Цитат на: Liorena
Момичета, благодаря ви за всички хубави думи днес. Всички, които разбират, че не мога да се харесам на всички и което е последното ми желание, защото това е невъзможно.
Не знам защо, но бих искала да ви поздравя с една моя любима песен на мой още по-любим изпълнител, който слушам в момента докато пиша, с когото имах възможността да се запозная лично, докато взимах интервю от него докато работих в Канада, Отава през 2001г, в едно радио там.
Та той е Pierre Sabourin,канадец, франкофон, нищо, че живее в Едмънтън ,Алберта където франкофонската общност не е значителна на брой, но все пак има такива, та той ми направи страшно впечатление с неговата непринуденост, искреност, откровеност. Един човек - иситински свободен, много естествен и мил същевременно.
Та дали тогава не се научих и аз да бъда абсолютна откровена и да казвам това, което мисля, не знам......
Искам тук накрая на този ден да се Извиня на абсолютни всички, на които съм причила някакви отрицателни емоции някога, да се извиня, когато съм била по- ......така, разбирате ме, да се извиня на всички, които, се смятат засегнати по някакъв начин... Извинявайте.
Съжалявам много, ако някой някога се е почувствал засегнат от мен.
Да, отказах се да стана Модератор, абсолютна сама, това беше мое лично собствено решение, заради всички, които не искаха това.Оттеглих се доброволно.
А ето и текста на песента, щях да забравя, на френски е само че: (съжалявам, оставам си франкофон завинаги, това е в сърцето ми и в душата ми завинаги)
Lumiere de jour
Mes reves qui se deroulent,
S'ecroulent bien souvent
Comme le bois se vermoule, les choses qu'on refoule
Sous un couteau tranchant
A genoux devant nos idoles, on somnole
Elles engloutissent nos energies
Nos ambitions s'envolent, on perd sa boussole
On n'entend plus ce que le coeur dit
Ou est la lumiere divine
Qui du ciel vient eclairer
En elle demeure la vie que je dois mener
C'est dans un temps de silence
Que du ciel descende la coherence
Un seraphin exorcise la demence,
Rallume l'innocence
Avec le son du tambour
Une force me libere des vantours
C'est aujourd'hui que je marche a rebours,
Trouver la lumiere du jour
L'amour doit -il etouffer, doi-il extorquer
Pour qu'il soit veritable?
Doit-il etre endure et nous tourmenter
Pour etre incontestable?
Pourquoi pas croire au destein, un lendemain
Afin de toucher sa purete
L'amour est un ange gardien, un matin
Qui souleve l'obscurite
Ou est la lumiere divine
Qui du ciel vient eclairer
En elle demeure la vie que je dois mener
P.S. ако сложа ударенията нищо няма да излезе, затова е без ударения
за всички онези, които смятат, че имам нужда от каквато и да била помощ, мога да задоволя любопитсвото им с публична автобиография, която доказва точно обратното.
Не знам защо, но бих искала да ви поздравя с една моя любима песен на мой още по-любим изпълнител, който слушам в момента докато пиша, с когото имах възможността да се запозная лично, докато взимах интервю от него докато работих в Канада, Отава през 2001г, в едно радио там.
Та той е Pierre Sabourin,канадец, франкофон, нищо, че живее в Едмънтън ,Алберта където франкофонската общност не е значителна на брой, но все пак има такива, та той ми направи страшно впечатление с неговата непринуденост, искреност, откровеност. Един човек - иситински свободен, много естествен и мил същевременно.
Та дали тогава не се научих и аз да бъда абсолютна откровена и да казвам това, което мисля, не знам......
Искам тук накрая на този ден да се Извиня на абсолютни всички, на които съм причила някакви отрицателни емоции някога, да се извиня, когато съм била по- ......така, разбирате ме, да се извиня на всички, които, се смятат засегнати по някакъв начин... Извинявайте.
Съжалявам много, ако някой някога се е почувствал засегнат от мен.
Да, отказах се да стана Модератор, абсолютна сама, това беше мое лично собствено решение, заради всички, които не искаха това.Оттеглих се доброволно.
А ето и текста на песента, щях да забравя, на френски е само че: (съжалявам, оставам си франкофон завинаги, това е в сърцето ми и в душата ми завинаги)
Lumiere de jour
Mes reves qui se deroulent,
S'ecroulent bien souvent
Comme le bois se vermoule, les choses qu'on refoule
Sous un couteau tranchant
A genoux devant nos idoles, on somnole
Elles engloutissent nos energies
Nos ambitions s'envolent, on perd sa boussole
On n'entend plus ce que le coeur dit
Ou est la lumiere divine
Qui du ciel vient eclairer
En elle demeure la vie que je dois mener
C'est dans un temps de silence
Que du ciel descende la coherence
Un seraphin exorcise la demence,
Rallume l'innocence
Avec le son du tambour
Une force me libere des vantours
C'est aujourd'hui que je marche a rebours,
Trouver la lumiere du jour
L'amour doit -il etouffer, doi-il extorquer
Pour qu'il soit veritable?
Doit-il etre endure et nous tourmenter
Pour etre incontestable?
Pourquoi pas croire au destein, un lendemain
Afin de toucher sa purete
L'amour est un ange gardien, un matin
Qui souleve l'obscurite
Ou est la lumiere divine
Qui du ciel vient eclairer
En elle demeure la vie que je dois mener
P.S. ако сложа ударенията нищо няма да излезе, затова е без ударения
за всички онези, които смятат, че имам нужда от каквато и да била помощ, мога да задоволя любопитсвото им с публична автобиография, която доказва точно обратното.
Лио,няма нужда да се извинява6,не дължи6 на никой обяснения,как и защо...............
Още по-малко да им предоставя6 публи4на автобиография.....
Няма да те разберат,не си прави труд........
и се заканват да ми изключат кабела.....Сега добре, че има мач, та мога да си наваксам пропуснатото.
momi4eta LIO e mnogo milo sa6testvo
Лиорена,скъпа, пусни ми, моля те ЛС, за да ме осветлиш, че напоследък не мога много редовно да следя страститие тук 
: 
то не са 1- 2 странички, които да запомни човек 
Е няма две мнения, Лио си е родена за светлината на прожекторите 