Времето...

  • 2 278
  • 49
# 45
Дааа, и аз в началото бях така. Все нямах време за нищо, но постепенно се нормализираха нещета, аз станах по-спокойна и по организирана и всичко си дойде на място.
Спокойно ще се справиш, всички минаваме през такъв етап.
Виж целия пост
# 46
....не ми стига за нищо. Нито за ядене, нито за телевизия, нито за разкрасяване, не мога да се изкъпя дори, и до тоалетна ходя когато има някой в къщи. Tired А най-ужасното е дето съм зарязала баткото съвсем. Embarassed Добре, че е голям и сам се оправя. А при вас как е? Променят ли се нещата по-нататък? newsm78

Единственото, което ми хрумва е, че се претоварваш и искаш да свършиш всичко идеално ... Аз бях така (въпреки, че имам едно дете) в началото - да изгладя, да изчистя, да сготвя, да изпера, да се изцедя, да нахраня детко, да го преоблека ... Въртях се в омагьосан кръг и бях заприличала на призрак - не знаех ден ли е, нощ ли е?! Държах всичко да е перфектно, а сега като се замисля май не е било нужно да се натоварвам толкова много ...  Thinking
Виж целия пост
# 47
Аз съм с едно дете, но в началото също нямах време за нищо, но после нещата се нагласят от само себе си.
И при мен така
Виж целия пост
# 48
С две деца не е никак лесно.
Виж целия пост
# 49
Не съм с две деца, но опита който мога да споделя е че имам време за всичко. Имам време и за домакинската работа и за разходки и за себе си. Нямам помагачи само аз и детето сме през деня и вечер с баща й. Е той ми помага много,но това няма общо с организацията ми през деня. Според мен е въпрос на организация, има значение разбира се и детето. Моето смея да кажа, че е кротко и ми стига времето. Надявам се да мога да кажа същото и когато децата станат две.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия