Работа,образование,бебе...или как да ги подредя за Бога..?

за тези неща няма рецепти - живей си живота и не му мисли много. Каквото е писно, това ще стане.

Единственото, което бих могла да кажа е, че трябва да си изчистиш приоритетите, за да си наясно със себе си - вкичко останало се нарежда
Въпреки, че не съм вярваща моят житейски принцип е, че човек предполага, а Господ разполага, така, че дерзай...

е...утре може и саксия да ми падне на главата и децата ми, горките...май по-добре да не бях раждала ли, що ли?Превенция?

И аз да споделя моят опит. И аз когато бях на 24 години се чувствах като теб.

Само дето тогава завършвах висшето си образование. Много искахме дете, но решихме да изчакаме малко и да посъберем парички.
Обаче заплатите в моя град - Пловдив- бяха отчайващи и все още са 
Родителите ни не ни помагаха - неговите поради финансови причини, а моите - просто не харесваха мъжа ми.
И така решихме да заминем в чужбина, за да съберем парички за мечтания дом и бебе.
За 6 месеца събрахме 20 000лв, които тук за 20 години нямаше да имаме.
Върнахме се, аз си взех държавните изпити - международни икономически отношения с английски език.
Тъкмо имотите обаче започнаха да се качват, а никой от нас нямаше работа, за да доплатим с кредит.
Инвестирахме парите плюс още 10000лв. в часттен бизнес, с който да се занимава мъжа ми.
А аз започнах да си търся работа - цяла година безуспешно обикалях по безбройни интервюта.
За съжаление бизнесът претърпя страшен провал - не само че загубихме парите, но дори и една заплата не оставяше в края на месеца. Просто защото кварталът, в който инвестирахме се оказа ужасен.
След това получих предложение за работа от шефа на една банка. Дори се записах магистратура финанси. Обаче се оказа, че мястото е уговорено от централата в София за някой друг.
И така се озовах на 26 години без нищо- само с една смешна заплата.
И затова сега решихме, че ще имаме дете, независимо какво става.
Не ми се ходи в София или Варна, където мога да взимам свястна заплата за образованието си.
Смятам да работя в бъдеще във Великобритания или Белгия. На първото място съм работила, а на второто наскоро кандидатствах за работа - заплатата ще е 30 пъти по-голяма от сегашната ми.

Затова аз бих те посъветвала от личния си опит да направих това, което ти казва сърцето, а да не мислиш толкова за финансите.
Аз като чаках и учих две висши и работих в чужбина - и какво от това ?

Не се принтеснявай, всичко ще се нареди!
Аз се записах да уча с бебе в друг град, по майчинство, без помощ, тъй като родителите ми живеят в Ахтопол.За да продължа да уча и да разчитам на помощ, наложи се да напуснем града в който и двамата сме родени, преместихме се в Бургас, сега когато ходя на очни майка ми гледа детето, помага ми много.Съпругът ма започна нова работа в нов град..Беше трудно, но се справихме, започнахме да градим приятелства и така стъпка по стъпка нещатоа се наредиха..

Трудно е да се съвместят нещата, но не е невъзможно. Съветът ми е да не бързате с бебето. На 24 години си и имаш време да завършиш образование и към 30-те да станеш майка. Да учиш и да гледаш бебе /сама/ няма да стане, нито ученето ти ще е учене, нито гледането на детето ти,  ще е гледане. Има майки, които учат и гледат бебе, но е невъзможно ако някой не ти помага, а и коства невероятно много усилия и нерви.

ужасно е ,когато човек се чувства много объркан ,, аз уча сега магистратура ,вече и имам дъщеричка на 1 годинка, ако чувстваш , че човека до теб е точния , просто се обичайте и се съветвайте взаимно, заедно вземете правилноо решение, доста е трудно , но  с общи усилия, нещата стават , не хаби нерви , да мислиш , така само се тормозиш.Парите са много важен фактор, тъй като едно бебенце изисква доста разходи, но не мислиш ли , че докато се реализираш , ще минат години , които няма да се усетят и хоп изведнъж си на 30 , че ииии нещо като , 1  или и 5 ,,, просто времето лети толкова бързо, че човек не намира време за всичко , сама трябва да прецениш кое е по -важно за теб самата , семейството или реализацията .Всеки ще те посъветва, според това какво решение би , взел той , за това най-важно е да послушаш себе си , сърцето си и душата си . Просто кажи на глас какво искаш , и го направи , живота е един и няма време за губене ............

...е, реализация може да имаш и на 30 и на 40.А на 40 дете може да не можеш да имаш.

Моят съвет също е да запишеш задочно, паралелно с това да работиш. Всичко ще се нареди с времето, аз много пъти съм се чудила как ще се подредят нещата, толкова объркано е изглеждало всичко. Родих на 24, преди това бях завършила и имах работа, след като детето стана на 9 месеца се върнах на работа, после напуснах старата и от 3-4 месеца съм с нова, много по-добре платена работа. Запиасла съм магистратура ДО и се надявам да се справя. Не е лесно, но всичко се подрежда.

+1