Тогава се почувствах по - различен/на от другите...

Публикувана: 15 фев. 2009, 21:24 ч.
Последно мнение: 20 фев. 2009, 14:11 ч.

4 940
56

# 45 17 фев. 2009, 10:37 ч.

Сега си давам сметка,че съм реагирала различно,след като години наред се радвах от сърце на деца на приятелките ми/ние чакахме години/.А се оказа,че когато вече ние имаме дете, две приятелски семейства доста се отдръпнаха от нас.Те нямат деца и даже единия ни приятел, който мислехме да е кръсник на детето, още не я е виждал.
Пак след време от ученеците си разбрах,че съм уникалната класна,която си играе със снежни топки в свободния час на класа си. Joy

Виж целия пост

RumianaP

# 46 17 фев. 2009, 10:48 ч.

  От дете имам чувството, че живея в непознат свят, не мога да се впиша в общоприетите норми, да следвам идиотските модни течения и да съм като по калъп. Винаги съм мислила, че съм объркала епохата в която е трябвало да се родя.
  Най-различна се чувствах като ученичка, тогава всичките ми съученици пушеха, а аз не - и то само защото не можех да допусна, че и аз ще съм като тях, бях индивидуалист и малко бунтар, а те даже ми се подиграваха, че само аз от класа не пуша, но това ме караше да се чувствам още по-горда с това, че съм някак различна и това ги дразни.
  И до днес съм така, харесва ми да съм различна и това да се забелязва, но и не харесвам кича и пошлостта. Това, че съм откровенна и винаги казвам истината в очите на хората, а не я коментирам с другите зад гърба им, се оказа също едно от големите ми различия, а ми се струва тъпо, че е така, винаги съм мислела, че така трябва да се прави, но явно не е така...

Виж целия пост

jujes

# 47 17 фев. 2009, 11:36 ч.

О, забравих най-прекрасният момент, в който се почувствах различна. Blush

Имахме среща със съученици, 20 години от завършването, миналата година. Дойде един съученик, с който съм учила от 1-ви до 8-ми клас, въпреки, че срещата беше за завършването на средно образование. Беше много готино хлапе и после стана готин човек. Много близки се чувстваме, въпреки, че не сме се виждали от години. Седнахме да си поговорим само двамата и той ми каза най-милите, и прекрасни думи на света, които инкога няма да забравя: "Ти беше толкова различна! Никой не смееше да иска да ти бъде гадже в училище, защото беше нещо като кумир за всички в класа. Всички искаха да са ти приятели. Беше ни надраснала по акъл и ти се възхищавахме, защото можеше да ни отговориш на всички въпроси. Когато пораснахме и започнахме да търсим сериозни връзки с жени, повечето от нас искаха жените им да приличат на теб.". Щях да падна! Беше невероятно и много скъпоценно. Дори и да не е съвсем вярно, макар, че в искреността на точно този човек никога не съм се съмнявала. Тогава пак се почувствах най-прекрасно различната на света.

Виж целия пост

Анонимен

# 48 17 фев. 2009, 13:33 ч.

Цял живот се чувствам различна... newsm45

Заради ръста си-183 см..Нося 41 номер обувки..Минавам покрай магазините и просто осъзнавам,че дрехи, и обувките с висок ток никога не мога да ги имам...

Виж целия пост

Северина

Редовен потребител

# 49 17 фев. 2009, 13:54 ч.

Цитат на: Другарката певица Рени в вт, 17 фев 2009, 13:33

Цял живот се чувствам различна... newsm45

Я стига! За какво ти е висок ток с тези дълги бедра? Peace

Ако знаеш колко трътлести момичета си чупят краката на токчета, само и само да изглеждат малко по- високи!? Simple Smile

Това да ти е проблема!

Виж целия пост

DiDi§

Потребител

# 50 17 фев. 2009, 14:30 ч.

Цитат на: Другарката певица Рени в вт, 17 фев 2009, 13:33

Цял живот се чувствам различна... newsm45

И на мен понякога ръста доста ми пречи. Макар ,че съм с цели 6 см по-ниска от теб.
Те нали хората казват-кой каквото си няма-това иска. Иска ми се да съм малко по-дребна понякога.
Обувки на висок ток не нося-то не са ми и удобни де. Но ми представлява истински проблем да си намеря обувки. И аз 41 -ви номер. И след дълго и нервно мерене по магазините накрая си купувам не обувките,които искам,а които ми стават.
А пък колко пъти са ми казвали продавачки в магазин,че съм "нестандартна" #Crazy

. Или ще ми е късо в ръкавите,или прекалено широко ,или....
Много хора са ми казвали ,че физиономията ми е много лесна за запомняне newsm78

. Случи ми се да ме помни охраната пред Американското посолство след цели 2 години,изминали от първото интервю там. В онзи случай обаче ми помогна-минах първа на интервюто и много лесно Wink

Но в други случаи ми пречи,защото много мразя да съм център на внимание.

Виж целия пост

Nansen

Потребител

# 51 17 фев. 2009, 14:45 ч.

Цитат на: Другарката певица Рени в вт, 17 фев 2009, 13:33

Цял живот се чувствам различна... newsm45

Стига бе другарко Рени, аз съм със същия ръст и №, ама знаеш ли колко ми пука на жилетката ?! Вярно, че навремето си, особено в основното училище всичко живо беше под мене, но това никога не ме е притеснявало. Карало ме е да се чувствам различна, но в хубавия смисъл на думата.

Сега пък още повече си се кефя на външния вид!

Виж целия пост

Slimm

Гост

# 52 17 фев. 2009, 16:13 ч.

Виж целия пост

adriana112

# 53 18 фев. 2009, 09:36 ч.

Може би,когато голямата ми дъщеря се роди-тежеше 1.100кг.,а аз впечатляващите 78кг.Тогава се почувствах съвсем различна от другите майки.Всички бяха с бебенцата си,а моето го нямаше при мен,всички бяха щастливи,а аз плачех като магаре.

Виж целия пост

luna

Пристрастен

# 54 18 фев. 2009, 09:41 ч.

Различна??
Ами оня ден, когато попитах педиатърката:
- Аз взех ли си всички документи???
- Ами да. - отвърна ми тя, поглеждайки на бюрото си.
- Аааа, не съм. отвръщам аз - няма ги в чантата.
- В ръката ви са. - подсмихна ми се тя ...... и аз се почувствах..... ooooh!

Виж целия пост

krem4et0

Ентусиаст

# 55 20 фев. 2009, 13:13 ч.

Сърдечната ми операция, която не позволяваше игри и спорт наравно с другите деца; червената (до преди време даже оранжева) коса, която на всичко отгоре е къдрава...; очилата, които сложих в 4-ти клас. Да, различна съм била и като възпитание и мислене. Сега искам да съм различна.....не мога да понеса да съм сива, да не се откроя, дори само и визуално.

Виж целия пост

Ardeа от изток

Регистриран

# 56 20 фев. 2009, 14:11 ч.

Цитат на: luna в ср, 18 фев 2009, 09:41

А аз онзи ден говоря с една приятелка по ГСМ-то .пътувах в маршрутка.Слизам,продължавайки да говоря...По едно време се развиквам от ужас " Душкоо,забравила съм си телефона в маршрутката,ужас" А тя се смее и вика " Пиле,а провери ли дали не е случайно на ухото ти"
Това е само една от хилядите подобни ситуаци ,в които попадам ежеднавно.АЗ СЪМ РАЗЛИЧНА от както се помня.От детската градина,от училище после от парка ,в който ходихме с майките .....сега също.
Просто не ми отива да съм нормална и типична....А може би другите са различни newsm78

Преди ми тежеше ,че се откроявам.Особено в училище. Тогава нямах хубави дрехи..изноисвах тези на братовчетките ми .Нашите нямаха пари по онова време.Винаги съм била с оскъдни джобни...Подиграваха ми се за това другите деца...Но го надживях.Единствено тогава ми е тежало,че съм рзлчина.Сега даже си се кефя...
Различна съм-пример :обичам понякога когато се разхождам с 6 -годишният ми син да пеем песнички-достатъчно високо- и да се заливаме от смях...И хич не ми пука,че хората се обръщат след нас.Важното е ,че на нас ни е хубаво.
Друг пример: Ще си купувам обувки.Но съм с различни чорапи-(характерно за мен) Пред изумения поглед на продавачката в магазина ,аз се усмихвам и казвам.Това е нова мода в чорапите...Вие продавате обувки,трябва да ви е известно Naughty

Виж целия пост

Препоръчани теми

Психически нестабилен и агресивен член на семейството

2 054
143

Лични и семейни отношения

Секс след 40-кое е нормално и кое-не

1 463
24

Лични и семейни отношения

?Въпроси всякакви за СО? 2024

192 366
5 671

Лични и семейни отношения