Аз такова нещо за първи път чувам, но ве4е не се и учудвам и какво от това ! То тук социални няма, има майки, които си пребиват децата досега никой не се е намесил, а какво случайно някой ще ми влезе в къщата, защото се загрижил дали разнополовите ми деца имат 2 отделни стаи, ок, когато ми осигурят толкова стаи, моля нека претендират! Иначе и аз съм ЗА всяко дете да е с отделна стая, но...
Виж целия пост
Право на детето на стая
- Публикувана: 21 ян. 2009, 17:46 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2009, 12:29 ч.
# 46
22 ян. 2009, 14:38 ч.
Няма да се учудя,ако се приеме такъв закон уж за защита на децата.За сега предполагам,че важи само за осиновители. На какви ли не изменения се нагледахме и за защита на нечии права.
Поредния наложен ни от някоя държава,където стандарта на живот е по-висок и където дори имат изисквания за отглеждане не само на кучета,ами и на крави и прасета.
Поредния закон,който няма как да се спазва у нас. Интересно,ако не отговарят родителите ,ще им се отнемат децата и ще бъдат настанени в детски дом ли ?Та то там пък съвсем не се спазват елементарни човешки стандарти. А на бременните принудително аборт ли ще се прави ? За правото на детето за стая,а и за правото да не бъде малтретирано и други къде по-важни неща може доста да се дебатира.
Виж целия пост
Поредния наложен ни от някоя държава,където стандарта на живот е по-висок и където дори имат изисквания за отглеждане не само на кучета,ами и на крави и прасета.
Поредния закон,който няма как да се спазва у нас. Интересно,ако не отговарят родителите ,ще им се отнемат децата и ще бъдат настанени в детски дом ли ?Та то там пък съвсем не се спазват елементарни човешки стандарти. А на бременните принудително аборт ли ще се прави ? За правото на детето за стая,а и за правото да не бъде малтретирано и други къде по-важни неща може доста да се дебатира.
# 47
22 ян. 2009, 14:54 ч.
Дъщеря ми има своя стая, която не желае да ползва, и в нас да дойдат соиалните ще видят как спим тримата в една стая 
Виж целия пост
Ей така тръгват слуховете и непотвърдената информация става истинска.
Аз никъде не съм видяла да го пише черно на бяло.
Ей така, от това кой чул, кой недочул тръгват подвеждащи информации и се затвърждават погрешни мнения за разни неща.
И все пак никой не каза дали го е намерил черна но бяло, обаче всички вече правят изводи.
Аз никъде не съм видяла да го пише черно на бяло.
Ей така, от това кой чул, кой недочул тръгват подвеждащи информации и се затвърждават погрешни мнения за разни неща.
И все пак никой не каза дали го е намерил черна но бяло, обаче всички вече правят изводи.
# 48
22 ян. 2009, 15:10 ч.
Вижте сега, не ме нападайте - нямам представа дали е законово положение, или пожелателно условие. Факт е, че познатите ми правиха експресен ремонт и обзавеждаха стая, с ясното съзнание, че след това ще я преправят в съответния цвят за конкретния пол на детето. Едва ли са хвърлили пари и време за ремонт просто ей така. Очевидно им е било поставено като условие и те са го спазили. Това и написах.
Виж целия пост
Явно има промени в закона от преди две години.
Вижте сега, не ме нападайте - нямам представа дали е законово положение, или пожелателно условие. Факт е, че познатите ми правиха експресен ремонт и обзавеждаха стая, с ясното съзнание, че след това ще я преправят в съответния цвят за конкретния пол на детето. Едва ли са хвърлили пари и време за ремонт просто ей така. Очевидно им е било поставено като условие и те са го спазили. Това и написах.
# 49
22 ян. 2009, 15:14 ч.
Аз пък и десет стаи да имам, смятам децата първите години да спят в една стая с нас.
А после като пораснат, в идеалния случай, бих ги сложила в една стая да спят, а в друга да си играят, като и двете стаи ще са общи, а не всеки да си има собствена.
Мисля, че съжителството те научава на неща, които са абсолютно безценни и искам едно от нещата, на които да науча децата си, да бъде, да умеят да се съобразяват с друг човек, да умеят да делят и да уважават нуждите на другите.
Имам в живота си много показателни примери на хора, които са живели сами и са се съобразявали само със себе си и такива, които са споделяли жизненото си пространство и разликата е от земята до небето. Изключения, естествено, винаги има. Но аз предпочитам самата ми концепция за въпитание да насърчава децата за взаимодействие и кооперираност, а не да им слагам стени помежду и да ги преграждам.
Виж целия пост
А после като пораснат, в идеалния случай, бих ги сложила в една стая да спят, а в друга да си играят, като и двете стаи ще са общи, а не всеки да си има собствена.
Мисля, че съжителството те научава на неща, които са абсолютно безценни и искам едно от нещата, на които да науча децата си, да бъде, да умеят да се съобразяват с друг човек, да умеят да делят и да уважават нуждите на другите.
Имам в живота си много показателни примери на хора, които са живели сами и са се съобразявали само със себе си и такива, които са споделяли жизненото си пространство и разликата е от земята до небето. Изключения, естествено, винаги има. Но аз предпочитам самата ми концепция за въпитание да насърчава децата за взаимодействие и кооперираност, а не да им слагам стени помежду и да ги преграждам.
# 50
22 ян. 2009, 19:00 ч.
Още в началото на темата писах ако някой знае нещо по въпроса, да каже.
Аз търсих, но не можах нищо да намеря.
Четох разни закони и наредби, но нещо точно по въпроса не намерих.
Виж целия пост
Аз търсих, но не можах нищо да намеря.
Четох разни закони и наредби, но нещо точно по въпроса не намерих.
# 51
22 ян. 2009, 20:34 ч.
И ги покани и в ДГ.Там със сигурност има норматив за кв.м на дете,които не се спазва.
Виж целия пост
А ако нарочно си поканя социалните вкъщи за да видят че детето ми няма стая?
И ги покани и в ДГ.Там със сигурност има норматив за кв.м на дете,които не се спазва.
# 52
22 ян. 2009, 20:48 ч.
аз за това искам за всеки отделни стаи-спокойствието е важно.....и за сън, и за учене...абе дай боже всекиму, пък ако не-и така се живее 
Виж целия пост
# 53
22 ян. 2009, 21:20 ч.
Вижте сега, не ме нападайте - нямам представа дали е законово положение, или пожелателно условие. Факт е, че познатите ми правиха експресен ремонт и обзавеждаха стая, с ясното съзнание, че след това ще я преправят в съответния цвят за конкретния пол на детето. Едва ли са хвърлили пари и време за ремонт просто ей така. Очевидно им е било поставено като условие и те са го спазили. Това и написах.
Не те нападам 
Просто казвам,как беше при нас преди години.
И ако искаха стая тогава,щяхме да побългарим спалнята на детска а ние в хола,но щяха да имат много здраве да си оставя детето да спи само.
Виж целия пост
Явно има промени в закона от преди две години.
Вижте сега, не ме нападайте - нямам представа дали е законово положение, или пожелателно условие. Факт е, че познатите ми правиха експресен ремонт и обзавеждаха стая, с ясното съзнание, че след това ще я преправят в съответния цвят за конкретния пол на детето. Едва ли са хвърлили пари и време за ремонт просто ей така. Очевидно им е било поставено като условие и те са го спазили. Това и написах.
Просто казвам,как беше при нас преди години.
И ако искаха стая тогава,щяхме да побългарим спалнята на детска а ние в хола,но щяха да имат много здраве да си оставя детето да спи само.
# 54
22 ян. 2009, 23:31 ч.
Няма и да намериш Всичко това са само пожелателни фрази и препоръки от психологически текстове.
А и както е написал някой по-горе - те в градините не се спазват нормативите, какво остава за частни жилища...
(за протокола: дъшеря ми живя 15 г. в теснотия на свободен наем и спяхме в различни конфигурации според квартирата и броя хора, които я обитавахме. Със собствена стая се сдоби 2-3 год. преди навършване на пълнолетие. В момента и синът ми си няма собствена стая и не се предвижда да има скоро...)
Виж целия пост
Още в началото на темата писах ако някой знае нещо по въпроса, да каже.
Аз търсих, но не можах нищо да намеря.
Четох разни закони и наредби, но нещо точно по въпроса не намерих.
Аз търсих, но не можах нищо да намеря.
Четох разни закони и наредби, но нещо точно по въпроса не намерих.
Всичко това са само пожелателни фрази и препоръки от психологически текстове.А и както е написал някой по-горе - те в градините не се спазват нормативите, какво остава за частни жилища...
(за протокола: дъшеря ми живя 15 г. в теснотия на свободен наем и спяхме в различни конфигурации според квартирата и броя хора, които я обитавахме. Със собствена стая се сдоби 2-3 год. преди навършване на пълнолетие. В момента и синът ми си няма собствена стая и не се предвижда да има скоро...)
# 55
23 ян. 2009, 14:40 ч.
Ами съжалявам ston , но аз не искам децата ми да оцеляват. Искам да живеят нормално.
Професията на съпруга ми е такава, че трябва да спи преди и след нощна смяна. В една стая с 2-годишно дете това е невъзможно. А ако нещо се случи, докато е на работа, тогава пак в този форум ще има поредната тема - защо се е стигнало до трагедията?
Ами заради това например, че не си е доспал.
Както казах аз също имам гарсониера, която съм си купила сама на 22 години с кредит. Сега я изплатих и ще тегля нов, за да си купим двустаен. И тъй като средствата на семейството ми не позволяват по-голямо жилище няма да имам второ дете изобщо.
Не е въпрос да се оцелява, а да се живее нормално. Самата аз съм израснала с 5 години по-малък брат в една стая и мога да ви кажа, че изобщо не ми е било комфортно, нито съм се чувствала добре.
Затова в никакъв случай няма да го причиня на детето си.
И накрая, за да няма спорове излишни - това е моето мнение, което в никакъв случай не искам да налагам. Както моето, така и вашето мнение по въпроса няма да се промени, така че да се спори е излишно.
Виж целия пост
nana77
И аз искам всяко дете да си има стая. Ама това, че трябва да си планираш децата по броя на стаите... По тая логика нито мен, нито брат ми щеше да го има. Когато аз съм се родила нашите са живеели на квартира - една стая за трима ни. Така докато станах на 6 години и им дадоха гарсониера. Тогава се роди брат ми. По-късно успяхме да се сдобием с двустаен апартамент - една стая за мен и брат ми. Голям кеф. Е пак оцеляхме и хора станахме. Или родителите ни трябваше да чакат 15 години да могат да се сдобият с двустайно жилище за да имат две деца.
Сега и ние с две деца живеем в две стаи. Такива са ни възможностите за сега, това сме си купили. Никой с нищо не ни е помогнал. Живот и здраве след години, повече. Не мога обаче да чакам да стана на 40 години и когато се сдобия с голямо жилище (евентуално) да раждам и отглеждам деца.
И аз искам всяко дете да си има стая. Ама това, че трябва да си планираш децата по броя на стаите... По тая логика нито мен, нито брат ми щеше да го има. Когато аз съм се родила нашите са живеели на квартира - една стая за трима ни. Така докато станах на 6 години и им дадоха гарсониера. Тогава се роди брат ми. По-късно успяхме да се сдобием с двустаен апартамент - една стая за мен и брат ми. Голям кеф. Е пак оцеляхме и хора станахме. Или родителите ни трябваше да чакат 15 години да могат да се сдобият с двустайно жилище за да имат две деца.
Сега и ние с две деца живеем в две стаи. Такива са ни възможностите за сега, това сме си купили. Никой с нищо не ни е помогнал. Живот и здраве след години, повече. Не мога обаче да чакам да стана на 40 години и когато се сдобия с голямо жилище (евентуално) да раждам и отглеждам деца.
Ами съжалявам ston , но аз не искам децата ми да оцеляват. Искам да живеят нормално.
Професията на съпруга ми е такава, че трябва да спи преди и след нощна смяна. В една стая с 2-годишно дете това е невъзможно. А ако нещо се случи, докато е на работа, тогава пак в този форум ще има поредната тема - защо се е стигнало до трагедията?
Ами заради това например, че не си е доспал.
Както казах аз също имам гарсониера, която съм си купила сама на 22 години с кредит. Сега я изплатих и ще тегля нов, за да си купим двустаен. И тъй като средствата на семейството ми не позволяват по-голямо жилище няма да имам второ дете изобщо.
Не е въпрос да се оцелява, а да се живее нормално. Самата аз съм израснала с 5 години по-малък брат в една стая и мога да ви кажа, че изобщо не ми е било комфортно, нито съм се чувствала добре.
Затова в никакъв случай няма да го причиня на детето си.
И накрая, за да няма спорове излишни - това е моето мнение, което в никакъв случай не искам да налагам. Както моето, така и вашето мнение по въпроса няма да се промени, така че да се спори е излишно.
# 56
25 ян. 2009, 08:19 ч.
Споделям това мнение. Да, понякога е трудно да живееш с друг човек (но и много приятно). Но това е нормалното положение на нещата, особено в рамките на семейството.
Виждам го по детето, което никак, ама никак не обича да си седи изолирано в стаята.
Може би става въпрос за някакви крайни случаи, или десет маймунки на минимална квадратура, или някой си е представял буржоазен апартамент, в който детето да усеща по-голямата част от пространството като нещо не-свое, пълно с неща, които не бива да пипа, със забрани да скача, да играе, да мести вещите и т.н. Това вече рядко се среща.
Виж целия пост
Аз пък и десет стаи да имам, смятам децата първите години да спят в една стая с нас.
А после като пораснат, в идеалния случай, бих ги сложила в една стая да спят, а в друга да си играят, като и двете стаи ще са общи, а не всеки да си има собствена.
Мисля, че съжителството те научава на неща, които са абсолютно безценни и искам едно от нещата, на които да науча децата си, да бъде, да умеят да се съобразяват с друг човек, да умеят да делят и да уважават нуждите на другите.
Имам в живота си много показателни примери на хора, които са живели сами и са се съобразявали само със себе си и такива, които са споделяли жизненото си пространство и разликата е от земята до небето. Изключения, естествено, винаги има. Но аз предпочитам самата ми концепция за въпитание да насърчава децата за взаимодействие и кооперираност, а не да им слагам стени помежду и да ги преграждам.
А после като пораснат, в идеалния случай, бих ги сложила в една стая да спят, а в друга да си играят, като и двете стаи ще са общи, а не всеки да си има собствена.
Мисля, че съжителството те научава на неща, които са абсолютно безценни и искам едно от нещата, на които да науча децата си, да бъде, да умеят да се съобразяват с друг човек, да умеят да делят и да уважават нуждите на другите.
Имам в живота си много показателни примери на хора, които са живели сами и са се съобразявали само със себе си и такива, които са споделяли жизненото си пространство и разликата е от земята до небето. Изключения, естествено, винаги има. Но аз предпочитам самата ми концепция за въпитание да насърчава децата за взаимодействие и кооперираност, а не да им слагам стени помежду и да ги преграждам.
Споделям това мнение. Да, понякога е трудно да живееш с друг човек (но и много приятно). Но това е нормалното положение на нещата, особено в рамките на семейството.
Виждам го по детето, което никак, ама никак не обича да си седи изолирано в стаята.
Може би става въпрос за някакви крайни случаи, или десет маймунки на минимална квадратура, или някой си е представял буржоазен апартамент, в който детето да усеща по-голямата част от пространството като нещо не-свое, пълно с неща, които не бива да пипа, със забрани да скача, да играе, да мести вещите и т.н. Това вече рядко се среща.
# 57
25 ян. 2009, 08:49 ч.
До възможности си е.
Каката има стая,малкия засега е в нашата ,но напролет и той ще има.По-добре за нас и за него.Но ако нямах възможност ,щяха да са в една стая.
Виж целия пост
Каката има стая,малкия засега е в нашата ,но напролет и той ще има.По-добре за нас и за него.Но ако нямах възможност ,щяха да са в една стая.
# 58
25 ян. 2009, 09:04 ч.
Това беше и моя замисъл. В момента двамата спят в различни стаи, но на есен, когато малчо тръгне на училище смятах да ги преместя в една, а другата да направя игрална стая. Мисля, че по този начин връзката между двамата ще стане по-здрава, а и ще се научат да делят помежду си. Но от друга страна като се замисля не е ли хубаво, когато нещо ти докривее или искаш да останеш за малко със себе си, да има къде да се отделиш на спокойствие. Затова още обмислям варианта с промяната.
Виж целия пост
А после като пораснат, в идеалния случай, бих ги сложила в една стая да спят, а в друга да си играят, като и двете стаи ще са общи, а не всеки да си има собствена.
Това беше и моя замисъл. В момента двамата спят в различни стаи, но на есен, когато малчо тръгне на училище смятах да ги преместя в една, а другата да направя игрална стая. Мисля, че по този начин връзката между двамата ще стане по-здрава, а и ще се научат да делят помежду си. Но от друга страна като се замисля не е ли хубаво, когато нещо ти докривее или искаш да останеш за малко със себе си, да има къде да се отделиш на спокойствие. Затова още обмислям варианта с промяната.
# 59
25 ян. 2009, 12:29 ч.
zdraveite mai4eta 
az sum dosta nova tyk vse o6te ..ot sofiq sum i imam malko sladko beb4e na 10 mes- po4ti muj 
,kakto vsqka maika kazva 4e tova e smisala na jivota i az su6to nqma da propysna da otbeleja ..nadqvam se da namerq dobri sabesednici i interesni zapoznanstva..
Виж целия пост
az sum dosta nova tyk vse o6te ..ot sofiq sum i imam malko sladko beb4e na 10 mes- po4ti muj ,kakto vsqka maika kazva 4e tova e smisala na jivota i az su6to nqma da propysna da otbeleja ..nadqvam se da namerq dobri sabesednici i interesni zapoznanstva.. Препоръчани теми