фобия към плодове?

Ако правилно съм разбрала, говориш за по-голямото си дете, така ли е?
Предполагам, си опитала всичко, преди да пуснеш темата - но не споделяш какво казва дъщеря ти, когато/ако разговаряте за проблема. Разглеждайте заедно натюрморти, опитай се да и покажеш, че освен за ядене, плодовете и зеленчуците са красиви и съвършени, както всичко в природата /без намек за ядене/. Ако каните приятелчета вкъщи, поднасяй им плодови лакомства в мелби и пр., организирай някакво плодово парти, или най-интересна рисунка по темата. Ако се научи да ги възприема нормално, нищо чудно някой ден, да реши и да ги опита.

ПП. Не съм психолог, но синът ми на около 2 г. възраст се сдоби с фобия от тръни, понеже няколко му се бяха закачили по панталоните и го убодоха леко. Не искаше изобщо да стъпи на трева, защо вътре се криело "бодило"  И ние го водихме на психолог, който не прие сериозно проблема. Не мога  да опиша изцяло какво ни костваше една разходна, само ще споделя, че  спираше внезапно, с рев и искаше да го нося, защото има "бодило" /и най-малката клечица, я квалифицираше, като "бодило"/. Един ден в "Била", като видя ананасите - пребледня и зъбите му затракаха чак, за нещастие минутки по-късно отново видя ананас в количката на една жена и като писнаааа към жената - "Да го хвърлиш това бодило" - после повърна.... Ужас! Мислех, че никога няма да го израсте, но когато видя негово добро приятелче да си прави топка от тръни, му стана интересно и дори я пипна. Постепенно започнах да бера всякакви тръни, показвах му как да хваща и оцветява с акварелни боички -  обяснявах му кои наистина са опасни и как се "хващат". Не съм го насилвала, но всячески се опитвах да му обясня, че когато имаш страх от нещо, е добре да научиш всичко за него и да говориш открито за страха си ... Преди половин година най-накрая двамата избрахме най-красивият, голям ананас - дори хапна няколко парчета, но каза, че сокчето му е по-вкусно. Все още изпитва неприрязън, но напредъка ни огромен.

Пробвала съм с приказки, с картинки-не. В нищо немога да го добавя, защото тя е изпълнена с подозрение към всичко , което не изглежда познато. Като и дадат хляб, или кекс , или козунак , който не е с вида и цвета , който познава започва едно нечовешко чоплене , което дори и да не намери нищо съмнително завършва с "не , не го искам.Благодаря"   . Кремове не яде. Торти не яде по същата причина. Дори да е шоколадова торта, ако вътре се вижда нещичко различно, каквото и да е- казва :"аз не искам торта". Супер деликатна е, не се тръшка или да бута и пл'че, просто като че ли се опитва да се измъкне най-бързо и безболезнено от ситуацията. Най-често казва "не, благодаря". Ако почнеш да я убеждаваш, колко е красиво, вкусно или да и обясняваш еди кой си колко го обича, абе какъвто и да е метод за будалкане, тя се съгласява с теб и казва :"но аз не искам , благодаря"     
Ако се опитвам да говоря с нея , тя ми казва просто"не, мамо, не сикам.Не ми харесва" . "ама ти не си го опитала!" "не, не , не искам" Без тръшкане, без рев. Просто съвсем дипломатично, но категорично НЕ. И винаги е съпроводено с леко отстъпване назад да не би някой да се опита да и даде въпреки нейното не. Ако непознат или малко познат човек и каже сериозно ,че ще и даде някакъв плод, може и да се разплаче.