Много ли са 2 деца сега, в България?

Камъните са малко в моята градина......Писах и преди - да, падам си егоистка, всеки е егоист обаче. Някои пък от егоизъм имат 1 дете, друг от егоизъм въобще не се жени, трети.......Но моя егоизъм си го харесвам.......Обичам се.....Ако понякога повече се обичаме самите себе си, доста проблеми бихме си спестили........

Разбира се, че е нормално..
Така както е зададена анкетата, няма как да има друг резултат..
В нашето общество 2 деца е точния еталон и образец за семейство..
Ако пуснеш анкетата в Индия или Щатите примерно, или дори в Кирай - никак няма да е същия отговор..
Не виждам какъв е изобщо смисълът от нея.. След като този отговор е граден поколения наред.. Какво различно очакваш да видиш и какво искаш да докажеш

За мен е съвсем нормално.

Нормално е  да имаме по две дечица.

Гласувах с "нормално е", но не виждам причина да не родиш и трето

В никакъв случай. Не си единствения човек, от който "чувам" това, че иска да има кой да го радва...(не, че е лошо), и аз искам. Но не съм готова по нито една точка от горните.
То и моето си е егоизъм, даже в по лоша форма.

Защото все по-често виждам и срещам разбирания, вкл. и от хора с добро финансово състояние, че 1 дете на този етап от развитието в България, дори е много. Писах - сега и в България. Под сега се разбира общото състояние на нещата в страната.

И отговора не е предизвестен - всеки отговоря така както чувства и мисли. Нормалното за мен е ненормално за друг. Но наистина като чета определени изказвания въобще във форума , оставам с убеждение,че 2 деца са много.

Искам да видя как мислят повече хора и не доказвам нищо с нея. Не обичам да доказвам...обичам да показвам........А защо съзирам леко заяждане от твоя страна? Нищо лично към теб! Асолютно!  

Гласувах с трета опция - за мен е нормално, но и 3 няма да са ми много.

В представите ми винаги идеалният модел е бил семейство с две деца- голямото момче, малкото момиче /е, при мен този модел се разби още с раждането на първото ми дете /.
Още по време на първата си бременност обсъждахме със съпруга ми евентуалната разлика между децата ни. Мислехме между 2 и 5 години. О, колко съм била наивна , още в родилното бях сигурна, че второто дете няма да родя. И вместо това мое убеждение да се разсейва с времето, то се затвърждаваше все повече и повече. Майчинството, а с него и сладката умора ме повлякоха- кърмех на поискване, дъщеря ми се будеше понякога и по 10 пъти на нощ, проходи рано, а беше дребна, постоянното навеждане ми докара радикулит, беше като залепена за мен, 2 г. и половина нямах нормален сън, винаги е била злояда.....Изтръпвах при мисълта за още едно дете, за още безсънни години.....Но винаги се усещах, че искам да изживея раждането на още едно дете, но крия това сама от себе си. Съпругът ми определено искаше две деца и леко по леко започна да ме агитира. Работата ми обаче до скоро беше такава, че бременна не можех да работя, изляза ли по майчинство трудно ще се върна на същата длъжност, а чувах и какво е мнението за работещите това бременни и родилите наскоро. Когато през пролетта на миналата година се отказах от тази си длъжност и смених леко посоката на работата си, ми мина през акъла, че го правя заради второ дете, но отново отхвърлих тези скверни мисли.
Така дойде октомври, закъсняващият ми цикъл и твърдата убеденост, че ако съм бременна ще направя аборт при всички обстоятелства....След като видях двете чертички нито за момент не си и помислих за аборт, напротив знаех че на всяка цена ще родя това дете. Почувствах се толкова щастлива, толкова спокойна, толкова сигурна в себе си. Не си зададох нито за миг въпроса "Дали това е най-подходящият момент?". Защото най-подходящ момент няма, нито пък най-подходяща разлика между децата. Винаги има плюсове и минуси, монетата е с две страни.
Наистина не съм сигурна дали щях целенасочено да се реша на второ дете, т.е. да го планираме, така както направихме с първото. Едва ли. Плодът на случайната грешка /е, не чак толкова случайна  / сега ме подритва и ми напомня за себе си и това, че правя още едно добро дело- давам живот на още едно човещко същество.
Познавам много хора, които съжаляват, че имат само едно дете и нито един, че има повече от едно.

П.П. Нека темата не се превръща в поредния спор. Споделям лични, интимни неща и се надявам да няма нападки и злоба.

На мен ми се вижда "нормално", клонящо към "малко". Аз съм средното от 3 деца. Били сме бедни, живели сме в гарсониера всичките накуп. И сме се карали, и сме се и потупвали. Но ако някой (дори и майка ни) нападнеше някоя от нас - скачахме като една! И аз не знам защо ви го разказвам това...Просто за мен тази връзка е незаменима. Особено сега, когато вече всяка си е поела по пътя, аз вече имам дете, сестра ми чака дете - няма кой да ни замести една за друга!
Искам и моите деца да имат същото!
Може и да е наивно. Може и утопично да звучи...това си е в моята глава и моето сърце.

От 4 нагоре ми се виждат много

Не, не си, Маме 
Със сигурност ще пием кафе...Даже се замислям дали да се отскоча специално за кафето 

Аз пък гласувах с "малко", клонящо към "нормално". Какво ме кара да мисля така? Ами комплексно е. В нашето семейство съм най-голямата - имам двама по-малки братя (с голяма разлика помежду ни - приблизително по 7-7.5 години между всяка "поредна двойка"). От пубертетските си години мечтая за такова голямо семейство. Дай, Боже, живот и здраве да имам всички възможности да реализирам мечтата си! За съжаление (мое), явно още не ми е дошъл редът да имам дори и едно (не, че не се получава - просто не сме опитвали).

Ние  сме  3  деца  и  аз винаги  съм  искала  голямо  семейство.Ако  имам  финансова  възможност  да  им  осигуря  всичко  от  което  се  нуждаят  ,няма  да  се  замисля.За  сега  подхвърлям  на  съпруга ми  за  второ  но  в  тая  криза  .,аз  съм  без работа  и  на  една  заплата  малко трудно  и сме  на  квартира.

Искам да имам поне 2 деца. Имам брат, с който се обичаме и разбираме чудесно. Не знам какво е да растеш сам, но знам колко е хубаво да си имаш брат/сестра. Искам и моята дъщеря да си има.
Колкото до финансовите възможности - не ни е лесно, но мисля, че бихме се справили да отгледаме добри и образовани деца