Как да науча детето ми да ме слуша?

Здравейте!
Изчетох всички мнения с голям интерес.
Спомням си как майка ми ме е удряла с чехъл по главата, защото все боса ходя - е на 30г. съм чехли не обувам.
Майка ми и баща ми са толкова подредени, че се чудя друго правят ли? Какви ли не наказания съм понасяла - не успяха да ме научат да подредя, както тях. По-разхвърляна съм и това е. Мъжът ми също се пробва да ме пригоди, но претърпя неуспех.
Не смятам, че къщата ми е разхвърляна. Не блести от чистота, но е подредена и спретната.
Дъщеря ми за мен е притеснително подредена. Поне за сега. Без да съм я учила си подрежда обувките в шкафа, хвърля си мръсните дрехи в коша. Тя няма още 3 годинки. Смятам, че това е личен пример. Както казването на Благодаря, Довиждане, Моля. Детето е огледало на Вашето поведение.
Лесно се дресира, но трудно се възпитава.
Много съм впечатлена от изрази - Той е достатъчно голям! - 5год., Става, каквото аз кажа!
Май искате да си отгледате юначе, което с нетърпение да очаква да хлопнете вратата, за да подиша малко.
Надявайте се с това възпитание някой ден да познавате личността на детето си. Май ще има много изненадани родители.
На няколко пъти прочетох, че след като се роди второто дете, първото стана ........еди какво си. Това е борба за внимание. Колкото и внимание да му обръщате няма да е достатъчно на първото дете. До преди второто то е разполагало с ЦЯЛОТО Ви внимание. Нормален е този период. Много смесени чувства бушуват в него дали да го обича, пък то само реве и за игра не става, дали да помага вместо да се забавлява. Толкова е тъжен и иска мама да го гушне, пък тя пак с това бебе се занимава и му мие нааканото дупе. В една книга четох много хубава метафора за това как се чувства детето и приема второто по-малко дете. Ще се опитам да я пресъздам: мили майки първото Ви дете се чувства така, както вие бихте се чувствали, ако съпругът ви се прибере и ви каже, че той много ви обича и любовта и вниманието му към вас няма да се променят, но се е оженил още един път. Вие трябва да го разберете, та той толкова много е искал тази втора съпруга и я обича. Също, както вас обича. Все пак това за вас не трябва да е проблем, защото чувствата му към Вас въобще не са се променили. и т.н. и т.н. Кофти, нали....
Нека да разберем малките същества, които толкова много ни радват и ни карат да се просълзяват от щастие. Нека да им даваме личен пример, а не да се опитваме да дресираме.
Поздрави

Здравейте!
С интерес следя темата, тъй като скоро и до моята щерка ще стигне преобразяването.
Знам, че на книга е лесно. Като психолог съм изчела бая от тия книжки. Публикуват най-нагледните случаи. Да, ама в живота тези нагледни примери често не вървят, защото ти не си онзи родител и твоето дете не е онова дете.
Книгите са общообразователни, по-скоро дават идеи, за които трябва да знаем, че в нашето семейство може и хич да не проработят.
Спомням си много неща от моето детство. И ние със сестра ми сме били такива. Ревност и всички нейни следствия. Според мен е нормална. Просто трябва да са ясни правилата, които да се спазват. По-голямото дете има повече права, но и повече задължения. По-малкото по-малко задължения, но и по-малко права. И така, докато не се изравнят силите. Според мен ще има сръдни, тръшканици, караници. Нали затова си ги имаме тези слънчица, от време на време да но поопарят. Според мен това е период, който няма как да се избегне. Когато го има и детето изразява тези чувства, майката е поне на ясно с това какво се случва с детето.
Откакто съм бременна чувам за невероятни неща от разни майки. Някои питат дали няма да дам голямата си дъщеря за няколко месеца на баба й, за да ми е по-лесно? Те така били направили! Много по-лесно им било.
Други идеи са да спра от ясла каката, защото може да зарази братчето!
Трети - ей то Стела ще е почти на 3 ще ти помага!!!
Да не говорим, че има майки, които лишават децата си от ДГ и срещи с приятелчета, за да не се зарази тя, докато бременее.
Сега не мога да се сетя за други подобни разговори, но сигурна съм, че имаше още.
Знам, че не всички майки са такива, но ми и е интересно колко много от този тертип има.
Сигурна съм, че и при нас ще има главоболия и моменти на безсилие.
Предполагам, че това е част от чара на това да отгледаш 2 и повече деца.
Единственото, което си пожелавам е да имам волски нерви)))
Поздрави