вашите деца изпадат ли в "истерии" когато не е на тяхното

Не си много на прав път 

Andariel, моят син е 94 см и 14 килца, с две думи едричък. Когато се тръшне, ако понеча да го вдигна започва да се извива на дъга и едновременно с това да рита и като направи така просто не ми стигат силите да го вдигна. Затова го игнорирам и като се поуспокои го гушкам и хващам за ръка. В момента на тръшкането нищо освен игнора не помага но това няма как да го разбереш, ако твоите деца не са изпадали в такова състояние. И аз си мислех, че с много гушкане и любов се оправят тия ситуации, даже си мислех, че тръшкането е в резултат от липса на достатъчно внимание от страна на родителите, но откакто синът ми навърши 13 месеца и започна да се тръшка, разбрах колко много греша.

да и аз съм пробвала да я гушкам но тя в повечето такива случаи не дава,а започва да се гъни навсякъде.И аз също не мога да я удържа.Май и аз ще пробвам да игнорирвам да видя как ще подейства.

Напоследък не се е случвало чак да изпада в истерия,случва се да се заинати,но по-бързо и лесно му минава.Кошмарът беше на около 2 годинки,няколко месеца направо се бях видяла в чудо .Слава Богу че не го държа дълго

Andariel Явно не правиш разлика между тръшкане и плач. Много добре е ако твоите деца не са се тръшкали никога.

Прочетете книжките на Фридрих Дотсън-едната се казваше "Изкуството да бъдеш родител",другата забравих,но май могат да се намерят заедно.Та той пише,че това тръшкане е характерно за възрастта около 2 години и го нарича "бебешки пубертет".  Автора препоръчва именно да оставяме децата да изразят емоциите си, било то гняв или радост.Свързан е с по-големи промени в развитието на детето,самоосъзнаването му като личност,вписването му в света,който то вече осъзнава.Как да се преодолее този период?По няколко начина,трябва да се сменят ,като престанат да действат:
1)Като се тръшне детето,клякаш до него и започваш да му задаваш въпроси-"Ти си ядосан,нали?Много си ядосан за еди какво си...Разбирам те,и аз бих се ядосала..."Показваш му че го разбираш,но няма да се оставиш да те манипулира.Детето всъщност е много объркано и не знае какво точно иска,затова се нуждае най-вече от разбиране.Този метод помага ,изпробвала съм го лично,особено ако става на улицата.
2)Ако сте в къщи-тръшвате се и вие на пода до него и "плачете".(според мен не при всички това помага)Макар да стискат очи,децата слушат какво става около тях и дали ще им мине номера.Плачът на мама ги стряска и те се опитват да я утешат-те започват да питат мама защо плаче.нататък е лесно-обяснявате,че не можете да му позволите еди-какво си,защото ще се нарани и затова ви е мъчно.
3)Оставяте го да си поплаче,ако дотук няма успех-децата имат много енергия за изразходване и това е един от начините.
 Но ако считате,че нещо е опасно за детенцето,в никакъв случай не отстъпвайте-то пробва границите ви на търпимост и ако успее да ви надвие няколко пъти,ще се тръшка винаги и за всичко.Като види границата ви на поносимост,то ще се съобразява с нея и пристъпите му ще спират много бързо.

Успех и по-малко тръшкащи!

Аз също не съм привърженик на зарязване на детето. Убедена съм, че действа, защото страхът, че го изостават надделява. Това, което съм правила, е да стоя близо до него, и да го изчакам да свърши. Признавам, че когато е на публично място, се чувстваш доста неудобно от погледите на останалите - малко са хората, които биха издържали това. Имах един единствен случай и това, което направих, е да го взема в ръце, притиснат към хълбока ми, с гръб към мен, ритащ и мятащ ръце - не беше никак лесно. Заведох го на усамотено място и там се наплака на спокойствие.

Между впрочем ние възрастните също правим подобни тръшкания. Е, не лягаме н земята, ама може да тряскаме врати, да чупим чинии и да фучим - изпускаме пара и после обикновено ни олеква. Същото е и с децата. Като си излеят насъбраното и се успокояват.

Ооо, че то от тази възраст друго не си спомням 

От 1.5 до 3 г. беше редовен номер. Нищо не помагаше, освен игнориране. Говорене, успокояване, залисване - всичко това утежняваше и засилваше истерията.

От 3 до към 4 г. постепенно се разредиха и съвсем изчезнаха.

Не, не изпада в истерии често, но понякога се случва.
Имах два метода за действие във времето между 1,5 г. и 2,5 г.- или отклоняване на вниманието или игнориране.
След това, започнах да говоря, както се изразява майка ми "на съзнание". В повечето случаи разбира, че не може вечно да е нейното.
Не може в по-късна възраст да го игнорираш или баламосваш с глупости, за да си отвлече вниманието.

Малката още от сега се тръшка, а при каката е по сложно. По принцип никога не се е тръшкала, но от както ходи на градина /там има едно детенце което го прави и тя попива/като не и изнася нещо, започва да пищи със всички сили. Направо не знам какво да правя толкова. Наказвала съм я, шляпвала съм я, и с добро съм пробвала но нищо. Дано го израсте по скоро.
Аз малко се отнесох, но по принцип като се тръшка малката ако сме в къщи я оставям да се тръшка, ако сме на вън я гушкам защото все още мога, но когато започне да натежава ще я оставям да си се натръшка.
Ти постъпвай както го чувстваш за правилно. Ако мислиш че не трябва да оставяш детето да се тръшка ,не го прави .

Всеки път различно се справям с истерииките . Вчера влезе в такава фаза - дереше се аз му говорих , но нищо. Тогава ми хрумна да го накарам да вика по-силно - извика , но му казах " О това не беше силно , можеш ли по-силно " той се постъписа и се опита пак . После го накарах да направи нещо друго. Така неусетно превърнах истерииката в игра. Естествено не винаги успявам да отвлека вниманието и аз понякога използвам игнора , но тогава става по-зле поне при нас.

сори, няма да ви хареса, но на мен вече този бебешки пубертет ми изглежда като родителско оправдание за всичко. Да, правя разлика между плач и истерия. Но не съм сигурна дали всички родители правят тази разлика. Родителят също много се изнервя от детския плач или се обърква и не знае как да постъпи. Човешко е. Има едно нещо, което не мога да разбера - как напоследък се оказа, че много деца изпадат в истерия или се тръшкат. Има някаква причина, което не може да е само в бебешкия пубертет. Мисля, че от една критична точка нататък се преувеличава.

Познато....период е....аз действах с непокизъм...гледах да не се удари лошо....не ме интересуват хората наоколо....предлагах вода и го изчаквах да мине....след това при удобен случай се връщах да обясня защо е 'Не' и не е станало,както той иска    
С отвличане на вниманието не ставаше,но като започне много да се тръшкоти и хайде вкъщи  

Андариел, обади се на майка ми  аз съм била по тръшкането  добре, че детето ми не прилича на мен 

Вече започвам да проявявам много сериозен интерес към това тръшкане и истерии. Съвсем сериозно. Не се засягайте, доброжелателно съм настроена. Просто много ми е трудно да проумея как се получава така. Дали сегашните деца са по-различни, дали родителите са по-различни...

О, ето че имало цяла тема по въпроса, който зададох в една друга. Любимото ми тръшкане. По принцип всичко, което мисля, е казано от Andariel. Явно и аз съм от "късметлийките", изтеглили нетръшкащ се билет от лотарията. Вероятно защото методът "игнор" за мен не съществува. Колкото повече игнор, толкова по-зле, по мои лични и немеродавни наблюдения. Мода ли е, що ли, но имам чувство, че напоследък освен за хиперактивност и пуберитети, за друго не се говори. Все едно не може едно дете да се тръшка, само защото майка му не знае какво да го прави. Онзи ден гледах сеира на една жена, която влачеше сина си за якето, а той от своя страна пищеше като заклан, защото искаше някаква тотална дреболия. Тази женица дума не продума, само запушваше устата на детето с ръка и гледаше с израза на мъченица. Пълна трагедия е да наблюдаваш подобна безпомощност.

crazy chick  и Andariel -добре според вас проблема е в родителите-е, аз имам 3 ,защо тогава при положение че ги гледам и възпитавам по еднакъв начин само едното беше тръшкащо се .Като при големите поради малката им разлика ги гледах като близначки-от всичко по 2.