След 9 месеца бременност и раждане, човек просто има нужда от една-две седмици да се възстанови. Хормонални промени, умора, депресия - всички са минали през това. Е, ако няма кой да помага - ще се справиш и сама. Но аз имах най-голяма нужда от помощ веднага след раждането. Но говорим за компетентна помощ. Не само да се мандахерцат вкъщи. Задълженията да са ясни и конкретни. Така ми се искаше някой да поеме бебето за всичко останало и да миго носи само за хранене. Спомням си, че ми се спеше ужасно..........
Виж целия пост
Кога имате най голяма нужда от помощ с бебто-след раждане или по-късно?
- Публикувана: 3 авг. 2005, 18:32 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2005, 22:01 ч.
# 31
4 авг. 2005, 11:11 ч.
Като една съвсем нова мама,мога да ти кажа 4е досега най-трудно ми беше първите две седмици,родих със секцио,в на4алото незнаех на кой свят се намирам,бях изтощена от раждането,а беб4ето беше при мен още на 1-вата ве4ер,в болницата,освен мъжът ми,,после в къщи нямаше кой да ми помага,просто малкото си иска неговото.
та мисълта ми е 4е най-добре е в на4алото някой да ти помогне докато свикнете с бебето и то с вас.
А за другите неща,къпане,памперси ,не се притеснявай,
бързо се нау4ават.
Леко раждане
Виж целия пост
та мисълта ми е 4е най-добре е в на4алото някой да ти помогне докато свикнете с бебето и то с вас.
А за другите неща,къпане,памперси ,не се притеснявай,
бързо се нау4ават.Леко раждане
# 32
4 авг. 2005, 11:19 ч.
Аз имах най-голяма нужда от помощ в началото, защото родих със секцио и ми беше затормозено всяко движение. Сега положението е много по-спокойно.
Виж целия пост
# 33
4 авг. 2005, 12:03 ч.
Мисля, че зависи най-вече от това как ще мине раждането. Но няма как да знаеш предварително. Ако се наложи епизотомия или секцио - определено ще имаш нужда от помощ в началото.
Аз бях с епизотомия - и няколко дена нито можех да вървя, нито да сядам нормално - ужас! А като се прибави и изтощението от нощните ставания и бдения, ако има колики. Определено има нужда от помощ.
Но по-добре да е един човек. Защото не е приятно, когато много хора едновременно ти се месят.
Помоли ги да дойдат по различно време.
След това ще си направиш режим, ще свикнеш и ще се оправяш сама.
Само не им давай да го учат на ръце, че после няма да имаш покой.
Успех! Стискам палци!
Виж целия пост
Аз бях с епизотомия - и няколко дена нито можех да вървя, нито да сядам нормално - ужас! А като се прибави и изтощението от нощните ставания и бдения, ако има колики. Определено има нужда от помощ.
Но по-добре да е един човек. Защото не е приятно, когато много хора едновременно ти се месят.
Помоли ги да дойдат по различно време.
След това ще си направиш режим, ще свикнеш и ще се оправяш сама.
Само не им давай да го учат на ръце, че после няма да имаш покой.
Успех! Стискам палци!
# 34
4 авг. 2005, 14:29 ч.
Родих нормално, с епизиотомия, но се възстанових бързо. Първата седмица след изписването ми помагаше майка ми, но само с домакинските задължения - готвене, чистене, гладене на бебешките неща. Втората седмица мъжът ми беше в отпуска и домакинството стана негово задължение. От третата седмица с беба се гледаме сами и ми е много по-спокойно. Никой не ми дава съвети и не ми се меси как да си гледам бебето. Това за мен е най-добрият вариант.
Виж целия пост
# 35
4 авг. 2005, 14:52 ч.
В на4алото - първите 2-3 седмици с бебе, на другия краи на света ... не знае къде се намирам направо. Идеше ми да си хвана шапката та да хукна и да не се спра... Имах нужда от помощ, но никоя баба не бяхме повикали. Оправихме се, де. Къде ще ходим... Но си беше трудно, много трудно. Не бях къпала бебе - нау4их се в болницата. Помолих да го изкъпя аз втория път под зоркия поглед на една акушерка. Същото беше и с памперса и така... Горещо ти препоръ4вам, ако ще идва някои, това да е около термина ти.
Желая ти късмет, безпроблемно раждане и после да се похвалиш с едно сладко малко бебенце!!!
Виж целия пост
Желая ти късмет, безпроблемно раждане и после да се похвалиш с едно сладко малко бебенце!!!
# 36
4 авг. 2005, 15:46 ч.
Сега имам нужда от помощ, а не в началото, бебето тогава само ядше и спеше
Виж целия пост
# 37
4 авг. 2005, 16:10 ч.
В началото и след двете раждания едното много тежко другото леко но с усложнения след това не бях много вьв форма меко казано та майка ми беше тук и двата пьти и много ми помогна. По-добре е някой да дойде майка ти да ти помага веднага след раждането. А по- нататьк като се вьзтановиш ще можеш да се справяш по-лесно. След пьрвото раждане майка майка ми стоя около месец, а след второто 20 дни.
На таткото и двата пьти му дадоха 3 дни отпуск след ражданията и той си беше спестил още дни и та беше в отпуск по седмица след всяко раждане. Много помагаше.
Виж целия пост
На таткото и двата пьти му дадоха 3 дни отпуск след ражданията и той си беше спестил още дни и та беше в отпуск по седмица след всяко раждане. Много помагаше.
# 38
4 авг. 2005, 16:12 ч.
Аз имах най голяма помощ първата седмица, имах отоци, не можех да сядам, не можех да вървя, много ме боляха шевовете, правих си студени компреси със реванол, той ми помогна много. Нямаше кой да ми помага, живея със свекър и свекърва, но те предпочитаха да ме отмени в гледането на бебето (което не можеха да го направят), а и аз не исках това, аз не можех да мръдна от леглото, с болки ставах сядах, готвих, чистих и си гледах бебчето. Майка ми идваше от време на време и ми гладеше прането, което все беше нещо. Но тогава имах най голяма нужда от помощ. Добре, че бебо в началото беше кротичък и 1 седмица предимно спеше и ядеше инъче незнам как щях да се оправя.
Виж целия пост
# 39
5 авг. 2005, 12:48 ч.
Доколкото знам в САЩ дават 6 седмици отпуск по майчинство. Така че в началото сигурно ще можете да се справите с таткото. После вече със сигурност ще ви е по-трудно и ще имате нужда от помощ.
На мен специално, въпреки че роих секцио, помощ ми бе нужна доста след първия месец. Справях се с всичко сама, с изключение на чистенето-не вдигах прахосмукачката.
Но както всички дотук са ти казали-зависи от това как ще родиш и колко кротко ще е бебчето. Със сигурност обаче, е добре да майка ти и сестра ти да дойдат на смени-така по-дълго ще можеш да разчиташ на тях и да си спокойна!
Леко раждане!
Виж целия пост
На мен специално, въпреки че роих секцио, помощ ми бе нужна доста след първия месец. Справях се с всичко сама, с изключение на чистенето-не вдигах прахосмукачката.
Но както всички дотук са ти казали-зависи от това как ще родиш и колко кротко ще е бебчето. Със сигурност обаче, е добре да майка ти и сестра ти да дойдат на смени-така по-дълго ще можеш да разчиташ на тях и да си спокойна!
Леко раждане!
# 40
5 авг. 2005, 13:58 ч.
Определено през първите две седмици помощ ще ти е необходима.Поне при мен беше така, въпреки че раждането беше нормално. Още повече че сматаш да кърмиш - докато ми слезе кърмата три дни и три нощи нон стоп само кърмех /бебо висеше с часове на гърдата/, правих горещи компреси и се цедях. Не знам как щях да се справя без майка ми тогава /а тата беше болен/ Нощните дежурства наистина са изтощителни! Сега бебо е на три месеца и само двамата с таткото се справяме чудесно, наспивам се и дори време за нет имам 
Виж целия пост
# 41
5 авг. 2005, 14:06 ч.
А, ето една мама, която мисли като мен 
Въпреки, че родих със секцио, още от изписването си поех грижите около бебето, без помоща на баби и роднини. Справих се. Обаче откакто синчето проходи, мира нямам. Сега имам нужда от помощ, защото не мога да го оставя и за миг без надзор. Добре, че си имаме любима баба, която от време навреме минава да го наглежда.
Виж целия пост
Сега имам нужда от помощ, а не в началото, бебето тогава само ядше и спеше..
Въпреки, че родих със секцио, още от изписването си поех грижите около бебето, без помоща на баби и роднини. Справих се. Обаче откакто синчето проходи, мира нямам. Сега имам нужда от помощ, защото не мога да го оставя и за миг без надзор. Добре, че си имаме любима баба, която от време навреме минава да го наглежда.
# 42
5 авг. 2005, 15:40 ч.
Аз в началото много се дразнех от всички! Къщата ми се напълни с бабички и съветнички..... а аз не карах след родилна депресия.... мойто си беше чиста злоба 
Карах се с всички и се чудех как да ги изгоняи понеже разбрах, че искат да са на погачата на малкия, взех че я направих на 13-тия ден та да си отидат разбирачките и да ме оставят да се грижа за бебе!
Виж целия пост
Карах се с всички и се чудех как да ги изгоняи понеже разбрах, че искат да са на погачата на малкия, взех че я направих на 13-тия ден та да си отидат разбирачките и да ме оставят да се грижа за бебе!
# 43
5 авг. 2005, 15:49 ч.
Хубаво си направила и мен това най ме дразнеше, нямах нужда някой да ми дава акъл как да си гледам детето!
Виж целия пост
Аз в началото много се дразнех от всички! Къщата ми се напълни с бабички и съветнички..... а аз не карах след родилна депресия.... мойто си беше чиста злоба Карах се с всички и се чудех как да ги изгоняи понеже разбрах, че искат да са на погачата на малкия, взех че я направих на 13-тия ден та да си отидат разбирачките и да ме оставят да се грижа за бебе!
Карах се с всички и се чудех как да ги изгоняи понеже разбрах, че искат да са на погачата на малкия, взех че я направих на 13-тия ден та да си отидат разбирачките и да ме оставят да се грижа за бебе! Хубаво си направила и мен това най ме дразнеше, нямах нужда някой да ми дава акъл как да си гледам детето! 
# 44
5 авг. 2005, 16:08 ч.
Аз лично имах нужда от помощ не толкова за бебето, колкото за домакинската работа. Някак си все не оставаше време за чиниите, за готвенето, за чистенето. Нашият татко също беше в отпуска първите дни след изписването ми, но той все ходеше да купува нещо, а накрая на отпуската взе, че се разболя. В крайна сметка постепенно се свиква с всичко. Дори и сама да си ще пооставиш някоя и друга работа недовършена и ще си гледаш бебето. Вече малко по-нататък ще си създадеш организация и ще се справяш с всичко много добре. Според мен (ако изобщо има нужда де) помощта трябва да е в началото. Момичетата вече са посочили, че има значение и как е протекло самото раждане. Защото възстановяването при всички е различно.
Ами това е. Желая ти късмет и леко раждане.
Виж целия пост
Ами това е. Желая ти късмет и леко раждане.
Препоръчани теми