И на мен ми се струва сензация. Съчувствам им на хората и знам, че много страдат, но в същото време не бих им дала да осиновят дете, само заради това, че са сполетени от такава голяма трагедия. По-скоро трябва да се провери дали детето ще се чувства добре при тях и дали ще получи адекватните грижи. Не смятам, че трябва да се третират с предимство по отношение на правилата за осиновяване и при всички положения да им се разреши такова. При осиновяване би трябвало да е водещ интереса на детето, а не това да се облекчи мъката на родителите.
Виж целия пост
Родителите на убитите сестри Белнейски...
- Публикувана: 19 ян. 2009, 21:00 ч.
- Последно мнение: 31 май 2009, 19:56 ч.
# 16
19 ян. 2009, 22:50 ч.
Точно казано!
Виж целия пост
И на мен ми се струва сензация. Съчувствам им на хората и знам, че много страдат, но в същото време не бих им дала да осиновят дете, само заради това, че са сполетени от такава голяма трагедия. По-скоро трябва да се провери дали детето ще се чувства добре при тях и дали ще получи адекватните грижи. Не смятам, че трябва да се третират с предимство по отношение на правилата за осиновяване и при всички положения да им се разреши такова. При осиновяване би трябвало да е водещ интереса на детето, а не това да се облекчи мъката на родителите.
# 17
19 ян. 2009, 23:07 ч.
Как така идваше? Приемните семейства са с децата 24/7, а не "ела да хапнеш, па си иди в сиропиталището да спиш".
Според мен статията е написана ей така, да има някаква сензация. Щом от АСП са казали, че Белнейски могат да кандидатстват и ще им приемат документите, значи може.
За уикенди, празници и за 3 седмици лятото....друг термин ли има?
Виж целия пост
В рамките на година идваше вкъщи.
Как така идваше? Приемните семейства са с децата 24/7, а не "ела да хапнеш, па си иди в сиропиталището да спиш".
Според мен статията е написана ей така, да има някаква сензация. Щом от АСП са казали, че Белнейски могат да кандидатстват и ще им приемат документите, значи може.
За уикенди, празници и за 3 седмици лятото....друг термин ли има?
# 18
19 ян. 2009, 23:08 ч.
Ako deteto е в приемно семейство и междувременно се получи отказ от родителите или бъдат лишени от род. права, детето може да бъде вписано в регистър за осиновяване и с оглед неговия интерес, може да бъде осиновено именно от приемните родители.
Как така идваше? Приемните семейства са с децата 24/7, а не "ела да хапнеш, па си иди в сиропиталището да спиш".
Според мен статията е написана ей така, да има някаква сензация. Щом от АСП са казали, че Белнейски могат да кандидатстват и ще им приемат документите, значи може.
За уикенди, празници и за 3 седмици лятото....друг термин ли има?
това не е приемно семейство. Няма термин за това.
При приемното семейство, детето живее при семейството. Ако са професионални- получават заплата. Ако са доброволни- не получават заплата, а само издръжка за детето.
Виж целия пост
В рамките на година идваше вкъщи.
Как така идваше? Приемните семейства са с децата 24/7, а не "ела да хапнеш, па си иди в сиропиталището да спиш".
Според мен статията е написана ей така, да има някаква сензация. Щом от АСП са казали, че Белнейски могат да кандидатстват и ще им приемат документите, значи може.
За уикенди, празници и за 3 седмици лятото....друг термин ли има?
При приемното семейство, детето живее при семейството. Ако са професионални- получават заплата. Ако са доброволни- не получават заплата, а само издръжка за детето.
# 20
29 май 2009, 12:58 ч.
По темата - Много е трудно (по мои странични наблюдения, в семейството ни няма осиновители/осиновени) да обикнеш осиновено дете. Родителите на сестрите Белнейски са с тежка психическа травма, която избледнява с времето, но може би никога няма да се заличи напълно. И аз съм раздвоена, но повече клоня към да не им се разрешава. Разрешено им е все пак. Институциите, които са специализирани да одобряват кандидат осиновители разполагат с експерти, които могат да анализират по-обстойно ситуацията. Не съм експерт, но моето лично мнение си е такова, че никога не бих разрешила. Може би е субективно, но си е мое. 
Виж целия пост
# 21
29 май 2009, 13:21 ч.
Хубаво де, аз едно не мога да разбера- ако искаш да си осиновиш дете едва ли не те гледат под лупа. Това е жена, на която 2 дена децата й ги няма и тя не ги търси. Това нормално ли е или моите разбирания нещо не са в ред. Аз не бих й дала дете за осиновяване. Струва ми се безотговорна. Да не говорим, че имам усещането, че крие нещо. Твърде спокойна изглежда за жена, изгубила наведнъж 2те си деца. 
Виж целия пост
# 22
29 май 2009, 13:36 ч.
Аз също съм разтроЕна. От една страна осиновяването ще е утеха за родителите, ще им даде нов шанс да се справят по-добре като родители, ще осмисли живота им, така да се изразя. От друга страна обаче, явно не са проучени като характери, като личности дали са подходящи за точно това дете /но всъщност щом са били приемно семейство и нещата са вървели добре, може да се счита, че имат подход и полагат адекватни грижи/. От трета страна изчакването на новия закон е хватка на институциите да НЕ им дадат да осиновят точно това дете и сигурно имат някакви скрити мотиви, освен официалните /като например, че се подбира профил на осиновителите за конкретно дете, а не обратното/. Не ангажирам с мнението си никого. Надявам се тези хора да нямат нито директна, нито индиректна връзка със смъртта на двете си момичета.
Виж целия пост
# 23
29 май 2009, 13:48 ч.
Въобще не си права тук, имах братовчедка, осиновена на 10 мес. Обичах я много, никога през годините не ми е минала мисълта, че не ми е родна бартовчедка. За жалост, тя загина при автомобилна катастрофа преди 3 год. На всички ни липсва ужасно, тя си беше наша...
Родителите на другото момче, което загина заедно с нея също са осиновили две момиченца, може би сестрички, не знам, много е болезнена срещата с тези също почернени хора.
Леля ми, не стига че имаше нещастието да погребе дете, нищо че е осиновено, въобще нямаше значение за нея, тя я обичаше безумно, беше и вдовица. Така че не и позволиха въобще да кандидатства, а тя искаше много, подозирам че още иска , но знае, че няма шанс да стане...
Виж целия пост
По темата - Много е трудно (по мои странични наблюдения, в семейството ни няма осиновители/осиновени) да обикнеш осиновено дете.
Въобще не си права тук, имах братовчедка, осиновена на 10 мес. Обичах я много, никога през годините не ми е минала мисълта, че не ми е родна бартовчедка. За жалост, тя загина при автомобилна катастрофа преди 3 год. На всички ни липсва ужасно, тя си беше наша...
Родителите на другото момче, което загина заедно с нея също са осиновили две момиченца, може би сестрички, не знам, много е болезнена срещата с тези също почернени хора.
Леля ми, не стига че имаше нещастието да погребе дете, нищо че е осиновено, въобще нямаше значение за нея, тя я обичаше безумно, беше и вдовица. Така че не и позволиха въобще да кандидатства, а тя искаше много, подозирам че още иска , но знае, че няма шанс да стане...
# 24
29 май 2009, 13:49 ч.
Моето мнение е, че не е било редно - от гледна точка на моята представа за морал, да осиновят дете. Това, което пиша е лично и субективно. Вече не помня подробности от тяхната драма, но у мен остана усещането за липса на родителски контрол, на контакт с децата им, а когато поискаха да осиновят, ми стана малко гадно от желанието им да имат отново дете, възприех го като някаква "замяна" и то твърде скоро след смъртта на дъщерите им. Възражението ми е само в частта "твърде скоро", а не по принцип.
Не искам да ги лишавам от правото отново да бъдат щастливи, разбира се, а и другото детенце от право на дом и родители /доста посредствени, между впрочем, ама все пак някакви/.
Виж целия пост
Не искам да ги лишавам от правото отново да бъдат щастливи, разбира се, а и другото детенце от право на дом и родители /доста посредствени, между впрочем, ама все пак някакви/.
# 25
29 май 2009, 13:51 ч.
Какво точно означава да са си избрали детето? Детето е от ромски произход, освен това ако е в списъка за осиновяване в чужбина, значи преди това е било предложено на три български семейства и те са отказали да го осиновят.
И какво значи да се справят по-добре като родители? Кой може да им е съдник и кой знае цялата истина? Определено не другарките от Закрила на детето са хората, които трябва да отсъждат, че са били лоши родители и затова са им убили децата.
Виж целия пост
И какво значи да се справят по-добре като родители? Кой може да им е съдник и кой знае цялата истина? Определено не другарките от Закрила на детето са хората, които трябва да отсъждат, че са били лоши родители и затова са им убили децата.
# 26
29 май 2009, 13:55 ч.
Нарълно подкрепям
Виж целия пост
Моето мнение е, че не е било редно - от гледна точка на моята представа за морал, да осиновят дете. Това, което пиша е лично и субективно. Вече не помня подробности от тяхната драма, но у мен остана усещането за липса на родителски контрол, на контакт с децата им, а когато поискаха да осиновят, ми стана малко гадно от желанието им да имат отново дете, възприех го като някаква "замяна" и то твърде скоро след смъртта на дъщерите им. Възражението ми е само в частта "твърде скоро", а не по принцип.
Не искам да ги лишавам от правото отново да бъдат щастливи, разбира се, а и другото детенце от право на дом и родители /доста посредствени, между впрочем, ама все пак някакви/.
Не искам да ги лишавам от правото отново да бъдат щастливи, разбира се, а и другото детенце от право на дом и родители /доста посредствени, между впрочем, ама все пак някакви/.
Нарълно подкрепям
# 27
29 май 2009, 13:59 ч.
Според мен не трябва да ги осъждате че са безотговорни родители. Поставете се на тяхно място те са загубили не 1то а двете си деца , как се преживява това.За тях е късно те първа да си правят друго дете, а ако не им бяха разрешили да си осиновят и да се грижат за него , та за какво да живеят
Виж целия пост
# 28
29 май 2009, 14:03 ч.
Аз също останах с някакво негативно отношение към тези хора, не знам защо, също много съмнения останаха в мен, но... да не ни идва до главата такава трагедия, защото и децата на добрите и грижовните родителите също не са застраховани, предния ми пост доказва точно обратното.
Но явно хора, загубили децата си, особено ако нямат друго дете, наистина с всички сили се опитват да осиновят дете, може би празнотата е ужасна, може би живота няма смисъл, не знам, дано никога не разбера.
Не искам да ги съдя, защото нищо не знам по въпроса, да им е жива и здрава осиновената дъщерика
Виж целия пост
Но явно хора, загубили децата си, особено ако нямат друго дете, наистина с всички сили се опитват да осиновят дете, може би празнотата е ужасна, може би живота няма смисъл, не знам, дано никога не разбера.
Не искам да ги съдя, защото нищо не знам по въпроса, да им е жива и здрава осиновената дъщерика
# 29
29 май 2009, 14:04 ч.
Аз вече съм на възраст, на която не съдя никого за нищо, освен осъдените престъпници, де.
Мисля си, че ще е сложно да имаш родители, преживяващи такава лична трагедия и толкова психически натоварени. Чудя се такъв родител дали е добър избор?
И тук идва резонният въпрос - кое е по-добро - да нямаш въобще родители или такива родители? Нямам отговор.
Виж целия пост
Мисля си, че ще е сложно да имаш родители, преживяващи такава лична трагедия и толкова психически натоварени. Чудя се такъв родител дали е добър избор?
И тук идва резонният въпрос - кое е по-добро - да нямаш въобще родители или такива родители? Нямам отговор.
Препоръчани теми