Наивността при децата-да поощря или?

Тези проблеми ги реших много лесно - спрях си децата от градина. Не че са били от будалите, но като цяло градините не са ми по вкуса. Изобщо не са "огледало на обществото", а по-скоро приличат на криво огледало. Според мен децата не са "направени" да се отглеждат по цял ден в големи групи от връстници от такава малка възраст. За мен "социализацията" в ДГ е мираж. Та, пропуснах убавинята на проблемите, за които говорите като осигурих на децата по-приятелска среда за развитие. От 4-5 годишна възраст ги записах на занимания, подходящи за тях, където децата са по малко време в група и което е най-важното - пресяти са по интереси. И мога да ви кажа, че това им се отрази много добре - намериха си приятили, с които правеха смислени работи, а не да се дърпат за играчки. Характерите и самочувствието им укрепнаха и децата се развиха като уравновесени и спокойни, а не агресивни и истерични или поддаващи се на манипулации. Сега са ученици и смея да кажа, че в училище се справят добре, имат си приятели в класа и са развили някаква дипломатичност, която им позволява да се разберат поне с повечето деца. Разбира се, има конфликти, но те ги възприемат като нещо не кой знае колко важно и в най-лошия случай изобщо не се занимават с децата, които са им неприятни. Според мен децата имат нужда да са под закрилата и опита на родителите си по-дълго време, защото те се учат на поведение и ценности точно от тях за да се развият като личности, а не да бъдат оставени на 3 години да се оправят както дойде.

Не е до прекалено покровителстване, а от средата в ДГ. Тя не предполага кой знае какъв екипен дух, защото децата там просто се отглеждат, докато родителите им са на работа. Опитай те се да съберете 30 възрастни в едно помещение за цял ден и им гледайте сеира - не само няма да са много добре настроени помежду си, а и ще започнат да се делят на лагери, да враждуват, да се карат за реурси и т.н. Ако семейството няма друг избор просто трябва да се примири с недостатъците на системата или да подтиква детето си да влезе в тона на джунглата и да се оправя както може.

Моята дъщеря ходи по 4 часа на градина, не бих казала че е от недостатъците на самата градина като такава. Но по стечение на обстоятелствата същите деца, с които е в една група, се срещат и на площадката, и по магазините наоколо-просто сме съседи и те са напористи, взискателни. Едното от тях я навиваше в мое присъствие да направи нещо, което не позволявам, с думите-е, каква пък ти е тя, че да ти казва. Същото това детенце е подхвърлено да го гледа баба му, родителите си обръщат внимание главно един на друг и баба му  доста често го строявано строго  и унижава, в мое присъствие. Чудя се, дали това не е причината за поведението му?

Е, моите и двамата ходят(ха) на градина, но не са станали манипулатори и изнудвачи.
Всичко е в семейството. Ако родителите дават подобен пример и децата ще се държат така. Но ако детето сега е наивно, то със сигурност след време, като понатрупа малко житейски опит от сблъсъци с други характери, то тогава ще може да се сравни с другите и да определи за себе си модел на поведение, който според мен ще е отново по-близък до този на родителите си, отколкото на децата в градината. Това от личен опит на родител и на учител на деца.