Лошите деца стават лоши възрастни

хм в такъв случай психотерапевтите не би трябвало да приемат пациенти по въzратни от 13 години?

Психотерапевтът е за решаване на психични проблеми, които магат да се преодолеят, но могат и да не се решат при трайно наложили се личностни характерови особености.
Още повече, когато човекът не желае сам да си ги реши, не посещава такъв специалист. За него проблемът винаги е другаде. 
Онзи, който знае, че има проблем и си го признава, ходи при такъв и работи по въпроса. Човекът, който е тотално отдалечен от нормалното поведение /пак акцентирам, че не става въпрос за отделни прояви, така разбирам и авторката- примерът е в друга насока, за трайно поведение/, но не намира себе си за такъв, не може да се "подпомогне" от такива специалисти, колкото и отличници в областта си да са те.
Нито кварталният бияч, нито Марин- цигането, нито шефът, дето си овиква и нагрубява редовно персоналът или народният представител, дето щял да осеменява майката, която имаше искания за ин- витрото и др. подобни, с очевидни и сериозни отклонения в характера /да ги наречем така общо/, ще потърсят такава помощ.

Да. Това имам в предвид, човек ако иска работи сам или с помощта на специалист върху себе си. Става въпрос zа промянва в начин на мислене, начин на въzприемане, начин на реагиране , светоглед и преотценка на ценностите. Явно има начин zа промяна.
Отгоре на всичкото, ако zа грешка се zаклеймява човек и му се поставя етикет и не му се дава нов шанс ...

А ако се опиташ да помогнеш и дадеш няколко шанса,не един и въпреки това няма подобрение,тогава какво?Заклеймяването е нещо много лошо,но е лошо и когато не поемат подадената за помощ ръка,точно поради неосъзнаване на проблема.И тук говоря вече за родителите,а не за детето,защото то не може да взема решения,когато е малко.

И кво, zащото родителите не ни иzансят и не ни се нравят да си го иzкараме на детето? По лесно от това няма 

Разбира се, само че мисля авторката, пиша го за трети път, надявам се за разбиране най- сетне, не е сложно, няма предвид "грешки", като спорадични /отделни/ прояви. Ако това имаше предвид едва ли би ползвала понятието "лош човек", за което писах лично аз какво разбирам.
Примерчета, за още по- голяма яснота- едно е да се изхилиш в час- друго да се изправиш с 1-2 глави над учителката по английски и да й набиеш шамарите, а след това да те крие баща ти и да я плаши със съд. Едно е да удариш със снежна топка другарче при игра, друго- да мяташ редовен бой на всеки, несъгласен с поредната ти "идея" несподвижник. Едно е да не си напишеш домашното, друго- да не посещаваш училище с дни и да не ти пука, щото се въргаляш алкохолно по нощите, а родствениците ти са из чужбинско /или из нашенско, но просто не им пука/. И т.н. примери дал господ, дет' се вика. Общото при всяка втора част от тези примерчета е, че определено за мен последните едва ли ще станат един ден "добри" хора. Би могло да има някое и друго изключенийце, но то ще си остане изключенийце.
Та разликата между лоша проява и лош човек е очевидна и голяма. Говорим си за второто и то не за бебета и малки дечица. Който имате по- сериозен досег с "гимназисти" и след пубертетни от последния клас на основното училище /били то негови си или чужди/, знае за какво иде реч. На невиделите и неразбралите разликата мога само да пожелая да не се сблъскват с "лоши деца" или поне сблъсъкът им да е рядък и да не са лично потърпевши.
Нарочно не занимавам аудиторията с конкретни случки- няма и нужда- виделият и/или прочелият има много примери пред себе си.

Джуди,аз напълно те разбирам.Лошото е,че има хора,които упорито отказват да разберат смисъла на темата.Но пък в спора се ражда истината,нали?

Би се родила някаква истина, ако същността на спора е ясна. Често в тукашните теми едно се пита, друго се отговаря, защитава се трета теза и накрая се обезсмисля темата.
Имаше, напр., една тема, дето една майка питаше как бихме постъпили, ако видим, че друга майка удари 1-2 годишното ни дете. Що страници бяха изписани за това, че видялата удара майка не си гледала детето и че то било невъзпитано /някакво си 1,5 годишно бебе/, агресивно и че за това тя била виновна...  А жената просто попита как се постъпва, когато някой бие или удря бебето ти.
Та и тук- така. Гледам- заглавие, чета пост на автора и препратка към това, което е вмотивирало питането. Разсъждавам върху тези неща и изведнъж- конят е зелен. В случая- родителите са виновни. Хубаво- виновни, ама тук въпросът е не кой е виновен, а пише нещо друго.

Може да са си добри хора въпреки всичко. толкова много неща могат да са причина zа проявата. За няколко се сещам сега ...
* Проблеми в семейството между родителите. Иzнервено дете. Опитва се да привлече внимание. 
* Проблеми в семейството .  ЗАнемарено или иzоставено. Иzнервено дете. Опитва се да привлече внимание.
* Дете с което не е работено, неопределило интересите си и нямащо идея zа област на интереси и раzвитие. (Например другите деца са ангажирани я със спорт, я с еzик я с иzкуство или четене на книги, но някой си е направил труда да им предостави въzможност zа иzбор ... )
* Дете имащо желание и интереси в дадена област и невъzможност да ги упражнява (например спорт , но родителиет имат пари zа
цигари, не zа спорт)

Нали zа твоа е държавата и социалните служби? Да аналиzират и помагат в случаи на предиzвикващо вниманието поведение?

 
Смисъла на темата е много по широк, отколкото ти се иска . Сори. ти я пусна 

Смисълът на темата щеше да ти е по-ясен ако беше прочела препратката в първия ми пост.Ти явно си си спестила четенето и направи  куп разсъждения,които просто не бяхо точно за тази тема.Въпреки това от тях има нужда,но вече темата се променя и не е тази,която съм пуснала.Исках да разсъждаваме върху поведението на т.наречените лоши деца,а ти започна да говориш за някакви мои проблеми,които повярвай не съществуват.Цитирах случка от миналото,която просто се вързва с темата,този проблем отдавна не съществува в семейството ми,но сигурна съм съществува в нечие друго семейство.

Темата не се променя иzобщ, просто  дефиницията "лоши деца" не zа всеки е една и съща. Има ли стандарт? Аz не мога да нарека нито едно дете лошо дете в смисъла, който ти влагаш , zатова и раzсъженията ми в посока, която не си очаквала 

Радвам се,че не си срещала такова дете.За щастие тези деца са рядкост.И аз не съм срещала такова дете от тогава,когато се случи историята,която разказах.Надявам се и да не срещна повече.Но има лоши деца,точно както има и лоши хора.И не трябва да се омаловажава проблема,защото може да пострадат децата ни и то лошо.

До тук май само аз дадох дефиниция на понятието според личните си виждания.
Вашата каква е?

Елате в съда! Там ще ги видите, както и ще видите "последиците" от тях. То е и нормално баш в съда да са най- често срещани. Ако погледнете досиета на отявлени престъпници /баш си е на място тази квалификация за хора, които повечето си време прекарват като осъдени/ ще се убедите, че началото е ранно.., твърде ранно.

Ще се опитам да отговоря по темата.
За мен няма лош човек, роден такъв. Мисля, че с много любов и разбиране може да изградиш достоен човек.
Ако едно дете е агресивно или не влиза в приетите норми, то има някаква причина затова. Ако родителите му успеят да я намерят и отстранят, решават и проблема.
За лошите генетично деца, не съм съгласна. В нашето семейство има няколко осиновенни деца. Всички ги обичаме много, отглеждани са с разбиране, толерантност и обич.
Няма да забравя как повтаряха на леля ми, да не взима това дете, защото каква била майка му и баща му. И то щяло да е същото...гени уж.
Е, не е. Много добро дете. Надявам се да нямам повод да си променя мнението.
Детето на много близки приятели, също е страхотно дете, от ромско семейство, с доста проблемни родители.
Расте възпитано и обичано, и нямат проблеми.
Моето мнение е, че семейството е определящо. И една изява на агресивност или невъзпитание, не прави един човек лош.
Ако едно добро дете попадне, в лоша компания, и това е вашето дете. Изведнъж почне, да ви обижда, псува, да бяга от вкъщи, да се друса и бие, това прави ли го автоматично лошо дете? Не мисля, просто трябва да се намери проблема, и да се помогне, а не да се каже, ето детето е лошо и да се остави на течението.
Това за вроденото зле в детето, ми се струва малко като филм. И въобще зло/добро, кой определя това?
За мен един човек може да е лош, а за друг същият този човек да е добър, да кажем.

Чудесно до тук, но разговорът е за вече оформени полу- деца, полу- възрастни /виж възрастта/ и никой до момента не държи на идеята, че се раждат такива. Не обсъждаме защо са такива, а ако вече са такива, по една или друга причина, на тази възраст, какви перспективи имат за напред.