Ние имахме един период прикачен от детската градина.
При нас възпитателките се запознават с децата с малките си имена. Няма това г-жа еди коя си, ами направо по име. Като приятели.
И каката беше прихванала, та по едно време си ни викаше на имена в къщи.
Иначе съм Мамма (натъртва много на 2 М), ако се глези съм Мамииииии, а като е с баба си ми вика Катииии, и си умирам от смях
А баща им е само и просто Паппа (пак с натъртено 2 П)
Малкия копира от нея и повтаря същите обръщения
А на баба си викат Бабууууу или Омиииииии и ми е много смешно
Виж целия пост
При нас възпитателките се запознават с децата с малките си имена. Няма това г-жа еди коя си, ами направо по име. Като приятели.
И каката беше прихванала, та по едно време си ни викаше на имена в къщи.
Иначе съм Мамма (натъртва много на 2 М), ако се глези съм Мамииииии, а като е с баба си ми вика Катииии, и си умирам от смях
А баща им е само и просто Паппа (пак с натъртено 2 П)
Малкия копира от нея и повтаря същите обръщения
А на баба си викат Бабууууу или Омиииииии и ми е много смешно
Аз също никога не съм му казвала батко. А когато се опитваше да ме накара казвах "Мама и татко щом не ти викат "батко" и аз няма!" 
,а тате си е "тати" 
), а на мъжлето може да мине за нЕкой чичо, или дядо. 
