Ваканция е.
Бабите и дядовците един през друг с препират да искат внучето малко да постои при тях.
Той вече е на 11 и не му е особен кеф, но за радост и на едното и другото място има приятелчета, с които да играе и все още не е голяма мъка да постои и при едните и при другите за по ден-два.
Днес предстои да иде при свекър ми и свекърва ми за около 36 часа – едно преспиване.
Проблемът е, че като иде там, тя не го оставя да играе с децата на площадката пред блока, ами му облича официалните дрехи и тръгват по социални мероприятия – концерти, театри и навсякъде, за където пенсионерският клуб се е сдобил с безплатни билети + задължително после сладкарница с приятелките пенсионерки. Това на него не му харесва и днес му казах вместо да се муси и негодува и да стане на неговата по един по-неприятен начин, или пък вместо чинно да обикаля с нея из града, само и само за да не я разсърди, просто да каже на баща си, докато го кара да я помоли този път да го остави да поиграе.
Дааа, но татко му казал:”Вече си голям, в такива ситуации се оправяй сам. Кажи й ти, тя няма да ти откаже”
Да, ама не! Аз съм сигурна, че тя ще се разсърди, вероятно няма да го вземе със себе си насила, но ще му вмени вина как не я уважава, щом не иска да си прекара времето с нея.
Дайте ми акъл: да го оставя ли да се оправя сам (вече мисля, че го тряска пубертета и сълзите са му в очите при сблъсъка с всякаква трудност, неразбиране и пр.), или просто да й звънна аз и да я помоля, след като татко му му е отказал.
Виж целия пост
Бабите и дядовците един през друг с препират да искат внучето малко да постои при тях.
Той вече е на 11 и не му е особен кеф, но за радост и на едното и другото място има приятелчета, с които да играе и все още не е голяма мъка да постои и при едните и при другите за по ден-два.
Днес предстои да иде при свекър ми и свекърва ми за около 36 часа – едно преспиване.
Проблемът е, че като иде там, тя не го оставя да играе с децата на площадката пред блока, ами му облича официалните дрехи и тръгват по социални мероприятия – концерти, театри и навсякъде, за където пенсионерският клуб се е сдобил с безплатни билети + задължително после сладкарница с приятелките пенсионерки. Това на него не му харесва и днес му казах вместо да се муси и негодува и да стане на неговата по един по-неприятен начин, или пък вместо чинно да обикаля с нея из града, само и само за да не я разсърди, просто да каже на баща си, докато го кара да я помоли този път да го остави да поиграе.
Дааа, но татко му казал:”Вече си голям, в такива ситуации се оправяй сам. Кажи й ти, тя няма да ти откаже”
Да, ама не! Аз съм сигурна, че тя ще се разсърди, вероятно няма да го вземе със себе си насила, но ще му вмени вина как не я уважава, щом не иска да си прекара времето с нея.
Дайте ми акъл: да го оставя ли да се оправя сам (вече мисля, че го тряска пубертета и сълзите са му в очите при сблъсъка с всякаква трудност, неразбиране и пр.), или просто да й звънна аз и да я помоля, след като татко му му е отказал.
Ами така де, не е малък, трябва сам да си отстоява мнението, няма цял живот мама да го оправя. 
"... няма лошо в културните мероприятия... ама...горкото дете 
" и дЯтето здава фронта 
Тогава се налага да се намесвам с обяснения, че все пак ако не иска, баба й няма да се сърди, 'щото е УЖ голям човек и разбира. И познайте кой лошия, дето не дава на детето да спи при баба си (например). Нищо против - ама не с изнудване. 
) 