Мами на деца зодия Близнаци, как овладявате истерията им?

Абсолютно те разбирам, защото аз станах майка на едно такова дете на две години. Та, при положение, че нямах ама никакъв опит в гледането на деца, бях си живяла живота спокойно и изведнъж в нас дойде едно сравнително голямо дете, с вече доста изграден характер, първите 3-4 месеца не знаех къде се намирам. Та затова те разбирам. Но с две такива наистина не искам да съм, определено.
Съвет не мога да ти дам, пък и за краткото ми майчинстване досега открих, че никой не може да ми даде адекватен съвет. Посвикнах и вече като че ли не ми прави впечатление, дори оцелях след вчера, когато си бях в нас и се гледахме, а той се тръшкаше през 10 минути и пищеше и се дереше, все едно го колят. А нито сълзи изкарва, просто си отваря устата и започва да вика и пищи. Това ми беше най-стресиращо в началото и дори и сега често ме изнервя, особено вечер след работа, просто е нетърпимо и няма как да не се обръща внимание, защото дразни. Веднъж аз започнах да пищя като него и той се уплаши и се разплака, ама наистина. Та от време на време, като се разтръшка ей така, просто защото съм отишла в тоалетната, примерно, заставам срещу него и започвам и аз да пищя. Ако не друго, поне ми олеква

И моите пищят и аз им пища понякога в очите. Ама още са малки и няма кой знае какъв ефект. Купи си тапи за уши, помагат. Както обаче се казва, поня със сигурност няма да умреш от скука с дете Близначе

Липсата на самостоятелност според мен е най-тежка. Сега съм се добрала до компютъра, защото спи, иначе е немислимо, освен, ако не гледаме филмче, слушаме песни и т.н. Пиша в множествено число, защото всичко трябва да правим заедно, той не може да не споделя удоволствията от откриването на света. Ако го оставя за малко сам, непрекъснато се чува "ела, мама, ела, мама". И ако трябва две деца едновременно да удостоиш с всичкото това внимание, предполагам не е леко.

Определено е весело, няма спор. Олеква ми така, като видя, че не съм само аз така. Защото понякога, в най-тежките му дни, когато е ужасен, се чувствам като най-лошата майка на света, защото цял ден съм викала след него и съм го наказвала. Направо ми идва да се гръмна. Вярата в способностите ми да съм майка много се разклаща след такива дни, а то е почти през ден-два. Става ми ужасно виновно, че съм лоша и че в друго семейство може и да му е по-добре. Гледам да наваксвам с прегръдки и целувки след такъв ден.

Синът ми е Близнаци и спането винаги му е било проблем, откакто беше бебе. Липсваше му способност да се самоуспокоява, което е някаква особеност на нервната система. Затова вместо да заспи, като е уморен, той ставаше все по-напрегнат, по-изнервен, и по-ревящ, докато накрая не заспи от рев и изтощение. Някои деца просто се раждат такива, и трябва постепено да се научат да се самоуспокояват, колкото и да е трудно.

Като беше на една-две годинки, много ни помагаше вечерния ритуал: къпане (игра във ваната!), пижама, малко дивеене из къщи, книжка, мляко, сън. И здрави нерви, и никакви компромиси, щом сме казали лека нощ и сме загасили лампата!

Моят син явно е нещо сбъркан или не е зодия Близнаци 
Още от малък е много кротък и послпалив, до 1г  трудно някой го виждаше буден в количката. До сега не е изкарал кризата на 2 годишните с крясъци и тръшкане.
Само когато имаме гости леко "полудява" , но само за да предизвика внимание. Но тогава си разхвърля играчките или се прави на малък клоун, за да ни развесели.
Вчера дори си говорих с една приятелка, че все едно у дома няма дете. Аз си готвя, чистя, седя на компа - а той си нарежда влакче седнал на столче пред холовата маса.
Може би, защото порасна, но вече не се налага при разходка да бягам след него. Обясних му тихо и кротко, че е голям , не му трябва количка и вече ще излизаме хванати за ръка. Обеща, че ще слуша. А когато ме слуша му правя дребен подарък - на връщане от разходка му купувам балонче, книжка или 1 бонбон. Това е неговата награда. Но той познава майка си, и знае, че направили ми панаир, просто ще се обърнем и право вкъщи.
У дома прави това което вижда като пример от мен (аз съм доста педантична) и помага да забършем праха в неговата стая, прибира играчките си. Сутрин когато се събуди, отивам при него, давам му книжка и той си я разглежда кротко докато аз се изкъпя набързо.

Едно съм разбрала от моят опит - че нервна ли съм и детето пощурява. Мила ли съм, усмихната и спокойна, тогава и той е най-милото и добро дете. С викове нищо не става, а само бихме се въртяли в порочен кръг. Ако направи някоя беля, му казвам че съм обидена и няма да играя с него. Той сам идва, гушка ме, целува ме и казва, че няма да прави повече така.

И Яна е много послушен близнак, но и аз много привички и ритуали и създадох от малка и така
Със сигурност е от тези, които много дълго си се занимават сами, даже като малка повече играеше сама, сега ме търси повече за компания, но като порисувам малко с нея мога да я оставя да продължи сама, но за ролевите игри и трябвам, те са ми най-досадни честно казано, предпочитам по-творческите и образзователните или пък да си четем

Грешка

Всичко, което сте написали с пълна сила важи и за синът ми.

Истерията според мен не може да се овладее просто трябва да чакам да отмине  

Забелязала съм, че, когато не сме били навън положението е наистина нетърпимо, защото вкъщи му е много скучно и бързо издвява. А навън с две деца си е цяло прикючение. Но като проходи малката тогава ще му мисля

Сигурно и в Дания времето е дъждовно като тук и ако не ги извеждаш за по много време навън нищо чудно да полудяват вкъщи и да истерясват, щото нищо не може да им задържи вниманието и да правят само бели. Поне моят син е така.

Не е от зодията явно, синът ми лесно и за дълго си задържа вниманието, но просто непрекъснато има нужда от контакт. Не може сам. Дори, докато спи си промърморва "мама", вика ме, като го погаля, заспива. А никога не съм се отделяла от него, не се е чувствал изоставен. Няма истерии, но и това не е лесно. Със съня проблеми няма. Но и аз винаги съм смятала, че въздушните зодии имат нужда от големи пространства, повече да са навън, независимо от времето сме поне два-три часа навън.

Чета вашите мнения и ми става някак ведро на душата.Хем се успокоявам,че не сме само ние така,хем ви завиждам,че имате някакви рецепти за справяне със ситуацията.Аз вече съм се примирила,че съм победена.А се мисля за доста силен характер и досега никой не е можал да ми стъпи на фасона.Досега.Моята малка принцеса го направи някак ,без да се усетя.До към година беше толкова кротка,не плачеше,не се инатешеи най-важното,спеше.После някак се промени и характерът й се прояви с пълна сила.За истериите няма смисъл да коментира.Като ми кажат"отвличай й вниманието"и ми става лошо.Не знам как се отвлича внимание на ревящо до безумие дете,което не те чува.И то, без да крещиш.При нас никога не се получава.Вниманието й може да се отвлече само с нещо сладко,но как ли пък не.Просто гледам да избягвам ситуациите,в които избеснява,поне когато е възможно.Дригият проблем е ,че тя по принцип си е ревлива, а ако не стане на нейната,вече невъзможна.Номерът с оставянето да реве не минава.Резултатът е,че вечерта така се презъзбужда,че изобщо не спи.Хайде да не спите две години,че да видим как ще ги оставяте да реват.Имам предвид всички близки и познати,които смятат,че сама съм си виновна,че я глезя и т.н....Аз мисля,че съм доста строга даже.А пък и детето ми не е бясно,или хипер активно,или глезено.Тя е много добра,на моменти дори ме слуша и е страшно обичлива.Просто си има такъв характер и аз съм го приела.Само да имам сили и търпение да се справя. Другият ни голям проблем е сънят,но доколкото виждам,той е всеобщ.Явно е прекалено емоционална,за да може просто де си спи.Буди се от най-малкия шум и е така винаги.Пропуснах да кажа,че я гледам през повечето време сама.Когато татко й е тук,ситуацията е малко по-различна.И двамата са зодия Близнаци,така че тази,която се приспособява,съм аз.Може и да прозвучи като оправдание,но мисля,че е по-добре детето да не бъде пречупено с нашата воля,колкото и да ми е трудно на моменти да се сдържам.