как реагирате когато.....

Предполагам, че и ти няма да се сърдиш на родители на които детето им е било блъснато или ухапано от твоето и те започнат да се карат с теб . Аз се сърдя единствено на родители и се разправям с тях, единствено, когато тяхното дете е агресора, тормози другите деца, а те най-спокойно си седят, пият си кафето и не взимат никакво отношение, а когато на някоя майка и писне детето и да бъде тормозено и направи забележка на побойника, родителите му скачат в негова защита. Ето такова отношение не приемам 

  Абсолютно съм съгласна ! Това, че едно дете е палаво не значи, че трябва да е агресивно. Двете думи значат съвсем различни неща. Самия факт, че едно дете бие по - малките от него, а на големите не посяга е показателен. Ако има агресия в детето ми никога не бих я оставила да се развива. Не бих толерирала и друго дете да бие моето. Смятам, че за да не се случват такива неща между децата, родителите трябва да вземат мерки своевременно.  Не мога да повярвам, че възрастен човек не може да  "надвие" едно дете  . 
Към авторката - ти какво направи когато за първи път детето ти блъсна друго дете ? Щото тогава е бил момента да проведеш сериозен разговор, да го накараш да се извини на детето, ако трябва дори да му подари своя играчка /или поне да му я остави да си играе с нея в знак на сдобряване / да го оставиш да продължи да играе и ако се повтори - веднага да си тръгнете 

Да допълня - моето дете е малко, но съм се грижила за племенника от 2,5г. до 5 години /по 2-3 дни в седмицата за през деня, че сестра ми беше на работа/ и минах през всичко това: ритане, блъскане, хапане и плюене - ама плюеше и хапеше само по - големите, а блъскаше и риташе малките деца  Голям разбойник  Трябваха ми 3 седмици за да го отуча, без да го удрям разбира се, това дето съм го писала по - горе съм го прилагала. Също като отказваше да събира играчките си - мятах ги навън в двора през прозореца и след като си ги събира оттам на няколко пъти, сключихме сделка, че ще ги прибира, а аз ще му помагам. Сега вече е голямо дете на 12 години, но още слуша мен повече от който и да било друг.

Имахме такъв проблем, даже съм писала в няколко подобни теми. Не сме го превъзмогнали съвсем, но има доста подобрение.
В такива случаи според мен, майката трябва да е близо до детето, т.е. да може да реагира навреме, ако се наложи.  Да му говори, много да му говори и то като на голям човек, лице в лице, близо до детето, не надвесен над него възрастен, размахващ пръст заканително. Да му обяснява кое и защо не е хубаво така да се прави и съответно какви ще са последствията, ако детето продължава да се държи по същия начин. В нашия случай само с обяснения не се получи. Последваха извинения на потърпевшите и незабавно напускане на детските площадки.
Понякога ми е трудно. Имам предвид, когато така да се каже другото дете е предизвикало моето по някакъв начин. Не казвам, че агресията е разрешение в случая, но малко излиза, че не може да се разграничи точния проблем и детето може би остава с объркани впечатления.
И точно поради събирането с по - големи деца при моето се разви агресията. Защото винаги по люлки и пързалки го сбутват, блъскат, пререждат или т.н, т.е. дребосъка им пречи, съответно той започна да ги копира и така...

Според мен трябва много да му обясняваш и да му говориш. Най-вероятно е период, който ще мине. А, и да си до него, докато още бута дечицата.
Макар и да ти се струва, че не те слуша или не те разбира какво му говориш, не е така. С постоянство ще има резултат
И не се притеснявай, това не е нещо ненормално, ще се справите.

Започни да го водиш на скучни за него места - без деца, без играчки или катерушки, да няма какво да прави. Като започне да мрънка и да се оплаква му кажи, че другите деца не искат да игарят с него, докато така ги блъска или посяга. Обясни му внимателно и подорбно това. Следващия път отидете пак при децата и ако пак се блъска - пак сам, за повече време. Така бих опитала аз, при положение, че детето държи и иска да играе с други деца, разбира се, има си саможиви дечица, които се забавялват прекрасно и сами.
И да, след блъскане - тръгвайте си веднага. Ще отвикне 

 Блонди ти написала всичко,което исках и аз да ти кажа.
 Може би този метод ще е ефикасен.Успех!

Минахме през този период, но веднага на момента наказвам, без обяснения, заплахи и коментари. Достатъчно е 5 минути да седи, изолиран без да мърда и никой не говори с него или го гледа. След което трябва да се извини и да помилва детето. Говоренето е сребро, мълчанието- злато.
На дете под 3 години не се обяснява и разяснява надълго и нашироко.