До болка позната тема...Търся вашите съвети

Вчера,преди да си легна,изпитвах угризения на съвестта ,че разказах историята.Заради мъжа ми.Той не заслужава.Но ако не бях поговорила с някой за това нещо...не знам...щях да избухна.Това не са седмица-две,а повече от година.И се чувствам по-спокойна,по-положително настроена.Повече готова да посрещна това,което ще дойде от ..хмм....от тази страна.

И вие сте прави-натякване до живот.Затова се опитвам да убедя мъжа си да не приема повече нищо от тях.Както се каза:ние сме отделно семейство.И определено нямаме нужда от такъв вид помощ-тази,при която после се натяква с месеци и години.Тази ,при която се чувстваш длъжен.

НЯма как да избегна разделението,след като вече е факт.Много се надявам да сте прави ,че детето само ще си усети.Аз лично усещам,че ще имам проблеми,но като се замисля,ние живеем на километри разстояние и всичко ще е малко по-лесно.Надявам се да не се лъжа.
Реших каква ще е тактиката ми оттук  нататък ,и макар решението още да не се е "калцирало" смятам,че това е успешния начин за действие.Няма да спирам изобщо детето да контактува с баба си и дядо си.Но всичко ще е в моите ръце .Винаги мога да прекъсна връзката.НО си мисля,че ако го направя това е само едно избягване на проблема.А така,като се виждат,ще стане ясно какво може и какво не може.Моя грешка,че не бях достатъчно твърда.Това коренно ще се промени.И ако не разберат-още по-зле за тях.Както казах-винаги мога да прекъсна връзката.Мъжа ми...ако наистина е моята половинка,ще разбере.Смятам че и така ще стане,защото не веднъж е доказвал кой е на първо място в сърцето му.

Но..още ме е страх..детето да не се подлъже ,да не почне бабата да го трови срещу нас.Ще го прави подло,тактично и любезно.

Йо,моята свекърва е ,както споменах,по-тактична,по-голям манипулатор е.Предпочита меката и сладка лъжа пред караници и плюеници.Ей така,по време на разговора ще вметне ни в клин,ни в ръкав нещо,което ще те тресне в десятката...И като й кажеш да престане с лъжите,тя ти се обижда и почва да вменява чувство на вина.Така манипулира сина си-кара го да се чувства виновен.Е,няма да й помагам в това й начинание.Истина е,че по едно време ми беше неприятен,защото все пак й е син,все пак е от тая рода и би следвало да прилича поне малко на тях...Но това е минало и не беше никак скоро.Доказа ,че не е като тях.

Бабилия  Точно твоето чувство за хумор и оптимизъм очаквах да видя тук.И двете са достатъчно заразителни.

 

Ох, като започнете да извъртате така въпроса, та чак ме вбесявате. Що не погледнете от малко по-друг ъгъл нещата? Кола или камион, в случай че само и единствено с това можеш да си изкарваш хляба, а старата например се е потрошила непоправимо или ремонтът е на стойността на нова - става неотложна нужда. Невъзможност за намиране на по-високоплатена работа поради ниска квалификация или възраст и поради тази причина натрупани и неплатени с години сметки, които си отлагал до последно и стари борчове, които някой започва да си търси - ето ти друга.
Понякога и 300 лв. са жизнено важни, ако на вратата ти чука съдия-изпълнител и ги нямаш, също ако изкарваш и толкова на месец. И не се правете, има и такива заплати в София. Ако детето ти е болно, нямаш здравна осигуровка, а най-евтиният преглед е към 30 лв. и пак ги нямаш - и те стават жизнено важни.

Много вярно, но нали сте далеко с това се успокоявай, че ако са някъде около вас и да се мъкне всеки ден става страшно. Моя свекър също така викаше Че ще взима детето при него да стояло, че ще помогне за неотложния ремонт на колата/работата на мъжа ми е свързана с нея/ и все приказки.Ходили сме при него и мъжа ми 1 домат не взима без да му се каже, а сестра му тъпче чанти и сакове с буркани и всичко друго. Но най се ядосвам като дойде време да си затваря буркани и пита нямам ли буркани при вас? Тогава ми идва да изкрещя, че какво си дал че да има празни буркани. Вземе някой път да слага нещо и ме кара да слагам и след малко вика"Стига че да остане и за мен" Ама следващия път ще хвърля всичко и дотам.

Като първо да започна с неотложните нужди.Те биват няколко вида,като единия от тях е неотложна нужда от червило с различен нюанс на червеното.Тц,не нося червило.Неотложна нужда от лъскава кола за вдигане на самочувствието...не,колата,която си купихме,нашата първа кола,е старичка,от '92 г.,но абсолютно функционална,с голям багажник за много багаж,което се предполага при наличието на дете,и с евтини части.Другата нужда са борчовете....Мда,тях ги имахме в повече....така се стекоха обстоятелствата просто."Парцалките".....Когато нямаш почти никакви "парцалки",нито за излизане,нито за никъде.....Айде няма нужда да говоря за това,че на мен самата ми става гадно....
Както и да е.
Не съм гледала в чуждото канче.И не го правя.Аз си имам достатъчно и предостатъчно .Имам си покрив над главата,имам си и къде да закарам детето за колкото искам време на тишина и чист въздух.За което трябва да бъда благодарна и съм.И то много.

Ако отправя едно подобно предложение от моя страна към майка ми,която ми е обещала нещо от себе си,тя или ще откаже категорично и на момента,или ще ме посъветва да си помисля,или направо ще каже "Да!"и ще го направи.И тя не е идеална,доста пъти сме се карали за детето,да не му дава сухи пасти и прочие дребни неща,които ме изкарват извън нерви,но когато каже нещо сериозно,го прави.Никога няма да ме подведе така.Та,в това е въпроса...в подвеждането.Не в нещо друго.

Естествено,че ако бабата и/или някой друг от родата почне да ми трови детето с приказки кой бил лош ,кой не бил прав(за нас с таткото става въпрос)или дори да продължи да му дава разни боклучляви храни зад гърба ми,незачитайки моето мнение,не само ще прекъсна връзката....Ще си отида с гръм и трясък.Защото има момент,в който дори и на най-търпеливия и наивен човек му идва до гуша .

Roxanne25,да,помогнахте ми,за което отново ще изкажа благодарности!Момента за мен беше труден.Нещата се бяха натрупали.

Хехехехехе, каква преебушка. Така става, като пестите от адвокатски услуги и не си опичате работата черно на бяло. Сега е късно да слагаш спирачки детето да не вижда роднините си. Коя си ти, че да му го забраняваш. И това ще те накара ли да се почувстваш по-малко преебана? Или пък може би ще намали заема, дето трябва да връщаш. Едва ли.

Майка съм му на детето .Това е достатъчно.Да,думата е точно преебана. Не искам да променям нищо,защото не мога.Случило се е ,точка.Мисля за бъдещето.Но,няма нужда да пиша по няколко пъти едно и също нещо.
Vagabond,мисля изобщо да не ги игнорирам.НИкак даже.Има и по-готини начини човек да се справи с някой,който не му харесва.Загубиха цялото,абсолютно цялото уважение,което изпитвах към тях.Това ,така да се каже,ми "отвързва ръцете".Дори след случилото се,дори след като свекървата ми каза....се постарах да запазя малко от уважението,което имах към тях като към родители на мъжа,когото обичам.Не исках и все още не искам да го наранявам.Затова го мисля толкова много.Ако бяха просто някои...изобщо нямаше да му мисля.

Забравих да напиша....Не знам как процедирате някои,но на мен лично ми се струва странно да общувам с толкова близки хора като родителите си чрез призовки и нотариуси...Нали ме разбирате какво искам да кажа....