# 15
И на мен ми се случвало да си изтърва нервите и да се разплача пред Михаил. Опитвам се да не го гледам и да не ме вижда, но децата усещат. Идва при мен и почва да ме прегръща, да ме успокоява, да ми бърше сълзите. Тогава се опитвам да му обясня, че всичко ще се оправи и ще ми мине. Как да му обясня, че почти винаги плача заради някакви битовизми или от нерви? Не мисля, че трябва да се крием, но не трябва и да ни става ежедневие. Децата не са залужили с нищо да им тровим главичките с нашите проблеми. Нека си изживеят детството безгрижно  Simple Smile
Виж целия пост