До къде стигат компромисите?

  • 4 607
  • 72
# 60
При нас случая е малко по - различен, човека твърди и се кълне във всичко свято , че не ми изневерява, обаче в същото време не си ляга с мен в продължение на повече от две години нито веднъж  Joy Joy JoyАко ви се струва смешно и нереално, да знаете, че и такива случаи има  Mr. Green Та, когато го разпитвам обаче или отказва да говорим \ уморих се, стотици разговори, които не водят до никъде \, отрича , да има друга, казах му, ако има желание да осъществим така наречения "свободен брак", всеки да е свободен да се среща с други , но да си гледаме децата, категорично отказа  Naughty Crossing Arms и се нацупи!
Най-  смешното е, че аз вече не го искам, чувствата ми се изпариха, обичах го много, но вече ми писна...И аз като авторката имам две деца и сериозно се замисля, да продължа живота си сама, без него, но както каза муниека де порцелана\сори ако го пиша грешно!\ нещата са сложни, опира до финанси, отговорности и така нататък....В момента , в който моят "скъпи" затръшне вратата след себе си, няма да видя и стотинка от него за децата  Naughtyубедена съм, за него това е втори брак, от първия има дъщеря, за която не знам дали още се сеща , че съществува  ooooh!Както и да било много дълго стана, но все пак е по темата  PeaceСори , ако съм станала досадна!  bouquet
Виж целия пост
# 61
да, склонна съм на такива компромиси, НО САМО ако са двупосочни, да се изравни бройката за постигане на баланс  Mr. Green

и именно защото навреме уведомих съпружеското тяло по въпроса, не са се налагали
Виж целия пост
# 62
Nightwish , никак не си досадна! И не е лесно да решиш, каквото и да е. Като чуе човек повечко мнения, може да му се избистри неговото в детайли, дори и да отрече всичко чуто. Последните години съм стигнала до мисълта, че човек трябва да живее в мир със себе си. Само тогава може да е щастлив и спокоен.... Ние винаги знаем кое е правилното, кой е пътят, по който трябва да поемем, но винаги нещо  не ни достига, винаги нещо ни пречи и ако го имаме, всичко ще е ок. Да, ама не! Животът иска от нас усилия малко.........и да се престрашим да поискаме да бъдем щастливи.....
Виж целия пост
# 63
... Ама те имат нужда както от мно-о-о-го средтсва, така и от време, внимание, посвещение....

Да. Така е. Но трябва да има усилия и желание и от двете страни. Всеки, който тръгва да си сваля гащите с трети човек е наясно, че това може да му струва отдалечаването от децата, но ... решението взема той, не другия, който седи мирно и кротко Peace
Виж целия пост
# 64
Здравейте! От много време чета вашите мнения и най-сетне реших да се включа и аз. Какво мислите за компромисите в брака? Всъщност имам нещо конкретно предвид. Съпругът ми ми изневерява. Всъщност имаше няколко връзки, в едната дори беше влюбен. Аз разбрах по най-глупавия начин. Видях sms-ите. Да, знам тъпо е да ровиш в телефона му, но първия път попаднах случайно и вече не можех просто да имам доверие. Вярно е, че няма как да изживееш живота си докато правиш секс само с един човек, но колко можеш да преглъщаш... Обичам го от дъното на сърцето си. Имаме 2 деца и 7 години брак. Разбира се, простих първия път, но втори... Той, естествено отрича. Помага ми за всичко вкъщи. У дома е всяка вечер. Показва любов към мен. Подкрепя ме в работата ми /често се налага да се прибирам късно/. Но все пак вече не мога да преглъщам да има и други. Да поддържа неколкомесечни връзки с други жени. Да им праща sms-и... Много ли е да искам да съм единствената? И как въобще мога да го накарам да иска само мен?

Едва ли ще успееш да го накараш, той явно си е такъв и няма да престане, щом досега не е спрял. Трябва или да го приемеш какъвто е, или да продължиш без него. Другият вариант е, да спреш да го проверяваш и да не се интересуваш дали има или няма други, щом не ти липсва нищо, просто трябва да прецениш какво точно искаш.  Peace
Виж целия пост
# 65
Мммм даааа.... за голямо съжаление и аз съм пред тази дилема.9г сме заедно...много прошки,много компромиси и какво остана за мен-Мъка.
Видях тук изказване,че мъжа изневерявал,защото му писнала жена му.Пълни простотии.
А защо изневерява мъж,който има всичко и му дават всичко.Който и гъза няма да си избърше сам.Когато го питаш защо-той казва "не знам" или "защото съм си такъв".
Една част от мен казва остани,друга казва взимай си детето и бягай.Но пуста любов,тя ме разколебава.А не мога да търпя повече,на границата съм да полудея.Не му вярвам вече на нито една дума,даже и на обичам те.Доверие едва ли ще спечели вече.
А ми е в мисълта как ще се отрази това на детето.
Ох ,объркана съм...това продължава вече месец и половина...той спря още щом разбрах,но на мен не ми дава мира.Всичко ми е в главата и колкото и да се мъча да не мисля за това,просто не става.А как боли....много боли!
Виж целия пост
# 66
С мъжа ми в началото на брака ни поставихме граници, които не бива да прекрачваме..
Всичко след тези граници е забранено..
Всичко преди тези граници е позволено Laughing Компромиси правим всякакви-в името на любовта и в името на това да запазим семейството.

Виж целия пост
# 67
Има си мъже женкари и те си остават такива... докато им става. Това е положението. Техните съпруги трябва да решат сами да себе си дали могат да живеят по този начин. Не познавам мъж от тоя сорт, който да се е променил. Но тези неща обикновено си личат още преди сватбата. Не вярвам, че им става нещо на 30-40г, те винаги са си били такива.

Виж целия пост
# 68
Мммм даааа.... за голямо съжаление и аз съм пред тази дилема.9г сме заедно...много прошки,много компромиси и какво остана за мен-Мъка.
Видях тук изказване,че мъжа изневерявал,защото му писнала жена му.Пълни простотии.
А защо изневерява мъж,който има всичко и му дават всичко.Който и гъза няма да си избърше сам.Когато го питаш защо-той казва "не знам" или "защото съм си такъв".
Една част от мен казва остани,друга казва взимай си детето и бягай.Но пуста любов,тя ме разколебава.А не мога да търпя повече,на границата съм да полудея.Не му вярвам вече на нито една дума,даже и на обичам те.Доверие едва ли ще спечели вече.
А ми е в мисълта как ще се отрази това на детето.
Ох ,объркана съм...това продължава вече месец и половина...той спря още щом разбрах,но на мен не ми дава мира.Всичко ми е в главата и колкото и да се мъча да не мисля за това,просто не става.А как боли....много боли!


който обича прощава ... но все пак всичко трябвеа да е в някакви граници
Виж целия пост
# 69
Да обичам много...,но до кога така.Имам моменти в които чувствата ми охладняват и искам да е така за да ми е по лесно,но е само временно и пак "любовта побеждава".
Защо когато една жена заговори за чувства и колко е наранена-тя се определя от мъжете,като луда.
Къде ми е грешката-всичко ли му дадох в старанието си да е щастлив.И защо все търся в мен грешката.
Сексът ни е перфектен...правим го през ден-два,някой път и по често.Не съм усетила безразличие или студенина...винаги има тръпка,а и аз се опитвам винаги да правя нещо различно.
От къде е тази мания да си прави лъжовни профили в половината сайтове за запознанства и да си намира "приятелки" за кафенце.И когато питам-те просто са приятелки и му е приятно да разговаря с тях.А ги лъже,както лъже мен.И прочетох неща за себе си,които бяха пълна лъжа,но много ме заболя.
Защо изобщо казва,че ме обича,защо ми прави подаръци,защо се извинява и ме моли да остана?Защо? Лъжа ли е всичко това  Sad
Виж целия пост
# 70
Само като опре ножа до кокала може да стане ясно.
Докато търпиш и стоиш ще си объркана .
Предприеми нещо,изнеси се,само тогава ще видиш дали наистина съжелява и ще получиш истинско обяснение ако има такова. Ако видиш страха в очите му.....сама ще разбереш.Ако ли не...значи просто не си струва ....
Виж целия пост
# 71
Проблемът е,че видях страха в очите му когато си събрах багажа преди месец.Тогава ми се извиняваше и ме молеше....а може би виждам това,което искам да видя.Охххххх...не знам...ако си тръгна няма връщане,защото отивам в друг град.А ме е страх да не сгреша ooooh!
Виж целия пост
# 72
Има си мъже женкари и те си остават такива... докато им става. Това е положението. Техните съпруги трябва да решат сами да себе си дали могат да живеят по този начин. Не познавам мъж от тоя сорт, който да се е променил. Но тези неща обикновено си личат още преди сватбата. Не вярвам, че им става нещо на 30-40г, те винаги са си били такива.



Точно така е, те са като алкохолиците, връщане назад няма, непоправи ми са.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия