...значи съм мухльо!?

Мъжът ми готви, пазарува, мие чинии. Кърпи си чорапите. Пуска пералня и сушилня в краен случай. Поддържа колите.
Синът ми /14г./ готви, пазарува, мие си чиниите. Кърпи си чорапите. Прибира дрехите от сушилнята. Прибира си стаята и си бърше праха.
Дъщерята /почти 10/ пазарува, мие си чиниите, сгъва извадените дрехи от сушилнята. Учи се да си кърпи чорапите. Прибира си стаята и си бърше праха.
Аз , то май не остана за мене. Ами върша всичко останало - чистя, готвя, пазарувам, пускам пералнята, мия чинии.
 

Ти си мениджър.

Отдавна подобни неща са обект на подигравка. Не си ли забелязал? Отношението на част от околните поражда такива теми. Но не си мисли, че се мисли за мухльо, а по-скоро иска да предизвика останалите.


Скучно ми е вече, така, че обобщавам и приключвам (а и трябва да излизам )
Та. Искам мъж до себе си.
Мъж, който има желание и акъл да си намери работа, такава, че да е за достатъчно пари и достатъчно време за нас. Животът е кратък, искам времето ми със семейството да е максимално. Искам всеки ден да ми е специален, което както искайте го разбирайте, но за мен всяка вечер в "среща". Никак не се виждам да се прибера в 18 ч. и до 20 ч. да готвя, чистя, пера, подреждам, сервирам и обслужвам, докато някой друг седи и гледа телевизия, играе на компютъра или пие бира с разни ергени. Очаквам всичко да се оправи набързо за 40-60 мин. и после да купонясваме, навън или вкъщи. Като ида да приспивам детето и се върна в 11 ч., ако ме чака маса за вдигане и чинии за миене, след тях нито секс ще ми се прави, нито филм ще ми се гледа, нито ще ми се приказва. Но като се върна и всичко си е по местата, животът е прекрасен.
Мога да се справя с всичко, но не съм сама вкъщи и не ми се налага.

За ремонтите - има неща, които намирам за чисто естетически и които държа да свърша с двете си ръце. Нито са тежки, нито трудни, просто създаваш красота. Може да ги направи мъжа ми, може да платим на майстор, но не искам. За тежките той си ги мести или вика приятели или майстор. Нямам претенции да се прави на силен, но щом има желание - негова работа. Но това са неща веднъж в годината, я станали, я не, така че все тая  

Защо го пиша - защото съм усетила това негативно отношение, дори майка ми в началото беше така настроена към начина ни на живот. Сега е точно обратното. Неговите родители никога не са били, хората са с 3 деца и такова нещо като делене на работа не съществува, никой няма да остави другия да се трепе, а той да си седи в офиса и да вика "Ще закъснея" или да си клати краката пред телевизора.

Дали си задава някакви въпроси - да. Задава си въпроса как може да остави жена си да се натовари с всичко това.

П.П. Зет ми е французин, израснал в шато с прислужници, семейството му са производители на Шампанско, Коняк и т.н. Неговото мнение е като на мъжа ми, така е възпитан и никога не е учен, че щом има пишка, значи цял живот ще му се слугува, нито сестрите му са възпитавани, че жената е жена и трябва да поема всичко.

Именно.Ако човек сам се определя като мухльо и смотаняк,значи е такъв.Ниската самооценка говори за ниско самочувствие,подтиснатост,неудовлетвореност от живота.Ако егото ти е смачкано,няма как да не си мухльо.И няма значение тогава чистиш ли,переш ли,готвиш ли,чукаш ли добре.

При мен също е така и от моята страна и от на жена ми имат мъже като бей, и на моменти и за тях е трудно да възприемат такъв по-висш начин на отношения.За мен рано или късно почти във всяка къща става така ,да си помагат и споделят работата ,но трябва да мине доста време ,аз не искам да чакам.И никой не може да ме убеди ,че държание ,при което използваш жена си като прислужница е нормално. Имам такъв дядо и всички му се смеят, който седи и чака да му се сервира после да му се отсервира ,нищо не бара цял живот,намерил човека балама в очите на баба ми.
Ами да, то точно това си е мухльо. Ако има самочувствие и в Комунала да бачкаш ще си пич, както един чистеше улиците с пура в устата ,това е .

Мъжът ми не готви, не чисти, не подрежда, не се грижи за детето, не сменя памперси, пазарува най-често егоистично и само храна, но поне за това съм благодарна (опазил Бог да му хрумне да купи салфетки, тоалетна хартия, каквото и да е от рода..). Може ли да ви запозная, да поживеете заедно, после само да си ми го върнеш! 

Ако все още си го искаш след като се отървеш от него  .