Държи се малко неприемливо. Как да реагирам?

Наказваме дъщеря ни в стаята си за не повече от 2 до 5мин. Наистина има ефект  Карина не ни е обиждала, но я наказваме, когато повторим по няколко пъти нещо, а тя си прави каквото реши. Физическо наказание НЕ прилагаме  Преди да я изпратим в стаята и заставаме пред нея, като клякаме за да сме на нейното ниво, а не да й говорим " от горе" и обясняваме къде е сбъркала. След това й казваме с твърд тон да си отиде в стаята.

минахме този период с обяснения и спря да обижда

Отнемам играчка, изпращам в стая, на стълбите сега не изкарвам, защото се дере, все едно я коляме.Ако пък някога някое ни нарече с такива думи-ще набия кат стой та гледай.И си позволявам да се сърдя-и аз съм човек и те трябва да се научат, че хората може да им се разсърдят заради обидите им примерно, и да си носят последствията.Тя ще ме обижда, аз ще и клякам да и се обяснявам по 100 пъти-2-3-пъти са достатъчни, когато кажеш, че нещо не ти е приятно и те обижда, да спре да го прави.Ако продължи-крути мерки.
ПП.Първите 7 голямата ги навъртя.Не само мое мнение е, че резултатите не са лоши .

Никога не бих си позволила това, както и никога не го заплашвам, че няма да го обичам или че ще го дам на някой. Наказание е да те лишат от нещо, да ти покажат, че нямаш право на свободен избор и свободен достъп. седянето в стаята е добър вариант, но моят син изпада в истерия, ако го накарам да отиде там наказан и не се получаваше. Наказвам го като не му чета задължителната приказка за лека нощ, лишавам от филмчета, компютър, МакДон....и си говорим и обясняваме до запенване защо постъпвам така и защо той е сбъркал и го карам да се извини. След като мине наказанието се държа така, все едно нищо не се е случило. Прощавам му напълно. За синът ми, когато прекалява, на този етап е достатъчно само да го предупредя, че ако не се поправи ще има строги наказания и той вече добре знае, че това ще с е случи наистина и обикновено не ни пробва, защото знае, че думата ни на две с баща му не се "цепи". Ако съм казала без телевизия, това наистина означава без телевизия и т.н.

При мен за сега помага. Изпробвала съм доста  варианти безрезултатно - голям инат и непукист. Да, ще стои и без телевизор и без компютър и сам в стаята си  и наказан в някой ъгъл също.  Не му дреме че му се случва всичко това 
От както стоя на стълбищната площадка и рева се е променил много!  Когато започне да ме обижда ( а вече е на 7г и  е научил ужасни  думи) просто му казвам със строг тон, че ако не е доволен от мен , ако не ме обича и ако  смята че няма нужда от гадната си майка , която за нищо не става да става и да  си заминава ! Понякога му казвам, че и чанта с багаж не мога да  му стегна защото всичко , което има е от  мен ... с две думи да си  заминава с дрехите на гърба , да яде от казаните за боклук или ако иска да проси ....  Знам че е жестоко но нямам друг избор. Но това поведение е нетърпимо за мен и няма да допусна простащини в къщи и където и да било! Или ще "играе" по моите правила ( защото е напълно зависим от мен ) или да хваща гората.

Да накажеш не значи да казваш на детето, че не го обичаш.Напротив.Винаги, когато сме се карали съм започвала с думите, че я обичам, но съм ядосана и причината да съм ядосана е такава и такава.Така, както и тя е в правото си да ми се ядоса на мен за нещо.Реално погледнато те /децата ми/ също ме наказват, когато аз ги ядосам или сгафя.
НО-ей това от горния пост-дето всичко аз съм им купила и нямат друго освен мен-не си позволявам никога, защото е зле.Аз имам негативни спомени от реплики в стил-това аз съм ти купила, значи не е твое-заради подобни изпълнения  към днешна дата майка ми е "наказана" от мен и на това лежат днешните ни взаимоотношения с нея.Децата ми не са зависими от мен, винаги могат да се опират едно на друго и отвърна ли ги от мен с подобна зависимост-ще ме отсвирят при първа възможност, след като завършат.

Някъде да съм написала, че съм му казвала, че не го обичам??? 
Наказанието в отделна стая у нас не може да бъде приложено, тъй като имаме само една.

Някъде да съм цитирала Теб?

Никога не съм казала на детето си че не го обичам, а относно че всичко  е от  мен  е наистина така - аз си гледах детето самичка до преди  1 година. Той може да разчита  единствено  и само на мен, няма си братче или сестриче. знае , че  ми  е адски трудно  да издържам мен и него - разведена с дете , на квартира - дори родителите ми са на 300 км от  мен. Парите не стигат за нищо  и да се обърне да ми каже че съм гадна и за нищо не ставам ..... Много боли , повярвайте. искам по този начин да го накарам да се  замисли над грешките  си и сам да  оцени труда ми и че такива  думи са абсолютно неуместни ( пък дори и казани  просто ей така ). Нека се научи , че думите имат сила и могат да  носят обида и мъка срещу когото са казани!

Съгласна съм, че ти е трудно, но не е това начина.И на моите деца всичко аз и баща им сме купували-нищо не ни е подадено даром, но от баби, ни от вуйни.Знам цената на парите.Знам как съм ги изкарвала, но никога няма да го натяквам на децата.Това се помни, да не говорим, че оставя горчив привкус.Представи си, купила си му сладолед , скарате се и му кажеш, че сладоледа си е твой, защото парите са твои, защото едикакво си и си го вземеш....Или му кажеш-ето, купувам ти сладолед, обаче да знаеш, за да имам за сладолед съм правила едикакво си...

Никога не му натяквам такива неща а му  ги припомням в момент  на отвратително държание от негова страна. И му ги припомням така: - "Представи си че мен ме няма - кое ще ти липсва?" Така той се замисля и решава сам че е много по-добре за него и за мен да се държи учтиво и възпитано. Това е моя метод. До изводите детето стига самичко. Трябва да  знае, че животът е суров, нищо не му спестявам - е, разбира се нещата  му се поднасят в по-смекчен вариант да са разбираеми за него! В противен случай  става неблагодарник. Не съм от тези майки дето  държат  детето им да им благодари за всичко - това са щуротии. Целта  е да го накарам да оценя труд,  добри жестове, добри постъпки. Сега детето  знае цената  на парите и няма думи от рода на : "За хляб имаш пари а за играчки нямаш. " Сега има въпроси други: "мамо, може ли да ми купиш играчка ако имаш парички " а не "Ти си  майка и си длъжна всичко да ми купуваш , ясно ли ти  е?"  Че съм такава  - да ( че по принцип съм длъжна за всичко пак  е така , но защо детето да знае това и да ме изнудва !
Пък и  към всяко дете подхода е различен , всяка майка решава сама според  детето си кой метод да прилага. За моя изнудвач аз съм решила така!

Стелси, чудесно, ама нас/родителите/ може да ни няма още утре...не товари детето от малко с това дали ще те има или няма.Какво, ако те обиди ще спреш да съществуваш....Детето има и други хора около себе си, за да го ангажираш с това, че има Само Теб, защото Не е така...Утре/ защото всички сме пътници и ще умрем!/ това може да го срине, вместо да му помогне.
Разбира се, че ти си решаваш-аз ти казвам, като порастнало дете с майка, с твоите реплики, аз как съм се чувствала.

Oх, така е Пенелопа. за това слагам "ако" отпред .... Той знае за старостта, знае за тежките  и неизличими болести - ние непрекъснато говорим. Много ми  е сложно всичко и на мен - винаги ще намираме грешки във възпитанието каквото и да правим , колкото и да се стараем! 

  Няма смисъл от спор!   Всеки сам знае къде го стиска обувката, не може да се обобщава.
  Примерно, според мен, да го плясна по дупето е по-малко наказание, отколкото да го накажа. Докато беше по-малък баткото се случваше. Никога не съм ги плашила с Торбалан, баба Яга, баба Меца и т.н., а само с реални неща-ще те накажа, ще те плясна.   Знам,че повечето смятат,че е абсолютно неприемливо да пляснат детето, но според мен, до 2-3 год. възраст от обяснения много полза няма. По-важно е да не се изпусне моментът за обясненията. Когато ги накажеш или ги пляснеш, да обясниш защо. Ако на 1.6 му плясвам ръката, като се опитва да бръкне в контакта, примерно, то на 2.6 вече трябва и да му обясня защо съм го направила, а на 3.6 -да му обясня предварително, че така не се прави, защото е опасно. Не,че на бебето не обяснявам, да не пипа в контакта, но освен да предизвикам интерес, друго не съм постигала.  
  Сега да не ми обясните,че е по-добре да сложа предпазители на контакта, отколкото да наказвам.   Независимо,че има предпазители, те нямат работа да пипат там. Това е моето мнение за евентуални опасности, не само за контактите.   Опасността трябва да се знае и да се избягва, доколкото е възможно, а не да се обръщам на пъдар. Същото е и с лошите думи, примерно. Той(баткото, де, че малкият не говори още) трябва да знае,че тази дума е лоша и да не я ползва-не само пред мен, пред никого(поне докато е малък   )
   А за емоционалните изнудвания-лоша майка, не те обичам, ще си намеря друга...- само веднъж се пробва. Контрирах го с подобен психически тормоз-че съм много обидена, че мама е една...., разплаках го чак. Не се гордея, ужасно се чувствах, но сметнах,че е по-добре да не остане никакво място за съмнение, че не може да ми говори така, отколкото многократно да се наскърбяваме.

Ама аз не споря, нито съм безгрешна, само казвам при подобно отношение аз как съм се чувствала и че няма да го приложа примерно.
Относно психическия тормоз-моите до момента не са си позволили никога такива думи, за да се налага да им връщам удара.Когато се случи, ще мисля стратегия, но като парила се от подобно-няма да е в този стил просто.Някак ми е странно, че за децата ми-мама е най-добрата мама и паралелно с това да ме нарекат Гадна -няма логика.Може да ми каже, че ми е сърдита за нещо, но не и че съм Гадна примерно.Това за първите почти 7 поне съм успяла, а времето ще покаже права ли съм или не.А, малката си позволи да ми каже веднъж-ааа, лоша мама, когато се карахме, и с право, защото наистина бях лоша тогава.