Загубили братче или сестриче

  • 8 700
  • 35
# 15
Милички, изстрадали Душици,
Аз , слава богу не съм изгубила дечицата си , но вчера бях на погребение на едно 10 месечно момиченце. Много ми е тежко а на родителите е неописуемо тежко.
Аз имам една версия за смъртта на такива малки човечета. Според мен, човек се ражда на тази земя , за да се усъвършенства и да изкупи грехове от минали прераждания. И по тази логика след като толкова малки бебенца са си отишли от тази земя, толкова бързо, след раждането си, то те са съвършенни души и нямат грехове за изкупване. Затова си остават Ангели.
Смятам , че така по-лесно ще си изясните загубата и дано Ви стане по-леко. Борете се и не ги забравяйте, защото дори за краткия си живот те са Ви научили на много неща.


 Flowers RoseСпи спокойно малко Слънчице, Габка! Flowers Rose
Виж целия пост
# 16
И съм има брат.. но него го няма вече. Било е преди да се родя, и за него вкъщи не се говори. Аз разбрах от случайно изпусната реплика от баба ми, но не посмях да питам родителите ми. Щом са преценили да не ми казват-тяхна воля, явно така им е по- лесно. Но пък това обяснява, защо съм отгледана като писано яйце.
Винаги паля свещичка за него, макар да не знам дори името му. И съм сигурна че той ме закриля.
Виж целия пост
# 17
И аз ще се включа при вас  Sad  - година и половина  преди да се родя аз майка ми е загубила първите си две бебчета - близначета момченца. Живели са едва няколко дни. Никой не им е казал от какво точно са починали - обяснили са им, че бебчетата са се родили по-рано и са били много мънички. Едното е живяло повече - 5 дни, но изобщо не са му издали акт да раждане и смъртен акт, което винаги ми е изглеждало съмнително.
Мъжът ми също има едно починало братче - когато е бил на 2 години и не помни нищо. Бебчето е живяло 5-6 дена и са казали, че е починало от плевмония.
Майка ми е имала братче преди тя да се роди, то също е починало от плевмония, но е било на една годинка.
Сега  чакам първото си бебче и честно казано малко ме е страх, заради тези 3 бебчета - на майка ми и на свекърва ми.
Виж целия пост
# 18
Хайде и аз да се вкюча, през 1994 година загубих най голямата си сетра.
Нея най много обичах, нея чувстах като майка.
Сега когато 14 години вече я няма продължавам да се чувстам зле и подтисната.
Тя не беше бебе а едно 12 годишно дете, което никога не стана на 13
Когато майка е била бременна в 3 месец се е опитала да направи аборт, но се е отказала, но късно.
Сърчицето на малкото бебе било ранено.
И следкато се е родило, то се е борило за живот, но умря в моите прегрътки.

Само да можех да и кажа че много ми липства, че все още я обичам и че искам пак да ме прегърне. Cry
Умря защото беше настинала лежа почти месец в една тъпа болница, и накря докторите и скасиха живота.

Майка изхвърли всички нейни вещи и аз от 1994г.28 октомври след погребение товече нея видях
Боли ме че я сънувам и немога да я гушна, че гробът и едно цвете няма.
Знам че тя там нее добре!

Смъртати не бе наказана никога сестричке!
Виж целия пост
# 19
Знам че тя там нее добре!

А може би е по-добре ,защото  там със сигурност няма болка и страдание .... Cry
Fallen_91, Hugаз също съм изгубила дете със сърдечен проблем. Знам колко ти е мъчно и тежко.
Виж целия пост
# 20
Преди 6 години загубих моето братче. Остана на 19, завинаги.
Нямам силите да опиша защо и как. Само ще кажа, че беше насилствена смърт и че той беше съвсем здрав. Обичам го много и до момента не мисля, че съм приела смъртта му.
Виж целия пост
# 21
Много искам да изкажа моята тъга за вашите братчета и сестричета.
Слава Богу аз не съм преживяла такава трагедия,но мъжа ми е загубил батко си когато е бил на 7 годинки и въпреки,че не говорим никога за него,знам че често мисли и страда и чувствам някакси ,просто го чувствам,че има нужда от него,има нужда да се опре ,да му каже какво е постигнал и колко е щастлив.  Cry Не мога да си позволя да отварям тази рана,но просто темата ме жегна и исках да споделя.Надявам се такова нещо да не се случва на никого Cry
Виж целия пост
# 22
Майка ми също е била бременна с момченце преди мен , но поради лекарска грешка е направила спонтанен аборт..един единствен път ми е споменавала за това и не съм я питала повече,чудя се дали щяхме да си приличаме
за теб мое Неродено Братче
Виж целия пост
# 23
И моето братче стана ангелче на 12 години. Тази година ще станат 13 години откакто внезапно ни напусна. А днес щеше да стане на 25 години. Имам чувството, че колкото повече минава времето, толкова повече ми липсва. Страшно ми е мъчно, вместо да празнуваме днес, се чудя накъде да се обърна, за да скрия сълзите си. А като се обадя на майчето ми, не знам даже какво да й кажа. Чувствам се толкова сама...
Виж целия пост
# 24
 newsm45 Много е тежко момичета, много!
Виж целия пост
# 25
И аз имам починала сестричка.Тогава бях на 6г.и бях безкрайно щастлива че ще си имаме бебе.Нямам много спомени от тогава ,но никога няма да забравя мама когато се върна от болницата без бебе и с очи пълни със сълзи.Никога няма да забравя и колко пъти съм я утешавала че пак ще си имаме бебе.Сестричката ми се е родила голямо бебе по думите на мама цели 5кг,но след два часа са съобщили на родителите ми че бебчето е починало.Причина прекъснат хранопровод.Ние също нямаме смъртен акт издаден и мама до ден днешен има съмнение че сестричката ми е жива.Баба ми по майчина линия също има починало бебче.Имала съм двама вуйчовци близнаци,но единият умира на 9 месеца от спукан апандисит.И баба по бащина линия има две деца починали преди баща ми.Леля мъртво родена и друга леля ,която умира на 3 г пред очите на баба ми.Пада една стена и я затиска догато си играела.
За вас моя скъпа сестричке  Flowers Rose Flowers Rose , скъпи мой вуйчо  Flowers Rose Flowers Rose и скъпи мои лели  Flowers Rose Flowers Rose
Виж целия пост
# 26
Вторият ми брат почина-Пламен...имам надеждата че ще го видя..и ще го запозная с дъщеря си един ден!
Виж целия пост
# 27
Преди да се родя, майка ми е направила спонтанен аборт. Веднъж си говорихме за бременности и т.н. и тя ми призна това - било й е много тежко. Въпреки това с баща ми не са се отказали да имат деца. Отгледали са мен и брат ми с много любов, но и с доста ограничения до определена възраст - разбирала съм ги, че се страхуват и не съм ги винила за това.. Преди 2-3 години изведнъж майка ми започна да кърви постоянно. Ходи по лекари къде ли не, казаха й, че има киста на яйчниците и че е нужна операция. Един слетобед се прибра разплакана, гушна ме и само ми каза: "Никога не се доверявай на доктори.. Било е цветна бременност.. Убиха ми детето.." И до днес, като си спомням за това, очите ми се пълнят със силзи.. Sob Sob Sob
Виж целия пост
# 28
Ох, това за цветната бременност е покъртително, ужасно! Майка ми е била с цветна бременност с мен, всъщност добре че е било така иначе да ме няма сега...
Виж целия пост
# 29
Съвсем скоро разбрах (майка ми сподели), че съм имала брат-близнак и е починал веднага след раждането. Сега разбрах защо мама се притесняваше толкова много за моята бременност и защо изживя толкова тежко загубата на момченцето ми (тази година на 31.08. щеше да стане на 6 г.). А азс винаги съм живяла с усещането, че нещо ми липсва, че няма начин да нямам брат - много странно - вероятно е бил някакъв подсъзнателен спомен. Беше ми много тежко, когато разбрах...
Странно е да живееш с мисълта, че този човек сега можеше да го има и да е до теб.
Майка ми е решила да не ми казва, защото самата тя е загубила братчето си, когато е било на 3 г., а тя на 13 г.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия