само търпение и не препирай много.

Старческия бастун най вероятно ще да е за мен това нещо, за това и не припирам.  Laughing
Виж целия пост
# 290
Когато бях много млада,бях неимоверно щастлива,когато мъж ме успокояваше ,когато плача...заради него.
Когато се запознах със съпруга си ...и след време...разбрах значението на думите " Не те обича този,който бърше сълзите ти,а този ,който не те кара да плачеш!"
Не знам защо ми се прииска да го споделя...    Grinning   
Виж целия пост
# 291
.. все ще се намери някой или нещо, което да укроти вълните ти. Само търпение и не препирай много.

Старческия бастун най вероятно ще да е за мен това нещо, за това и не припирам.  Laughing
Е, де! Песимизъм ли усещам? Недей така - "любовта е навсякъде около нас" така се пееше в една песен.
ПП Поправих си правописната грешка - препирам-припирам - не е все едно Joy
Виж целия пост
# 292
За любовта не се разказва-тя се показва!
Виж целия пост
# 293
За любовта не се разказва-тя се показва!

От кога едното пречи на другото?
Показваш я на този , който трябва, а ако искаш можеш да разкажеш за нея на целия свят.
Виж целия пост
# 294
Съпругът ми често пътува. Първите ден-два:щастлива съм, че оставам сама, по-чисто в къщи, не готвя, по-малко дрехи за пране и изобщо по-малко домашна работа, ширя се на спалнята, спя на отворен прозорец,слушам силна музика, гледам български филми...Следващите дни-летаргия, не правя нищо от гореизброеното, нямам желание.Последните дни от десетдневката-в трескава подготовка по посрещането-лъскам до блясък всичко, разгръщам готварски книги, телефонът не излиза от джоба ми, да не би да изпусна обаждане, не мога да заспя вечер, чувствам се сякаш не сме били заедно с години.Като се прибере разбирам, че всъщност ми е липсвал много повече, отколкото съм го усещала преди да си дйде. Но аз моята история съм я разказвала вече-в брак сме от 13 г, а аз съм влюбена в съпруга си едва от 7-8г. Шарен свят.
 
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия