Много съжалявам но съм потресена и с насълзени очи.Дано всичко свърши с добър край и нека Господ ти помотнве
Виж целия пост
история от живота на една мама от Варна
- Публикувана: 18 март 2009, 14:34 ч.
- Последно мнение: 20 март 2009, 11:59 ч.
# 16
20 март 2009, 11:42 ч.
Потресаващо !!!
ЩЕ СЕ МОЛЯ ЗА ВАС!
казваш че детето ти е в края на годината родено - моето също и му спестих отиването в първи клас защото и моя син имаше поведенчески проблем . Нищо не губиш от това . Има комисии през които обаче детето трябва да мине . ако ще правиш това сега е времето да започнеш .
НЕ ПАДАЙ ДУХОМ. НЕ СИ САМА! НИЕ СМЕ С ТЕБ!
Виж целия пост
ЩЕ СЕ МОЛЯ ЗА ВАС!
казваш че детето ти е в края на годината родено - моето също и му спестих отиването в първи клас защото и моя син имаше поведенчески проблем . Нищо не губиш от това . Има комисии през които обаче детето трябва да мине . ако ще правиш това сега е времето да започнеш .
НЕ ПАДАЙ ДУХОМ. НЕ СИ САМА! НИЕ СМЕ С ТЕБ!
# 17
20 март 2009, 11:59 ч.
Здравей, алтевам. Много съжалявам за това, което ти се е случило.
Не падай духом, всичко ще се оправи, но е необходимо търпение и много воля, както от твоя
страна, така и от мъжа ти. При мен се беше случило нещо подобно със съпругът ми. Той също
се върна от Италия опериран и аз ходих си го прибрах, но от софийското летище с кола.
Гледах го 2 год., но ми беше много трудно. Преодоляхме всичко цялото семейство, докато
дойде момента на радост. Той беше оздравял. Не мога да ти опиша какво изпитах - радост
и то голяма. Зад гърба ми остана всичко - лекари, лекарства, физиотерапия, мъка, сълзи.
Всичко се забравя, но трябва да си много силна, никога да не показваш че си слаба и си се
предала. Ако искаш да си поговорим прати ми телефона си на лични.
Ние сме с теб!
Виж целия пост
Не падай духом, всичко ще се оправи, но е необходимо търпение и много воля, както от твоя
страна, така и от мъжа ти. При мен се беше случило нещо подобно със съпругът ми. Той също
се върна от Италия опериран и аз ходих си го прибрах, но от софийското летище с кола.
Гледах го 2 год., но ми беше много трудно. Преодоляхме всичко цялото семейство, докато
дойде момента на радост. Той беше оздравял. Не мога да ти опиша какво изпитах - радост
и то голяма. Зад гърба ми остана всичко - лекари, лекарства, физиотерапия, мъка, сълзи.
Всичко се забравя, но трябва да си много силна, никога да не показваш че си слаба и си се
предала. Ако искаш да си поговорим прати ми телефона си на лични.
Ние сме с теб!
Препоръчани теми